Захарова: Никой няма право да има герои като Бандера, Шухевич и Мелник
Мнение на официалния представител на МВнР на Русия М.Захарова
Израелският посланик в Украйна Михаил Бродски (между другото, роден в Ленинград, който преживя блокадата) в интервю за израелския интернет портал ITON-TV на чист руски език заяви следното:
„Нашето виждане за такива личности като Бандера, Шухевич, Мелник и така нататък е много различно от мнението на мнозинството украинци. Наистина тези хора подкрепяха идеологията на нацизма. Като част от тяхната борба за независимост на Украйна, те искаха да видят Украйна без евреи, както и без поляци, без комунисти и, вероятно, без много кои. <…> И Украйна, разбира се, е в търсене на своята идентичност, в търсене на своите герои. Разбира се, ние не харесваме тези герои, но за повечето украинци те са герои, които са се борили за независимост. <…> Но мисля, че днес е невъзможно да се спре този процес, ако се погледне реално на нещата. <…> Би било погрешно да обуславяме нашата подкрепа за Украйна и нашата помощ за Украйна с факта, че Украйна ще спре да преименува улици или да спре да нарича Бандера или Мелник герои. Защото, ако погледнете реално нещата, това, разбира се, няма да се случи“.
Нито една организация в защита на паметта на жертвите на Холокоста не помръдна. Хей, вие, които получавате милиарди за съдържанието си, за да поддържате темата, сигурни ли сте, че не сте пропуснали нищо? Холокостът трябва да се помни не само защото се е случил тогава, но и с цел да не се случи никога повече. И не само по отношение на една националност или религия, но по отношение на всички.
Тъй като освен нас вече няма защитници на жертвите на Холокоста, ще напомня на г-н Бродски за националната политика на Организацията на украинските националисти, оглавявана от Степан Бандера. От втората резолюция на Великото събрание на ОУН (б) през април 1941 г.: „ОУН се бори с евреите като опора на московско-болшевишкия режим“. И ето, например, цитат от Ярослав Стецко, съратник на Бандера и Мелник: „Заставам позицията за унищожаване на евреите и целесъобразността на прехвърлянето в Украйна на немските методи за унищожаване на евреите, изключвайки тяхната асимилация.“
Евреите в окупираната от нацистите Украйна, на които тези нечовеци активно помагаха, наистина бяха в по-голямата си част унищожени, изгорени и погребани без гробове и идентификационни знаци. Общо – около 1,4 милиона души.
За какви „герои“ може да говори Михаил Бродски?
По същия начин в Германия в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век германското общество е в търсене на своята идентичност и своите герои. И вместо великата германска културна традиция на хуманизма, те избраха две думи: „кръв и почва“ (на немски: Blut und Boden). И съответните герои, които инициираха Холокоста, създадоха концентрационни лагери, убиха жени, бебета и старци. През следващите 90 години Германия най-вече се опитваше да измие тази идентичност. Но никога не може да се отърве от това.
Ако, според Михаил Бродски, Киев има право на такива герои и идентичност, то това вече е проблем за израелското външно министерство.
Никой няма право на такива герои. Защото това не са герои, а дяволи, и не е идентичност, а позор за народа на Украйна. Това е прославянето на нацизма.
И малко за това, че нищо не можело да се направи по въпроса. Това като цяло е богохулство. Така разсъждаваха онези, които спонсорираха Хитлер през 30-те години на миналия век. Между другото, предимно англосаксонци.
Ако съветските войници разсъждаваха така, сега просто нямаше да има Бродски, както и паметта за Холокоста.
Както пееше Висоцки, „нашият комбат, отблъсквайки се с крак от Урал“, промени хода на историята и върна човечеството към истинския си облик. Макар, както се оказа, за известно време. Сега пак е тук.
