Защо британски войски нападат Русия през 1918 година?

Войници на Негово Величество се сражават срещу Червената Армия на север и на юг в Русия, в Средна Азия, Кавказ и в Далечния изток.

Боеве се водят и в град Царицин, който след няколко десетки години ще стане известен на цял свят като Сталинград. Полски, британски и френски офицери инспектират отряд полски войници от т. Нар. Мурмански батальон преди заминаването им за фронта, Архангелск, 1919 г.

Полски, британски и френски офицери инспектират отряд полски войници от т. Нар. Мурмански батальон преди заминаването им за фронта, Архангелск, 1919 г.Свободни източници

Причината за интервенцията на държавите от Антантата в Русия по време на заключителния етап на Първата световна война изобщо не е ненавистта към комунизма, макар тя също да изиграла роля. Главният мотив е била политиката на дошлите на власт болшевики, които обявяват курс на оттегляне на страната от войната срещу Централните държави.Антон Деникин и британски генерал-майор Фредерик С. Пул

Антон Деникин и британски генерал-майор Фредерик С. ПулСвободни източници

Лондон и Париж са били ужасени от перспективата съветска Русия и Германия да сключат примирие, което би довело до незабавното прехвърляне на стотици хиляди войници от армията на кайзера на Западния фронт. Според Великобритания и Франция такова развитие на събитията е могло да бъде избегнато, ако те окажат подкрепа на така наречените бели сили, обявили се против идването на власт на болшевиките в разгарящата се гражданска война. Мнозинството от лидерите на бялото движение изразяват готовност да водят война срещу германците до победен край, а това е напълно в интересите на англичаните и французите.Пристигане на британски войски в Архангелск

Пристигане на британски войски в АрхангелскМАММ/МДФ/russiainphoto.ru/

На 23 декември 1917 г. Великобритания и Франция сключват споразумение за съвместна интервенция в Русия и за разделяне на сферите на влияние. Първите британски войници слизат на северните пристанища на страната през пролетта на 1918 година, веднага след сключването на мирния договор между германците и болшевиките в Брест-Литовск на 3 март. Освен това войските на Негово Величество Джордж V се появяват в южната част на Русия, в Закавказието, в Централна Азия и в Далечния изток. „Представях си блестящо влизане в руската столица, където великите княгини ще бъдат спасени от революцията“, пише по-късно британски майор.Евакуация от Одеса

Евакуация от ОдесаСвободни източници

Британското ръководство обаче не планира неговите войски да участват пълномащабно в гражданската война. Те е трябвало да подкрепят своите бели съюзници, но като се стараят да не дават много жертви. Неяснотата на задачите поражда неразбиране сред личния състав. Служилият цяла година в южната част на страната Боб Винсънт от Кралския Йоркширски полк си спомня: „Така и не срещнах руснаци, нито пък имах някаква представа защо бях там“.А. А. Казаков с колеги от Славяно-британския легион

А. А. Казаков с колеги от Славяно-британския легионСвободни източници

Интервенционистите се занимават основно с организацията и обучението на антиболшевишки формирования. С тяхна помощ в северната част на страната са създадени Карелският и Славяно-британският легион, както и Мурманският легион, в който влизат пленени красноармейци. В южната част на Русия британски офицери обучават белите как да работят с артилерията и ги инструктират как да действат с танк. Британци е имало и в щаба на „Върховния управник на Русия“ адмирала Колчак в Сибир.Интервенцията на Северна Русия, 1918-1920 г. Останките от брониран влак, Мурманск, септември 1919 г.

Интервенцията на Северна Русия, 1918-1920 г. Останките от брониран влак, Мурманск, септември 1919 г.Свободни източници

Голяма помощ за белите армии са доставките на оръжия и боеприпаси, които праща Лондон. Само въоръжените сили на Южна Русия (ВСЮР) на генерал Антон Деникин получават техника за почти половин милион души, макар числеността на войските му не надвишава 300 000, 1200 артилерийски оръдия, 6100 картечници, 200 000 пушки, 74 танка и други.Британски танк Mark V

Британски танк Mark VСвободни източници

Периодични бойни сблъсъци между интервенционистите и Червената армия все пак е имало. На 9 октомври 1918 г. те завземат станцията в град Душак на територията на съвременен Туркменистан и изтласкват от него съветските войски. Четири дена през ноември същата година англичани, канадци и американци успешно се отбраняват в района на село Тулгас в северната част на Русия от ударите на червените и губят над 30 души. В щурма за Царицин (Сталинград) през лятото на 1919 г. участват британски танкисти и летци.Английски генерал награждава с ордени чехословашките офицери

Английски генерал награждава с ордени чехословашките офицериМАММ/МДФ/russiainphoto.ru/

Към края на 1918 г. първоначалните цели на интервенция вече не са актуални. Опасенията на Лондон, че може да има съветско-германски мир и прехвърляне на войски на кайзера на запад не се оправдават – германците са затънали в разпокъсани части на бившата Руска империя и не успяват да се възползват от предоставилата се възможност. Сключването на Компиенското примирие на 11 ноември 1918 година, което на практика бележи поражението на Германия, поставя въпроса за целесъобразността британски войници да продължават да се намират в далечната, студена страна. „Това е просто възмутително… да се сражаваме при такива условия, когато на другите фронтове цари мир“, пише британски военен инженер.Британския десант пред консулството по време на чуждестранната военна намеса

Британския десант пред консулството по време на чуждестранната военна намесаМАММ/МДФ/russiainphoto.ru/

На практика интервенцията продължава само заради борбата срещу болшевизма, а това води до засилване на недоволството в британското общество. През януари 1919 г. социалистите започват мащабна кампания „Долу ръцете от Русия“, а вестник The Daily Express излиза с лозунга „Замръзналите равнини на Източна Европа не заслужават костите на нито един гренадир“.  Уинстън Чърчил

Уинстън ЧърчилБиблиотека на Конгреса

Главният застъпник в британското ръководство на идеята интервенцията да продължи остава яростният антикомунист, военният министър Уинстън Чърчил. Той заявява, че болшевизмът „не е политическо мислене, а болест“. Пресата открито определя участието на Великобритания в руските дела като „частна война на мистър Чърчил“, но дори и той се оказва безсилен, когато през есента на 1919 г. силите на ВСЮР са разгромени край Москва и надеждите на бялото движение да постигне победа в гражданската война се разсейват яко дим.Британският генерал Фредерик С. Пул, командващ съюзническите войски в Архангелск до октомври 1918 г., заедно с казаци. По-късно е разположен в Бялата армия в Южна Русия

Британският генерал Фредерик С. Пул, командващ съюзническите войски в Архангелск до октомври 1918 г., заедно с казаци. По-късно е разположен в Бялата армия в Южна РусияСвободни източници

Британските войски, както и силите на други държави от Антантата, постепенно биват оттеглени от Русия. Официално Лондон признава СССР едва през 1924 година, но още през ноември 1920-а Лойд Джордж започва тайни преговори със съветското правителство за възможността да бъдат възобнови търговските отношения със съзнанието кои на практика са истинските управници на страната.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest