Защо Москва е най-зеленият град в света

Според WorldAtlas, 54% от територията на Москва е покрита с обществени паркове и градини, което превръща руската столица в най-зеления град в света.

Как индустриалният и исторически център на Русия се превръща в място с толкова много зеленина?

На всеки жител на Москва се падат по 20 кв. м дървета и храсти – много повече, отколкото в Токио, Лондон или Пекин. Това се дължи на комбинация от два фактора: Москва изначално е построена сред гоите на Североизточна Русия; и на второ място, изграждането на ландшафта и озеленяването на града започва още през XVII век.

Крепост на горски хълм

Музей на Москва

Боровицкият хълм, на който се издига Московският Кремъл, е кръстен на думата „бор“ – на руски тя означава „гора“. И действително, през XI в. там, където днес се простират централните московски улици, има дъбова горичка. Друг пример е църквата „Св. апостол Йоан Богослов под бряста“, която днес се намира на площад „Новая“, недалеч от Кремъл. Историкът и експерт по Москва Пьотър Ситин смята, че църквата е кръстена на гъстата гора, която пази източната част на Кремъл до XV век.Църквата

Църквата „Св. Йоан Богослов“home.nubo.ru

В този район в миналото преобладават смърчовите и борови дървета, които са масово изсечени и използвани от населението на града за строителство. Градът се разраства и горите в покрайнините постепенно изчезват, за да освободят място за нови жилища. Но тези „покрайнини“ са толкова близо до Кремъл, че днес това е самият център на града – дори през XVII в. места като площад „Трубная“ (на 20 минути пеша от Кремъл) все още са почти изцяло зелени, а до началото на XIX в. храсти и дървета растат точно до стените на Кремъл. Тази зеленина обаче не е организирана систематично.

Булевардният пръстен

Николската порта на Кремъл

Николската порта на КремълСвободни източници

Екатерина Велика, която иска да осъвремени старата столица, нарежда да се построи Булевардния пръстен. Той заема мястото на старомодната крепостна стена „Белий город“.

„Москва е опасана от булеварди – те са не само украса, но и важно предимство“, пише журналистът от XIX в. Владимир Одоевски. „Когато чужденците, които разглеждат плана на Москва, видят зеления пръстен, с гордост им обясняваме, че зиме и лете, в болест и здраве, и млади, и стари могат да се разхождат из града, между дърветата, без да се страхуват, че ще ги блъсне карета“.

След пожара през 1812 г. се появява друг зелен пръстен – „Садовое кольцо“ или „Градинския пръстен“, широка улица, която опасва бързо разрастващия се център и е покрита с градини на частни домове.

Озеленена от Червените

Парк

Парк „Соколники“Василий Егоров/ТАСС

Бързата урбанизация на Москва започва след Революцията през 1917 г. и носи тълпи от нови жители. Старият град трябва да се приспособи към нуждите на индустриалната държава. За жалост, със сталинисткия план от 1930-те за реконструкция на Москва, много исторически сгради са разрушени, а главните улици са превърнати в магистрали.Садовая-Кудринская, 1928–1929 г.

Садовая-Кудринская, 1928–1929 г.Архивна снимка

През 1930-те „Садовое“ е павиран, заради което са отрязани много дървета по площади и улици. Има дори планове да се разруши Булевардният пръстен, но за щастие те така и не са реализирани. Служителят на Комунистическата партия в Москва Георги Попов (1906-1968) си спомня, че след Втората световна война, през 1947 г., Сталин лично надзирава плановете за повторното озеленяване на градския център: „Спомням си колко бързо бяхме пратени на работа. Садяхме зеленина на площад „Дзержински“ (днес „Люблянка“) и в „Охотни ряд“; възстановявахме градината на площад „Свердлов“ (днес – „Театралная“) и засаждахме растителност на площад „Болотная“. Улица „Горки“ бе озеленена повторно от площад „Манежная“ до жп гарата „Белоруски“. Това бе първата стъпка в озеленяването на централната част на града“, пише Попов.Садовая-Кудринская улица, 1936-1937 г.

Садовая-Кудринская улица, 1936-1937 г.Архивна снимка

През 1951 г. правителството на Москва избира един от цели 272 проекта за повторното озеленяване на града. През 1961 г. озеленителите вече са насадили над 500 000 дървета и храсти. Дребнолистна липа, син смърч, ела, туя, ирга, златен касис, берберис и рози. Общо над 47 вида.Парк

Парк „Горки“Борис Кавашкин/TAСС

През 1950-те и 1960-те са реконструирани и най-големите обществени паркове в Москва. Парк „Горки“, който през 1930-те години е трансфориран от Нескучната градина – публично място за отдих от XIX в. – се сдобива с над 2000 нови дървета и 25 000 храсти годишно. Общата площ на парка се простира на 2,2 кв. км, а общата дължина на алеите му достига 30 км.

През XX в. в Москва са създадени още големи паркове: „Соколники“ (5,16 кв. км), „Измайловски“ (16 кв. км), „Покровское-Стрешнево“ (2,22 кв. км), Бицевски парк (22 кв. км) и, най-важният, националният парк „Остров на лосовете“ (116 кв. км) – най-големият градски парк в Европа.

Едно отсечено, две насадени дървета

Legion Media

В момента озеленяването в Москва се контролира стриктно от местното правителство. През 2010-2016 г. в града са насадени общо 432 000 дървета и 3,5 милиона храсти, а от 2013 г. се реализира правителствената инициатива „Милион дървета“, чиято цел е да се озеленят вътрешните дворове на жилищните блокове, като растенията се избират от местните жители чрез дигитално приложение.

Да отрежеш дърво в Москва (например, когато строиш жилищна сграда) е много трудно и, ако все пак се наложи, строителят трябва да компенсира, като засади две дървета. Тези правила обаче не важат за останалите области в Русия, дори и тези, които са близко до града – напр. Московска област. През 2007-2012 г. в Химки, предградие в Московска област, част от гора с древни дъбове бе отсечена заради строеж на път. Проектът в крайна сметка бе осъществен, като на него бе сложен и пункт за събиране на такси. Пътят замърсява въздуха близо до магистралата и нарушава тишината в гората.

Според официалния портал на московското правителство до края на тази година в Москва ще бъдат посадени над 5000 дървета и 136 000 храсти, така че градът едва ли скоро ще загуби статута си на най-зелената столица в света. Индексите на замърсяването на въздуха в Москва обаче за жалост все още са високи – градът продължава да е най-големият търговски и промишлен център в Русия. Световният индекс за качеството на въздуха (World Air Quality) нарежда Москва на 27-о място по замърсяване на въздуха на планетата.

автор:

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest