Захарова: Част от политическия елит в България насърчава оскверняването на паметници на съветските воини
Из коментара на официалния представител на МВнР на Русия М.Захарова относно оскверняването на паметници на съветските воини в България
12-14 май т.г България „заля“ вълна от оскверняване на паметници и гробища на червеноармейците, освободили страната от фашистката „чума“. Обезобразен е паметникът на съветския воин в Бургас, поругани са костниците на наши войници в област София-град (гр.Банкя) и столичния квартал Лозенец.
<…>
Отново обръщаме внимание на българската страна към международните й правни задължения по отношение на опазването на военните мемориали и паметниците на културата. Те са закрепени в Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската Федерация и Република България от 4 август 1992 г. и Споразумението между Правителството на Руската Федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19 април 1993 г. Спазването на буквата и духа на тези споразумения е не само правна норма, но и морален дълг на една цивилизована държава по отношение на хилядите загинали борци срещу фашизма.
<…>
Защо само ние говорим за това? Защо се получава така: всичко, което десетилетия наред е било свещено за гражданите на България и изобщо за европейците, днес се осквернява, не предизвиква никакви емоции? Какво се промени? Ще отговоря на този въпрос. Появи се „поръчка“ за подобни деяния. Това не е просто стимулиране с мълчание, а стимулиране с пари и политическа конюнктура. Когато съответната структура „случайно“ получи грантове за това, съответните антидеятели (невъзможно е да назовем онези, които оскверняват паметниците, с друга дума) получават активна или косвена подкрепа, всички разбират, че това е тенденция, път, водещ към страшни, но лесни (както смятат в началото на този път) пари и че това е пътят към „успеха“, който трябва да се следва.
Този политически ред е формиран в НАТО-центрични структури и е прилаган през последните години. Преди това те не си позволяваха това, защото ветераните и участниците във Втората световна война бяха живи. Самите хора, които оцеляха, спасявайки други, които загубиха другари в тази борба, знаят как беше постигната тази победа. Те бяха още живи, когато НАТО тъкмо се готвеше да проведе подобни операции. Днес ветераните ни напускат все по-бързо. Не само ветерани от войната, но и онези, които наричаме работници от тила, жертви на концлагери и просто свидетели на онази епоха. Всички, които биха могли да застанат в защита, казвайки, че знаят всичко от първа ръка. На практика тях почти ги няма. Следователно това е възможно. <…>
Игнорирането на системните посегателства срещу свещената памет на освободителите на Европа е равносилно на насърчаване на реваншизма и неонацизма, независимо как е маскирано.
Мащабът на вандализма можеше да бъде голям, ако не бяха усилията на патриотичната част от българското общество. <…> Както показват възпоменателните събития, проведени в цялата страна, посветени на Деня на Победата, включително многобройни шествия на „Безсмъртния полк“, българските патриоти помнят и ценят общата история на нашите страни и не искат да я изоставят.
Виждаме, че за съжаление една част от политическия елит в България насърчава други настроения, без да спира подобни лудории.
