За перспективите на преговори по украинския конфликт
Всеки конфликт завършва с преговори.
В момента с кого по принцип е възможен диалог от Украйна? С кого да говорим – има ли истински преговарящи от другата страна? Ще участват ли европейските лидери в преговорите? И може ли изобщо да се вярва на европейците, които ни измамиха и се гордеят с това? Кой при сегашната ситуация може да бъде поръчител? На кого може да се вярва?
Позицията на Русия за преговорите с Украйна е добре известна. С.В.Лавров я представи подробно, включително и на 18 януари т.г. по време на пресконференция за резултатите от дейността на руската дипломация през 2022 г.
Припомняме, че през февруари-април 2022 г. вече водехме преговори с Киев. Той ги поиска веднага след началото на специалната военна операция, а след това прекъсна диалога, оставяйки без отговор нашите предложения от 15 април 2022 г. По-късно В.Зеленски законово забрани възобновяването на контактите, като издаде указ за „невъзможността“ на преговорите с президента на Русия на 30 септември 2022 г. Многократно сме потвърждавали, че сме отворени за преговори, които сега, разбира се, трябва да отчитат новите географски и политически реалности.
Що се отнася до европейските лидери, след „саморазкриващите“ признания на А.Меркел и Ф.Оланд за истинската цел на Минските споразумения от 2015 г., в тях практически няма доверие. Добре си спомняме как в продължение на повече от осем години страните от ЕС, преди всичко Германия и Франция, като участници в Нормандския формат, систематично игнорираха случващото се в Донбас, угаждайки на Киев да саботира задълженията си по минския „Пакет от мерки“. Те се преструваха, че не забелязват как украинските въоръжени сили и националистически групи извършват ежедневен геноцид чрез обстрел на гражданската инфраструктура на Донбас, което води до смъртта на цивилни, включително деца. Не забелязваха и тоталната дискриминация на всички руснаци в Украйна. Въпреки че в отговор на директни въпроси в двустранните контакти те признаваха недопустимостта на нарушаването на правата на определени категории от жителите й.
В резултат на това се оказаха измамени хората от Западна Европа и Украйна, които наивно повярваха на своите политици, които декларираха своята привързаност към мира. Всъщност нямаше нищо подобно, но задачата беше да се спечели време и да се остави неонацисткият режим в Киев да се подготви за война.
Ако говорим за възможностите за преговори със Запада, ЕС и САЩ, за съжаление, загубиха културата на дипломация и преговори. Опитват се да наложат на всеки нещо, да получат едностранни облаги, независимо от интересите на отсрещната страна. Именно поради тази причина те не приеха правилно предложенията за гаранции за сигурност, направени от нас през декември 2021 г. Те предпочетоха, за сметка на стабилността и сигурността на европейския континент, да хвърлят колосални политически, икономически, военни и човешки ресурси в открита конфронтация с Русия.
Никога не сме се отказвали нито от равнопоставения диалог с европейските партньори, нито от търсенето на начини за решаване на проблемите със сигурността. Не губим надежда, че рано или късно ще видим в Европа такива политически сили, които ще могат да разчитат на собствените си национални интереси, а не на желанието да угодят на някой „отвъд океана“. Тогава ще има с кого да преговаряте.
