Защо лидери на САЩ и СССР се срещат насред нищото по време на Студената война?

Гласборо, Ню Джърси вероятно няма да означава кой знае какво дори и за опитни експерти в международните отношения.

Само че през лятото на 1967 г. градът става столица на света в продължение на три дни, когато президентът на САЩ Линдън Б. Джонсън се среща със съветския премиер Алексей Косигин.

Лятото на 1967 г. не е най-напрегнатият период от Студената война, като кубинската ракетна криза от 1962 г. или съветската инвазия през 1979 г. в Афганистан, но през тази година нищо не е просто и лесно в отношенията между Съединените щати и Съветския съюз.

САЩ са затънали в жестока война срещу Северен Виетнам, ключов съюзник на Москва в Азия. В Нигерия е започнала гражданска война, а сътресенията в Близкия изток заплашват да въвлекат суперсилите в пряка конфронтация.

В тази все по-враждебна атмосфера, в последния момент и за изненада на почти всички, лидерите на САЩ и СССР решават да се срещнат. На съветския премиер Алексей Косигин така или иначе му предстои да посети САЩ, за да говори от трибуната на ООН на 19 юни.Getty Images

Тъй като президентът Линдън Б. Джонсън скоро трябва да се бори за преизбиране (през 1968 г.), един външнополитически успех би бил добре дошъл. Той идва на власт през ноември 1963 година, след като президентът Джон Кенеди е убит в Далас от Лий Харви Осуалд, който е живял няколко години в СССР.

И така, след сесията на ООН на 23-25 ​​юни, двамата лидери се срещат в Държавния колеж в Гласборо, за да обсъдят най-належащите проблеми, застрашаващи световния мир. Къде? Ако никога не си чувал този град, не си единственият. Почти насред нищото в южната част на Ню Джърси, по средата на пътя между Ню Йорк и Вашингтон, се намира градчето Гласборо.

Защо Гласборо?

Getty Images

Ето предисторията – Косигин не е искал да пътува до Вашингтон, а Джонсън пък не е искал да се среща с него в Ню Йорк, защото се е страхувал от протестите срещу войната във Виетнам, които са се организирали там. Сравнително отдалеченото Гласборо, разположено по средата на пътя между тези два големи града, е прието като най-добрия компромис.

„Това беше първата среща на върха на суперсили в обикновена среда, а не в Кемп Дейвид или Белия дом““, казва професорът по изследванията на СССР Джеймс Хайнцен, преподавател в университета „Роуан“, наследник на колежа в Гласборо, който през 1967 г. е държавен учителски колеж в град с около 10 000 жители.

Колежът и градът имат 16 часа, за да се подготвят за срещата на върха, а Холи Буш, имение от XIX век, което е бил домът на президента на колежа Гласборо, е трябвало да бъде модернизирано, за да бъде домакин на двамата лидери. Инсталирани са 12 малки климатика, както и 16 телефона. В същото време в местното кино прожектира комедията „Руснаците идват, руснаците идват!“AP

„Стотици служители на тайните служби и щатски войници нахлуха в кампуса и провериха всяка стая на всяка сграда. Снайперисти заеха позиции на всеки покрив“, разказа професор Хайнцен. „Тъй като срещата на върха беше организирана само с предизвестие от 16 часа, учениците и служителите бяха изненадани, когато въоръжени мъже ги помолиха да се идентифицират“.

Духът на Гласборо

През тези три дни Джонсън и Косигин се срещат общо почти 10 часа в малката библиотека на Холи Буш. Обсъжданите теми включват арабско-израелската шестдневна война, която избухва само седмици преди това, както и надпреварата в ядреното въоръжение и войната във Виетнам.AP; John Varoli

Въпреки че в Гласборо не са подписани важни споразумения, Джонсън определя срещата на върха като триумф и след това се позовава на „духа на Гласборо“, когато говори за подобряване на отношенията с Москва.

Джонсън и Косигин дават пресконференции на стълбите на имението Холи Буш и хиляди ги аплодират от улицата. Почти 1000 журналисти от цял ​​свят отразяват срещата на върха, включително Дан Радър, тогавашният кореспондент на Белия дом на Си Би Ес.

„Може пред нас да има различия и трудности, но мисля, че те ще намаляват, няма да се увеличават чрез новото ни опознаване един на друг“, казва Джонсън. Той откроява „дух на преките разговори лице в лице между лидери с много големи отговорности“.AP

Джонсън показа снимки на новороденото си внуче на Косигин, който също неотдавна е станал дядо и също показа на Джонсън своята гордост и радост.

„Тези снимки ги свързаха. Джонсън беше тексасец, а Косигин – типичен съветски апаратчик с каменно изображение. Джонсън искаше лично да контактува с Косигин, защото вярваше, че  това ще направи разговорите им по много сложни въпроси по-продуктивни“, казва професор Хайнцен.

„Нови споразумения невинаги се постигат с един разговор“, казва Джонсън пред медиите на 25 юни, когато преговорите са приключили. „Навлязохме по-надълбоко, отколкото преди по редица въпроси, които стояха пред нашите две страни“.AP

При все това след малко повече от година Съветите нахлуват в Чехословакия и така съсипват този добър дух.

И все пак, този дух живее, макар и само за кратко, и почти 20 години по-късно президентът Роналд Рейгън споменава срещата на върха в Гласборо и „духа на Холи Буш“, когато отбелязва успешните си преговори със съветския лидер Михаил Горбачов.

автор: ДЖОН ВАРОЛИ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest