Защо 500 африканци протестират на Червения площад през 1960?

Протестите на чуждестранните студенти са предизвикани от подозрителен смъртен случай, но бързо се превръщат в политическо събитие.

През един студен декемврийски ден на 1963 г. студенти от африканските страни излизат на Червения площад в първите големи протести в Москва от 1920-те години. Смъртта на студент по медицина от Гана, за която се вярва, че предизвиква протестите, е обвита в мистерия. В дните, довели до протестите, съветските власти забелязват подозрителни модели и започват да се съмняват в нечестна „игра“.

Мистериозната смърт в Ховрино

В студентската столова на Университета за дружба на народите

В студентската столова на Университета за дружба на народите „Патрис Лумумба“Владимир Минкевич/Sputnik

На 13 декември 1960 г. е открито тяло в пущинак до път край Ховрино, един от северните райони на Москва. Жертвата е чернокож мъж. Полицията бързо го идентифицира: Асаре Адо, 29-годишен студент ог Гана. Той има малка рана под брадичката. Разследващите са още по-объркани от това, че тялото е открито на отдалечено място, където е малко вероятно Асаре Адо да се скита случайно, защото живее в друг град. Новините бързо се разпространяват в общността на студентите от Африка в СССР.

По време на Студената война Съветският съюз подкрепя марксистките антиколониални движения из целия африкански континент, затова осигурява на младежите от някои страни в Африка стипендии за обучение. През 1960 г. съветското правителство създава нов университет, кръстен на лидера на независимостта на Конго Патрис Лумумба, за да осигури образование за хора от социалистическите страни в Африка, Азия и Латинска Америка. С прииждането на чернокожите студенти в съветското общество се очакват отделни инциденти на расова основа, но никога досега не е имало убийство!

Някои студенти разказват, че Асаре Адо планирал да се ожени за рускиня в събота, денят след откриването на тялото му. Една от теориите, която чернокожите протестиращи подкрепят, е тази, че приятелят им от Гана е убит от роднините на момичето, с цел да се предотврати нежелан брак. Друга теория твърди, че Асаре Адо е жертва на случайно нападение на расова основа. Усещането за несправедливост спрямо чернокожите граждани от Африка в Съветския съюз предизвиква протестите на Червения площад.

„Втората Алабама“

JSTOR

Малко след като новините за трупа се разпространяват сред студентите от Африка в Москва, чернокожите протестиращи излизат на улицата. Тълпата се събира пред посолството на Гана в Москва и наброява близо 500 души, които се движат към сърцето на Съветския съюз – Червения площад.

Протестиращите, почти изцяло мъже, носят плакат с драматични слогани, като „Москва, втората Алабама“, „Спрете убийствата на африканци“ и „По целия свят е едно и също“. Съветската полиция прави бегъл опит да блокира шествието, но не успява да го спре по пътя му към Червения площад. Няма арести, вероятно по политически причини. Недоволните се събират пред Спаските врати на Кремъл и дават интервюта за западни кореспонденти на новинарски издания.

Надявайки се да разпръснат ядосаната тълпа и да овладеят ситуацията, съветските власти опитват преговори. Съветският министър на образованието Вячеслав Елютин кани няколко представители на африканските студенти за разговори.

Елютин се справя с деликатната ситуация добре, като опитен политик. Министърът изразява своите съболезнования за смъртта на Асаре Адо и предлага минута мълчание в негова чест, което временно успокоява ядосаните протестиращи.

След това Елютин продължава с реч:

„Ние сме голяма страна и е възможно тук да имаме отделни индивиди, които са лоши хора, но също като във всяка страна, хората, готови да извършват хулигански актове, са малко. Тези конркетни индивиди могат, разбира се, да нападнат съветски или чуждестранен гражданин. Но е недопустимо и неправилно да слагаме хората под общ знаменател или да си правим заключения на базата на такива случаи. Това е нещо, което всеки обективен човек без предразсъдъци би трябвало да разбере. Също така никога не се е случвало, и никой от вас не може да каже обратното, някой от нашите декани, учители или официални лица от министерството да е казал лоша дума или да е извършил лошо дело спрямо вас.“

Линията, която съветските власти заемат по отношение на протестите, е хитра и добре обмислена: те успокояват първоначалния гняв, като обещават подробно разследване на смъртта на студента по медицина. А после осъждат протестите, защото ги смятат за голяма услуга на империалистите и вярват, че показват Съветския съюз в лоша светлина. Използвайки университетските вестници и по-широката академична общност, те безмилостно се справят с най-активните подстрекатели.

Външни подбуди

Чуждестранни студенти на Университета за дружба на народите

Чуждестранни студенти на Университета за дружба на народите „Патрис Лумумба“Владимир Минкевич/Sputnik

Аутопсията, извършена от съветски лекар, работещ под наблюдението на двама от най-добрите студенти по медицина от Гана, които са поканени да присъстват на процедурата в името на прозрачността, не показва следи от насилствена смърт. Обявено е, че трагичният край е „вследствие на студа в състояние на ступор, предизвикан от употреба на алкохол“. Асаре Адо не е жертва на престъпление от омраза – смъртта му е един нещастен инцидент и, може би, последствие от неразумност.

Въпреки че не всички са доволни от официалната версия, съветските власти се движат към затваряне на случая. Те обаче обръщат внимание на още една мистерия: как успяват африканските студенти да се мобилизират за протестите толкова бързо?

Съветските власти са объркани от детайлите около протестите. Тялото е открито на 13 декември, а протестите се провеждат на 18 декември. Министерството на образованието обаче няколко пъти е уведомявано от университетите в Ленингад и Калинин, че студентите от Гана са свикани в Москва за събитие на посолството на Гана на 9 декември. Запитани са въпросното събитие, от посолството на Гана казват, че не са викали студентите и не са имали никакви планирани мероприятия за тези дати.Студент на Университета за дружба на народите

Студент на Университета за дружба на народите „Патрис Лумумба“ (сега Руски университет за дружба на народите) Юджийн Амагаши (втори отдясно) идва да учи в Москва от Гана.Евгений Тихано/Sputnik

Любопитното е, че властите стигат до заключението, че Асаре Адо – който учи в Калинин – почти сигурно е пътувал за „събитието“ в посолството на Гана, когато умира. На същия ден няколкостотин студенти от Гана и други африкански страни се държат буйно, карайки посланика на Гана и съпругата му да се барикадират в апартамента си на последния етаж на сградата.

За привикването на студентите има още няколко теории. Неофициално са назовани и няколко потенциални виновници, сред които и западни посолства, включително президентът на Гана Кваме Нкрума, който може да има свои собствени мотиви. Съветските власти обаче спират да сочат с пръст.

Вместо това те закриват делото „Асаре Адо“, експулсират най-войнствените африкански студенти, дискредитират протеста в очите на академичната общност и засилват идеологическото образование за чуждестранните студенти. Така завършва големият протест на африканските студенти в СССР.

автор: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest