Общество

Записки за вълнуващите приключения в Абсурдистан. Част първа. Първите 33 години

Проф. д-р Никола Аврейски

Преди години, скоро след като България се оказа в здравите прегръдки на НАТО и ЕС, по повод наричането на страната ни в нашата югоизточна съседка Булгаристан, една моя студентка някак спонтанно репликира: ,,Истинското име на България е Абсурдистан”. Да си призная, от тогава се улавям как все по-често си мисля за това толкова находчиво студентско хрумване и как то с течение на времето се превръща във все по-адекватно отражение на онова, което действително се случва в клетата ни Родина.

*   *   *

Проявихме истински талант в стриктното изпълнение на закритата част от американския План ,,Ран-Ът”. Изчистихме всичко ,,народно” – от наименованията на държавата, на централната банка, на националната библиотека, дори и ,,трудещите се хора” от популярния фестивал в Бургас. Така дадохме да се разбра, че новата евроатлантическа политика се води без мисълта за народа и за трудовите хора в ,,тази страна”. Успешно интегрирахме страната в евроатлантическите структури, макар с членството в установените във Вашингтон СБ и МВФ, както и с последвалото привързване към валутния борд, да загубихме съществена част от фискалния суверинитет, членството ни в НАТО да ограничи военния суверенитет, а членството в ЕС да ни носи постоянно пълзящо орязване на националния суверенитет в почти всички области. Успяхме да превърнем страната си в част от Запада с гордото усещане, че вече сме част от ,,белите държави” и ,,златния милиард”. Нашата дълга редица от горещи трубадури на ,,новия цивилизационен избор” с безупречна вярност предоставя услугите си на нашите западни партньори, които щедро ни се отблагодаряват с грандове от яслата на Чичо Сам и Татко Сорос, както и трохи от подаянията на Брюксел.

Мнозина са склонни да подценяват резултатите от нашата нова битност като част от ,,златния милиард”. Повечето българи дори се поддават на внушенията на предателите, че сме били подведени, дори излъгани. Просто не разбират колко по-добре сме сега, когато на магазините има дефицитните при комунизма банани, макар все още да сме в дъното на  европейските класации по всички важни показатели.

Подарихме на новия ,,Голям брат” военни бази на българска територия, възхитени от уверението му, че така гарантираме националната си сигурност, макар че те са легитимна цел в случай на военен конфликт. Вложихме милиарди за поисканото българско участие във войните на Запада за демокрация в Босна, Косово, Афганистан, Ирак, Либия, Грузия и Украйна. Подменихме голямата българска редовна армия със скромна 12-хилядна професионална войска. Нарязахме модерното й въоръжение, защото от него тръпнеха не само натовските Гърция и Турция, но и Шести американски флот в Източното Средиземноморие. И започнахме да купуваме с милиарди западно въоръжение, като го предплащаме в знак на безпределна вярност на 100%, дори когато то е още на чертожната дъска.

Поднесохме срещу ,,жълти стотинки” най-ценните части на природните си ресурси на западни компании, защото държавата е лош стопанин – макар в Конституцията да пише, че те са национална собственост. Със същия мотив закрихме или подарихме срещу символичния 1 долар държавни предприятия, предоставяйки възможността на стотици хиляди българи да разберат какво е това безработица. С ликвидационните съвети наистина ликвидирахме българското селско стопанство и превърнахме тази страна с вековна репутация на селскостопански износител във вносител. Лабораторията на фирмата на френския съпруг на сегашния кандидат за премиер Мария Габриел даде погрешни данни за разпространението на шапа, въз основа на които избихме стотици хиляди непотребни животни в България. С вкарването по разпореждане на Брюксел на евтино и некачествено украинско зърно нанесохме тежък удар по българските зърнопроизводители. Оказахме пословично гостоприемство на западни вериги, които предлагат на нас, българите – най-бедните в ЕС, стоки и продукти, по-некачествени, но на по-високи цени. Така същевременно съсипахме и дребния български бизнес. Доброволно се оттеглихме от завоювани от гадните комунисти чуждестранни пазари, за да позволим на западни компании да запълнят вакуума. Опростихме дългове на страни от ,,Третия свят”, за да улесним поставените там от Запада нови режими.

