За какво в Съветския съюз лишават от званието Герой на СССР?

Тези хора са удостоени с най-високата чест – да станат Герои на Съветския съюз.

Но алчността, похотта, малодушието, а понякога и просто лошата съдба не им позволяват да запазят званието в следвоенно време.

Убиец

Архивна снимка

Старшина Петър Кузнецов получава званието Герой на Съветския съюз на 10 януари 1944 г. за образцово изпълнение на бойните задачи на командването и за проявена храброст и героизъм. Целият боен път на Кузнецов е служба в състава на взвод на разузнаването, многочислени нашествия в тила на немските войски, унищожение на ДЗОТ-ове и жива сила на противника, както и завземане на „езици“.

В следвоенно време Петър Кузнецов работи като началник охрана на захарен завод в Сумска област на съветска Украйна. През 1947 г. влиза в конфликт с директора на завода. Последният се изказва пренебрежително за ветераните от войната, които „са си накичили железца на гърдите“. Кузнецов грабва личното си оръжие и с три изстрела убива злословника. Осъден на 10 години затвор, той е лишен от всичките си награди.

Предател

Архивна снимка

Към есента на 1943 г. зад гърба си капитан Семьон Бичков има 60 въздушни боя, включително над Сталинград и Курската дъга, 15 свалени вражески самолета персонално и един в група. За храброст и героизъм Бичков получава званието Герой на Съветския съюз.

На 10 декември 1943 г. самолетът на Семьон Бичков е свален от огъня на зенитна артилерия. Попадналият в плен летец се съгласява да си сътрудничи с нацистите. Бичков извежда немските самолети от заводите до летищата на Източния фронт, участва във въздушни операции против партизаните, изнася пропагандистки речи в лагерите за военнопленници, активно способства създаването на ВВС на колаборационистката руска освободителна армия.

Сред нацистите той достига чин майор и е награден с немския знак за отличие „За заслуги“ от трети клас. Семьон Бичков се предава на американците през април 1945 г., а те от своя страна го предават на съветските власти. Лишен от званието си на Герой, Бичков е разстрелян като предадел на Родината.

Шпионин

Архивна снимка

На 20-21 април 1945 г. по време на Берлинската операция командирът на артилерийски дивизион старши лейтенант Алексей Кулак оказва огнева поддръжка на стрелкови части при преминаването на р. Мюленфлис и не напуска поста си, въпреки раните си.

Удостоен за подвига си със званието Герой на СССР, Алексей Кулак живее цял живот с тази награда, докато не умира през 1984 година. Но година след смъртта му става ясно, че, докато е служил като сътрудник в нюйоркската резидентура на КГБ, през 1962 г. той доброволно е предложил услугите си на ФБР, с които си е сътрудничил в продължение на следващите осем години. През 1990 г. Кулак посмъртно е лишен от званието Герой.

Измамник

Архивна снимка

За разлика от болшинството съветски герои, загубили наградите си за постъпки, извършени след награждаването им, Валентин Пургин (истинско име Владимир Голубенко) не извършва никакви подвизи и никога не е бил на фронта.

Престъпник и измамник, той е майстор във фалшифицирането на паспорти, сертификати и дори ордени и медали. Години наред мами редакцията на един от главните съветски вестници „Комсомолская правда“, където започва работа като кореспондент с фалшиви документи. След организирането на измислено пътуване на фронта на съветско-финската война (на което така и не заминава), Пургин описва живописно своите подвизи и, събирайки фалшифицирани документи и награди, изпраща заявка за присъждането на званието Герой.

В резултат на небрежност от страна на сътрудник от отдела за награждаване, Валентин Пургин получава званието Герой на Съветския съюз. Измамникът е разкрит благодарение на хвалебствена статия във вестник, напечатан с неговата снимка. Престъпникът е идентифициран от жертвите на престъпленията му и от служителите на реда. През 1940 г. „героят“ е разстрелян.

Крадец и хулиган

Архивна снимка

Загубил окото си и многократно раняван, сержант Василий Григин проявява кураж и смелост в боевете при преминаването на Дунава. Но следвоенният живот на Героя тръгва надолу по вина на самия Григин.

Шест пъти той е изправян пред съда за злонамерено хулиганство, кражби и нанасяне на тежки телесни повреди, преди през 1964 г. най-сетне да бъде лишен от званието Герой. Това изобщо не отрезвява рецидивиста и той още четири пъти получава различни присъди за извършените от него престъпления.

Крадец

Архивна снимка

На 26 септември 1943 г. по време на битката за Днепър сержант Василий Ванин под силен артилерийски огън участва в сглобяването на 30-тонен превозен понтон, като сам носи 75-килограмови щитове. Когато понтонът внезапно е повреден от взрив, Ванин първи се хвърля във водата и под дъжд от картечна стрелба затваря над 30 пробойни, като осигурява прехвърлянето на техниката на другия бряг.

Но в цивилния живот награденият Герой се проваля. Още от декември 1945 г. той е преследван за кражба на оръжие от милиционер, за нееднократни кражби и изнасилвания. Поради това престава да бъде Герой на СССР и получава 10-годишна присъда.

Насилник

Архивна снимка

Николай Воробьов е командир на 365 зенитна батарея по време на отбраната на Севастопол, фигурираща в немските документи като „форт Сталин“. Понасяйки огромни загуби, батареята на Воробьов отбива 15 вражески атаки, като сваля пет самолета и унищожава шест немски танка. На 7 юни 1942 г. тежкораненият командир е евакуиран от Крим, а след седмица представен за високата награда.

През 1952 г. Воробьов напива и изнасилва непълнолетно момиче. Изпратен в лагер, той е лишен и от званието Герой. „Извършеното от мен престъпление е отвратително. Това е най-мръсният случай в живота ми, произтекъл в резултат на пиянството ми. Напълно осъзнавам вината си и ще положа всички усилия, за да я изкупя…“, признава обвиняемият.

Всички опити на Воробьов да изчисти името си и да си върне званието, предприети след освобождението му, се оказват безрезултатни. Умира малко след това на 39-годишна възраст, през 1956 година.

Попаднал в плен

Архивна снимка

На 18 ноември 1941 г. край село Болшие Сали в Ростовска област полкова батарея със 76-мм оръдия, в която служи старши сержант Фьодор Балеста, се изправя в неравностоен бой с врага, унищожавайки 22 вражески танка. Всички 16 артилеристи загиват. Трима от тях, включително Балеста, посмъртно получават званието Герой на СССР.

По-късно обаче се оказва, че старши сержант Фьодор Балеста не е убит, а заловен и задържан за известно време в лагер за военнопленници в Мариупол. Малко след освобождението на града през март 1944 г. той отново е призован в Червената армия. Особено се отличава в боевете за освобождението на Югославия през октомври, когато край гр. Заечар повежда отряда в атака, в резултат на която са унищожени 16 войници на противника и две коли с боеприпаси.

Предложен за орден Слава от 3-та степен за подвига си, Фьодор Балеста не успява да получи награда. Той загива на 22 ноември 1944 година. След 18 години указът за присъждането му на звание Герой е отменен от Президиума на Върховния съвет на СССР „във връзка с необосновано предлагане“.

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: www.bg.rbth.com

Pin It on Pinterest