Залпът от Европа срещу режима „Желязков“ продължава. The EUROPIAN CONSERVATIVE: България има основателни причини да каже „не“ на еврото!
Авторитетни европейски издания гърмят с негативни анализи за насилственото ни приобщаване към еврозоната.
Ето статия на д-р Свен Ларсон в авторитетната медия „The Europian Conservative“, озаглавена „България има основателни причини да каже „не“ на еврото“:
„Потребностите на гражданите няма да са приоритет, когато националните лидери започнат да отговарят пред финансовите си началници в Брюксел и Франкфурт.
Откакто се присъедини към Европейския съюз през 2007 г., много българи си задават въпроса дали страната наистина е спечелила от това членство. С него дойде и вълна от регулации – от екологични норми до изисквания за трудовия пазар, които оказаха негативно влияние върху българската икономика.
Сега, когато страната е на прага да стане 21-вия член на еврозоната, тревогите се засилват – и те са напълно основателни.
Присъединяването към единната валута ще донесе още повече ограничения, които ще ограничат способността на България да провежда самостоятелна икономическа политика. На 4 юни Reuters съобщи: „България е изпълнила всички критерии за приемане на еврото от 1 януари 2026 г., съобщи Европейската централна банка в сряда, след като оцени редица показатели — от инфлация до законодателството, уреждащо ролята на централната банка… Окончателното решение ще бъде взето от финансовите министри на ЕС, като се очаква това да стане в началото на юли.“
Процесът беше изпълнен с трудности, включително със значително забавяне през миналата година:
„Присъединяването на България към еврозоната беше отложено, тъй като страната не успя да овладее инфлационния натиск…Сега ЕЦБ и Европейската комисия са доволни, че икономическите критерии са изпълнени – включително дълг, дефицит, инфлация, лихвени проценти и валутен курс.“
Обикновено приемането на еврото се съпровожда от тържествена политическа реторика и фанфари. Не така стоят нещата в България. Според TRT Global очакваните ползи от приемането на еврото са засенчени от дълбок скептицизъм сред широки слоеве от обществото:
„Повсеместната корупция, драстичните неравенства в доходите и продължаващата четиригодишна политическа криза, белязана от предсрочни избори и нестабилни коалиции, ерозират доверието в институциите. Мнозина се опасяват от поскъпване на стоките при преминаването към еврото – както се случи в няколко държави през последното десетилетие.“
Макар че често липсват официални доказателства за скок на цените след въвеждането на еврото, в случая с Хърватия през 2023 г. имаше много документирани примери за необосновано поскъпване. Не е изненадващо, че според BNT News 50% от българите са против приемането на еврото, а 43% са „за“.
Не бива да подценяваме възможния ефект от такива „скрити“ поскъпвания, ако се реализират. Но евроскептичните българи имат далеч по-сериозни причини да не се отказват от лева. В момента единствената икономическа област, в която България се представя относително добре, е заетостта:
Общата безработица е около 4.2% от 2022 г. насам, в сравнение с 5.4–5.5% за еврозоната;
Безработицата сред младите (15–24 г.) е малко над 10%, което е с над 4 процентни пункта под средното за еврозоната.
По почти всички други икономически показатели България не е спечелила особено от членството си в ЕС от 2007 г. насам. Не е нужно дълбоко изследване, за да се види кога икономическата посока на страната се пречупва – и това съвпада подозрително с влизането в ЕС през 2007 г. Средногодишният реален ръст на БВП преди 2007 г. е значително по-висок в сравнение с този за периода 2010-2019 г.
Този спад в растежа след влизането в ЕС е може би най-драматичният, който наблюдавам сред всички държави членки.
Последствията са трайни – за стандарта на живот на хората и за способността на държавата да финансира социалните си функции.
Тук е и същинският проблем: най-осезаемото последствие от присъединяването към еврозоната е, че т.нар. „Пакт за стабилност и растеж“ вече няма да бъде просто административна рамка, а ще има реална, задължителна сила.
Така България става уязвима към същото стряскащо третиране, на което бяха подложени държави като Гърция в периода 2009-2014 г. Докато е извън еврозоната, България има възможност в случай на финансова криза да девалвира лева спрямо други валути, включително еврото – мярка, която прави износът по-конкурентен и подпомага растежа. Освен това девалвацията прави държавния дълг по-привлекателен за външни инвеститори. Тази опция ще изчезне с преминаването към еврото. Тогава фискалните проблеми на страната ще останат, но ще засегнат и други държави в еврозоната, както дълговата криза на Гърция предизвика паника в цялата зона.
Поради това и ЕК, и ЕЦБ ще следят изкъсо публичните финанси на България. И ще имат причина. Данните показват, че бюджетният дефицит на България от началото на 2023 г. е 2.7% от БВП. Макар формално това да е в границите на Пакта за стабилност (до 3%), тенденцията от 2007 г. насам е притеснителна – дефицитите са по-чести от излишъците, което поставя под въпрос фискалната устойчивост на държавата. Очакваме бъдещи правителства да правят всичко възможно да поддържат дефицита под лимита – дори с отчаяни мерки.
Макар че дългът на страната като дял от БВП остава сравнително нисък спрямо средното за еврозоната, натискът за спазване на фискалната дисциплина ще отклони вниманието на правителството от по-важни стратегически приоритети – такива, които имат дълготраен ефект върху живота на хората. Постепенно решенията за инвестиции в инфраструктура например няма да се вземат според нуждите на българската икономика, а според прищевките на европейски чиновници, които гледат на бюджета така, сякаш е котировка на борсата.
По-слабата икономическа устойчивост води до по-нисък растеж, както показват и историческите данни. По-нисък растеж означава по-малко приходи в бюджета. Типичният отговор на законодателите? Повишаване на данъците.
Точно това се случва в България – и то още преди присъединяването към еврозоната. Данъчната тежест (като дял от БВП) намаляваше преди 2007 г., но оттогава постепенно отново се увеличава.
Изводът? Досега макроикономическото наследство от членството на България в ЕС се изразява в: по-нисък икономически растеж, по-слаби публични финанси, по-високи данъци. Да очакваме нещо различно с влизането в еврозоната би било просто наивно.“
Д-р Свен Ларсон, „The EUROPIAN CONSERVATIVE“
Източник: www.fakla.bg