Крупно геоикономическо постижение стана затварянето по искане на Брюксел на първите блокове на АЕЦ ,,Козлодуй” далеч преди изтичането на срока им за експлоатация, както и блокирането по заръка на Вашингтон на всички мегапроекти: изграждането на АЕЦ ,,Белене”, на нефтопровода Новорусийск – Бургас – Александруполис, на газопровода ,,Южен поток”, защото са руски. Мнозина все още твърдят, че сме загубили огромни икономически изгоди, транзитни такси и хиляди работни места. Продължават да не разбират колко по-важно е вместо да купуваме от Русия евтини енергоносители, да купуваме руски нефт и газ чрез неруски посредници на доста по-високи цени или още по-добре – американски втечнен газ на двойни цени.

С рядко срещано усърдие се заехме да съсипем прехваленото, но ,,комунистическо” здравеопазване. Въпреки приказките за Хипократовата клетва и за библейския завет ,,Изпъдете търговците от храма!”, превърнахме болниците в търговски дружества, които проявиха истински талант в алъш-вериша със своите пациенти. Резултатът наистина е впечатляващ: заболеваемостта и смъртността получиха немислими при ,,изватения” комунизъм високи размери.

Всъщност това ни помогна да постигнем респектиращи успехи в демографската политика на цивилизована България. От почти 9 милиона, българската нация се стопи на 6 милиона. Е, това се дължи не само на постиженията на демократичната ни здравна система, но и на гостоприемството на Запада спрямо нашите най-добри специалисти в различни области – родени, отгледани и образовани в бедна България, те заслужаваха по-добра съдба, поради което ги дадохме даром на нашите богати западни партньори, за да станат още по-богати.

Някои предател, които не схващат колко щедър е към нас Западът, не разбират смисъла на политиката на съзнателно топене на българската нация, обяснявайки я само със стремежа към намаляване на социалните ангажименти на България, която по Конституция е социална държава. Те сякаш са забравили главното – още през 1997 г. посланичката на САЩ в България г-жа Ейвис Боулън публично заяви: ,,На нас ни стигате 4 милиона”. Тези предатели да не мислят, че някой ще им каже непубличните подробности по тази мъдра заръка: колко от тези 4 милиона трябва да останат етническите българи. Еми, след като си остават нагли русофили и упорито не искат да станат русофоби, те си заслужават отредената от Вашингтон съдба на малцинство в собствената си държава.

Безспорно най-голямо наше постижение стана геополитическата преориентация на България и вклиняването й в най-напредналата Западна цивилизация с държава ядро Съединените щати. Постигнахме безпрецедентно единство на политическия ни елит. Командирът на ГЕРБ Борисов: ,,Членството в ЕС и НАТО няма алтернатива”. Водачът на ПП Петков: ,,Трябва да укрепим взаимодействието със САЩ”. Предводителят на ДБ Христо Иванов: ,,Най-големите ни врагове са хората против САЩ и НАТО”. Председателката на БСП Нинова: ,,Връзките ни със САЩ и НАТО са стратегически”. Дистанционният лидер на ИТН Слави Трифонов: ,,При война с Русия трябва да сме на страната на САЩ”. Оглавилата коалиция ,,Заедно” Ива Митева: ,,Ще подкрепим ПП-ДБ”. Атлантик № 1 у нас и сив кардинал в НДСВ Паси: ,,Русия не ни е освободила, а ни е поробила” и ,,Майната му на Православието!”. Водачът на ,,Български възход” Янев благодари на САЩ, че с включените българи в санкциите по техния си Закон ,,Магнитски” ни ,,показват корумпираните”. Дори президентът Радев, управляващ напоследък страната, като натовски генерал заяви, че дневния ред на България трябва да е ,,в синергия с дневния ред на САЩ”. Остава да се справим с черноризците от ,,Възраждане”, които се правят на русофили, и някои маргинали, които наистина още не разбират колко важно е веднъж завинаги да скъсаме с имперска Русия.

В един от основните приоритети на адаптирането на ,,тази страна” в евроатлантическите ценности – радикалното реформиране на образователната система, постигнахме като цяло насърчителни успехи. От 17-то място по стандартите на ЮНЕСКО при комунистическа България вече гоним 100-то, пускайки пред нас някои от балъците  от ,,Третия свят”. Предателите представят това като огромен провал. Тези жалки душици не разбират мъдрите наставления на американския носител на ,,Пулицър” д-р Уолтър Липман как за едно наистина демократично общество е достатъчно да има 20% сравнително образовани граждани, които да поемат ръководството, а останалите да бъдат натикани в невежество, защото прост народ лесно се управлява.

С висшето образование донякъде се справихме успешно. Подарихме най—апетитните бивши сгради на омразната БКП в Благоевград и в София на САЩ и на Татко Сорос, за да ги превърнат съответно в Американски университет и Нов български университет. Оставихме българските частни университети сами да се оправят – ако не успеят да си построят сами сгради, просто ги закриваме. С по-младите университетски преподаватели работим доста успешно: макар много-много да не знаят, са готови да ни сътрудничат лоялно в името на своето кариерно израстване. Ускореното хабилитиране със скромна научна продукция и възлагането на административни длъжности са големи примамки за тях. Пък и така лека-полека разчистваме университетите от тези непоправими стари професори. Успяхме да заставим тези, които им дишат във врата, да пишат резюмета и ключови думи на английски език и да транслитерират от кирилица на латиница. Някои вече се досещат, че подготвяме скорошна смяна на азбуката (да ме прости Отец Паисий, че толкова вдъхновено се бори навремето кирилицата да оцелее).

Закъсахме я обаче в един от основните ни приоритети – радикалното реформиране на средното образование. Трудно поправими се оказаха не учениците, а техните родители и прародители, образовани (сиреч: промити) през времето на гадния комунизъм. Вкарахме в ,,Записките по история” толерантната теза за ,,османското присъствие” в България, а те продължават да си мърморят за ,,турското иго”. Упорито отказват да приемат нашия мъдър нов прочит на миналото: да забравят кой попречи на победата в Кримската война, целяща освобождаването на българите, кой все пак успя да ги освободи, кой съсипа безвъзвратно Санстефанския идеал на Берлинския конгрес, кой запази териториалната цялост на България, включително върнатата Южна Добруджа, след края на Втората световна война. Така и не искат по-възрастни българи да разберат, че 45-годишното управление на комунистите бе трета национална катастрофа. Докато не измре поне още едно поколение, така и няма да схванат новото ни модерно разбиране за Българското възраждане като ,,учредителен мит”, за Априлското въстание като ,,селска свада”, за неговите апостоли като ,,мними”, за Баташкото клане като ,,националистически мит”, за Левски като ,,конекрадец”, за Ботев като ,,терорист”, чиято поезия ,,предизвиква ужас и отвращение”, за Вазов като ,,скучен, досаден и неразбираем”, за БАН като ,,съветска измишльотина”, за българските учени като ,,феодални старци”, да не говорим за необходимостта в името на преосмисляне на историята и толерантността да издигнем паметник на Сюлейман паша на връх Шипка (че да не са умрели там само руснаци и българи?).

