Защо Александър Островски е главният руски драматург?
Благодарение на него фактически се сформира самобитният руски драматичен театър.
Неговите пиеси си остават актуални и до днес и се поставят на всички сцени в Русия.
Първи показва живота на търговците
Една от първите комедии на Александър Островски (1823-1886) е „Наши хора сме – ще се разберем“ (1849), в която той описва финансовите машинации на московските търговци. Самият той обявява банкрут, за да не изплаща кредит, а на свой ред е измамен от собствения си приказчик (управител).
Сцена от комедията „Наши хора сме – ще се разберем“Sputnik
Пиесата е публикувана в литературно списание и е възприета много радушно не само от редовите читатели, но и от именити руски критици и писатели. Те се възхищават и от езика, и от обемните персонажи, и от драматургията на пиесата. Лев Толстой дори казва, че комедията е чудо, а самият Островски „не на шега е гениален драматичен писател“.
Цялото си творчество Островски гради не на базата на трагедията и на класическите роли. Той не пише за висшето общество и за възвишени проблеми, а показва обикновения живот, бит и проблеми на търговското съсловие и простолюдието.
Сцена от „Горещо сърце“Владимир Федоренко/Sputnik
Островски добре познава този свят. Баща му е юрист и иска синът му да тръгне по стъпките му, но е изключен от Московския университет още в първи курс. Все пак не избягва юридическа кариера – баща му го устройва на работа в съда, където Островски има възможност да наблюдава търговските спорове между най-различни хора – търговци, индустриалци, прекупвачи. Това, което вижда, го вдъхновява да създава пиеси, които са не само занимателни, но и невероятно правдоподобни и архетипни.
Написва над 50 пиеси
Първата пиеса на Островски не се харесва на император Николай I и той забранява тя да се поставя в театъра. Но още през 1853 г. една от следващите пиеси на Островски „Не в свои сани не садись“ е поставена от московския Мали театър.
Елдар Рязанов/Мосфилм, 1984
След това пише над 50 драми и комедии и в течение на 30 години премиерите на постановките на негови пиеси се провеждат в Мали театър и Александринския театър в Петербург.
Сред творбите на Островски има шедьоври като „Буря“, „Храненица“, „Бедността не е порок“, „Вълци и овце“. Повечето от тях продължават да се поставят в театри из цяла Русия и до днес. Десетки от произведенията му са екранизирани. Сред най-известните са съветските филми „Женитбата на Балзаминов“ (1964), „Жесток романс“ (1984), както и киноприказките „Снежанка“ (1968) и „След дъжда в четвъртък…“ (1985).
Всичките му творби се отличават със самобитност, оригинална драматургия и чисто руски сюжети и характери.
Сформира руския драматичен театър
Константин Войнов/Мосфилм, 1964
Преди Островски в руските драматични театри се поставят основно класически, възвишени трагедии, Шекспир и Молиер. На руски език вече се е появила знаменитата комедия на Александър Грибоедов „От ума си тегли“ и няколко гениални комедии на Николай Гогол; тук-таме на сцена са видени и някои неща от Пушкин, но руският материал за театъра е изключително оскъден.
Островски изиграва наистина реформаторска роля за руския театър. Той не само създава огромен брой оригинални пиеси, но и променя подхода към театралното изкуство, като внася голямо разнообразие от сюжети и характери. Предлага и да се отделя голямо внимание на актьорското майсторство и координацията на цялата трупа.
Григорий Константинополски/Premier Studios, 2019
„Добрата пиеса ще са хареса на публиката и ще има успех, но няма да се задържи дълго в репертоара, ако е разиграна зле“, пише Островски.
Показва лъч светлина в тъмното царство
Може би най-известната знакова пиеса на Островски в Русия е „Буря“ (1859). Това е едно от първите произведения, които повдигат проблема за угнетеното положение на жените. Главната героиня Катерина живее в крайно патриархалното семейство на мъжа си, който е студен към нея, и е принудена да се подчинява на деспотичната си свекърва. В крайна сметка се влюбва в друг човек и изневерява на мъжа си, но не е по силите ѝ да се справи това нравствено падение, хвърля се във Волга и загива.
Александър Островски от Василий ПеровТретяковска галерия
„Буря“ предизвиква бурна реакция сред обществото и критиката. Публицистът Николай Добролюбов пише за пиесата известната статия „Лъч светлина в тъмното царство“, чието название става фразеологизъм. За него Катерина е жертва на стария закоравял свят на търговците. Той се възхищава на нейната смелост да се изправи срещу този свят. Дори самоубийството ѝ той възприема като героичен и единствен възможен изход от това „тъмно царство“.
Пиесата е поставена на сцената на Мали театър и има голям успех. И до днес се смята за еталон на руската драма, а персонажите от нея са се превърнали в нарицателни.
автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
