Защо Ленин създава независима от Москва държава на територията на Русия?
Болшевиките не просто позволяват сформирането на Далекоизточната република на своя територия, но и всячески я подкрепят.
Официално тя включва в себе си огромни територии от Байкал до Сахалин.
Свободни източници
В периода на кръвопролитната Гражданска война в Русия в източните части на страната се появява независима Далекоизточна република. Удивително, но тя е създадена по инициатива на самата Москва. Жертвайки териториите си за учредяването на новата държава, болшевиките възнамеряват да спрат Япония, която цели да подчини под своя контрол целия руски Далечен изток. В какво се състои хитрият план на Ленин?
Японците участват в широкомащабната интервенция на държавите от Антантата в Русия начело с Великобритания. Съюзниците са недоволни от изхода на съветска Русия от ПСВ след Бресткия мир през март 1918 г. и застават на страната на Бялото движение. Лидерите на „белите“ им дават дума, че след свалянето на болшевиките и с идването им на власт ще продължат да се сражават срещу немците до победния край. И все пак западните воински контингенти, разположени в различни части на страната, не бързат да влизат в пряк военен конфликт с Червената армия и стоят в тила на руските си съюзници.
Японска пропагандна картичкаСвободни източници
Към средата на 1919 г. Антантата започва да се замисля за постепенно изтегляне на войските си от територията на Русия: Първата световна война към онзи момент отдавна е приключила, а и надеждите за сваляне на Лениновото правителство се топят с всеки ден. Едновременно с това Япония не просто не възнамерява да напуска руските земи, но напротив – започва активно да увеличава военното си присъствие тук. За нея Гражданската война в Русия открива прозорец от големи възможности.
„Световната война подари на Япония неочакван подарък – недокоснатата съкровищница Сибир. Японците… следва да усвоят сибирската съкровищница… Присъединяването към Япония – не като инвазия, а в икономическия смисъл – зависи от уменията на японците“, пише редакторът на „Народен вестник“ И. Рокуро.
Японците бавно, но сигурно завладяват територии от Далечния изток и Източен Сибир, къде действайки директно, къде чрез поставени лица като атаманите Григорий Семьонов и Иван Калмиков. Експанзията на „Страната на изгряващото слънце“ е сдържана единствено от опасението от открито народно въстание и острата позиция на САЩ, които са против такова засилване на геополитическия им съперник.
Японски интервентиSputnik
Дълго време Далечният изток за Москва е на втори план: в европейските части на Русия се водят ожесточени боеве и против японците се сражават само гневните „червени“ партизански отряди. Но в периода от пролетта на 1919-та до началото на 1920-та Червената армия успява да разгроми Източния фронт на бялата Руска армия, да премине Уралските планини и да започне стремително настъпление навътре в Сибир, излизайки в крайна сметка на подстъпите към Байкалското езеро, недалеч от които се намират и японските гарнизони.
С оглед на продължаващата по това време съветско-полска война и наличието на крупни сили на „белите“ под командването на генерал Антон Деникин в Южна Русия, откритият военен сблъсък с Япония изглежда за болшевиките като най-лошият сценарий. „Ще се окажем идиоти, ако си позволим да се увлечем в глупаво движение навътре в Сибир, а същевременно Деникин да оживее и поляците да ни ударят. Това ще бъде престъпление“, телеграфира Ленин до председателя на Революционния военен съвет Лев Троцки през февруари 1920 година.
Митинг по повод провъзгласяването на ДВРМАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Именно тогава възниква идеята за създаването на буферна държава между териториите, находящи се под контрола на Москва, и Токио. На „ничията“ земя действат редица просъветски правителства, които с нареждане от Москва на 6 април 1920 г. провъзгласяват създаването на Далекоизточна република (ДВР), формално независима от съветска Русия. Новата държава официално включва в себе си огромни територии от Байкал до Северен Сахалин, макар в действителност много от тях да се намират тогава под властта на белите и на японците.
Създаването на ДВР към онзи момент устройва почти всички: Москва, Вашингтон, антисъветските сили в Сибир, опасяващи се от разпространението на съветската власт, а също така и Токио, който незабавно започва разчистване от болшевишките „елементи“ на териториите под своя контрол, разчитайки в бъдеще да подчини и новата държава. Само някои от командирите на червените партизански отряди изразяват протест и на болшевиките им се налага да положат доста усилия, за да ги убедят в необходимостта от тези временни мерки.
Емблемата на ДВР // Банкнота от 1000 рублиBFPlayer (CC BY-SA 3.0); Свободни източници
Далекоизточната република се сдобива с конституция, герб, флаг и валута (ДВР рубли), сформирани са органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт. „О, това беше весела република – ДВР! – спомня си писателят и журналист Виктор Кин. – В парламента бушуваха фракции, внасяха някакви неща, съгласуваха, председателят молеше за ред. Над председателя висеше герб, почти съветски, но вместо сърп и чук имаше кирка и котва. Флагът беше червен, но със син квадрат в ъгъла. Армията носеше петолъчки – но наполовина сини, наполовина червени. И цялата република беше такава – половинчата“.
Когато през юли 1920 г. лидерът на ДВР Александър Красношчеков пита Ленин какво трябва да е устройството на републиката, той му отговаря: „Допустима е демокрация с малки привилегии за комунистите“. В действителност процентът на болшевиките в ръководството на страната винаги е бил преимуществен.
Фьодор Петров на преговоритеМАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Москва активно помага на Далекоизточната република с пари и ресурси, а също така въоръжава Народно-революционната ѝ армия, обединяваща редовните войски с многочислените партизански отряди. Към ноември 1920 г. те наброяват 100 000 души (толкова са и войските на Япония на територията на Русия). Командирските постове са заети от червеноармейци. Един от тях – Василий Блюхер – някога е бил военен министър на ДВР и главнокомандващ на войските ѝ. Ставайки маршал на Съветския съюз през 1935 г., той е разстрелян след три години по време на масовите репресии, известни като „Големия терор“.
Народно-революционната армия няма право да се сражава срещу японците (но на същите все още се противопоставят партизанските отряди), но активно довършва остатъците от белите части в Далечния изток. Към октомври 1920 г. успява да разчисти обширната територия на Забайкалието от войските на атаман Семьонов и местят столицата на държавата от Верхнеудинск в освободената Чита. Дори преди това по дипломатически път ДВР успява да изтласка от региона японците.
15 ноември 1922 г. ДВР влиза в състава на РСФСРМАММ/МДФ/russiainphoto.ru
За няколко години сферата на влияние на „Страната на изгряващото слънце“ в Далечния изток на Русия се съкращава до минимум. Изтерзаните от борбата с партизаните японци губят позициите си една след друга. В Токио започват да разбират колко внушителна сила са станали болшевиките, като чийто авангард в региона служи Народно-революционната армия на ДВР. През февруари 1922 г. частите (на ДВР) освобождават от белите Хабаровск, а на 25 октомври същата година влизат във Владивосток буквално по петите на евакуиращия се японски гарнизон. Едва Северен Сахалин остава в ръцете на японците, но и него са принудени да върнат през 1925 година.
15 ноември 1922 г. ДВР влиза в състава на РСФСРМАММ/МДФ/russiainphoto.ru
След освобождението на източните територии на страната от белите и интервентите изчезва и необходимостта от съществуването на Далекоизточната република. На 14 ноември 1922 г. Народното събрание на ДВР се саморазпуска и се обръща към Москва с молба „да присъединят Далечния изток към единната Руска Социалистическа Съветска Република“, което е и направено незабавно.
автор: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