За всички провали в образователната система най-виновни са учените. Олдъс Хъксли – духовният учител на Оруел, се оказа абсолютно прав, че науката е най-голямата опасност за демократичния Запад. Тези наши професори и доценти, чиито мозъци са промити по време на отвратителния комунистически режим, упорито се опълчват на нуждата от ново съдържание на учебниците по история, което да отразява нареждането на България сред ,,цивилизования свят”, мъдрата й политика на добросъседство, толерантност и джендърство. Ще се справим, разбира се, и с това предизвикателство, тъй като както открито заяви служебният министър на образованието и науката Николай Денков ,,България няма нужда от професори”: професорите ще продължават да получават по-малки заплати от учителките в основното училище и ще им връчваме честитките за пенсиониране в деня на навършване на 65-годишна възраст, дори и по средата на академичната година (макар в САЩ да работят до 75-та си година). Всъщност на застаряващите професори им предложихме нагледен пилотен проект как могат да останат в строя: става дума за споменатия по-горе пламенен евроатлантик проф. Денков, когото направихме служебен министър на образованието и науката, докато беше в министерското кресло – и академик, а сега го готвим за министър-председател.

Тези проклети учени, особено историците, имат още по-голяма вина. Не само пречат на въвеждането на модерни учебници в средните училища, но и всячески възпрепятстват прочистването на паметниците на културата. Това ограничи нашите успехи до взривяването на мавзолея на Георги Димитров и събарянето на паметника 13 века България, както и на още крайно недостатъчен брой комунистически паметници. Така битката за евроатлантическо прочистване на миналото си остава недовършена, което не означава, че сме се отказали и няма да я доведем до успешен край. Та нали вече издигнахме някои знакови паметници: на прокаралия Закона за реституцията Лучников; на Рейгън, макар да хвърли върху България вината за покушението върху живота на папа Йоан Павел ІІ, при положение, че на място бе заловен стрелялият по него турски терорист Агджа; на американските летци, бомбардирали България по време на Втората световна война, въпреки че страната ни не участва в бойните действия по фронтовете. Указания за по-нататъшните действия съдържа публикуваната от Атлантическия клуб интерактивна  карта на всички паметници, свързани с комунизма и съветския болшевизъм, които подлежат на възможно най-бързо събаряне.

Миналото, разбира се, е важно, но и от горещото настояще няма как да избягаш. Напоследък общественото внимание бе погълнато от безпримерния героизъм на Украйна – братска страна, защото иска да става членка на НАТО и на ЕС. Контролираните от Прадядо Сорос и от бившия шеф на ЦРУ Дейвид Петреас български медии, включително БНТ, ни държаха ежедневно в течение с подвизите на президента Зеленски. Не е важно, че вече 9 години потиска и се гаври с малцинствените общности в Украйна – руски, унгарски и български. Важното е, че всеки ден избива много руснаци и ежедневно ни сервира новини за нови победи срещу Русия, макар да й отстъпи Крим и по-големите части на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област. Тези шеметни победи ознаменувахме с издигането на украинското знаме пред Столична община и наименуването на улица ,,Героите на Украйна” непосредствено до руското посолство в София (както по времето на цар Борис ІІІ Обединител се развяваха нацистки флагове, а два столични булеварда осъмнаха с новите си горди имена ,,Хитлер” и ,,Мусолини”). Тези балъци, българите, бяха майсторски преметнати от премиера Петков, който с помощта на своята заместничка Нинова доставяха тайно оръжия, боеприпаси и гориво на Украйна. Особено се отличи главният прокурор Гешев, който не само обяви, че  Путин ще бъде арестуван, ако дойде в България, но и би път до Киев, за да подпише меморандум за сътрудничество с украинската прокуратура при разследването на руските военни престъпления в Украйна. А колко мило ни се отблагодари Зеленски, като изпрати за посланик в България своята доверена сексоложка!

Това накратко е общата рекапитулация от внушителните успехи на интегрирането на Република България в оглавявания от САЩ колективен Запад. Както се вижда, успехи и приключения безкрай!

(Следва)

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest