Общество

За какво се връчва орден „Победа“, най-скъпата военна декорация в света

Орден „Победа“ е най-отличителният от всички ордени, присъждани някога в Русия, а също така и най-скъпият.

Освен това, той е един от най-редките в света – направени са само 22 екземпляра.

Орден „Победа“ официално е най-скъпият орден за оказване на чест в света. Ако теоретично той може да бъде поставен на търг, то началната му цена ще бъде повече от $20 милиона. Последният рицар, награден с този орден, е Михаил I от Румъния, който умира през 2017 година. Въпреки това съдбата на неговия медальон е неясна – официално той се съхранява в имението на Михаил I във Версоа, кантон Женева, Швейцария. Има слухове обаче, че Михаил I продава своя орден през 80-те за около $4 милиона.

Орден „Победа“ е присъждан само на генерали и маршали за техните действия в планирането и военната администрация, които водят до „успешна операция в рамките на един или няколко фронта, чийто резултат е радикална промяна на ситуацията в полза на Червената армия“, това гласи уставът на ордена. Защо и кога СССР се нуждае от такава специална чест за своите военни?

Нито крачка назад!

Британският фелдмаршал Бернард Монтгомъри (вляво), американският генерал Дуайт Айзенхауер и съветският фелдмаршал Георги Жуков, вдясно от Монтгомери. Британският въздушен маршал сър Артър Тедър (вдясно от Жуков)

Британският фелдмаршал Бернард Монтгомъри (вляво), американският генерал Дуайт Айзенхауер и съветският фелдмаршал Георги Жуков, вдясно от Монтгомери. Британският въздушен маршал сър Артър Тедър (вдясно от Жуков)US Office of War Information

Решението за създаване на орден „Победа“ е взето след първия голям успех на Червената армия във Втората световна война, след битката при Сталинград, която се води от юли 1942 г. до февруари 1943 година.

1942 година е непоносимо тежка за участниците от СССР във Великата отечествена война. Червената армия претърпява огромни загуби с настъплението на нацистите към руския юг, а войниците се ужасяват от предстоящата си съдба. За да засили дисциплината в армията чрез страх, Йосиф Сталин, действащ като народен комисар на отбраната, издава указ № 227 от 28 юли 1942 г., който в съветската масова пропаганда е наречен „Нито крачка назад!“.

Декретът установява наказателни батальони, които да бъдат изпращани в най-опасните участъци на бойното поле. Тези батальони се състоят от войниците, които преди това са се опитвали да избягат. Сталин обаче знае, че, за да повдигне духа на своите военни командири, той не може да използва единствено страх. Командирите са амбициозни, така че трябва да има някакви положителни стимули и отличия, предназначени за тях.

И така, през 1942-1943 г. Сталин създава няколко ордена специално за военните командири. Ордените са кръстени на големите военни майстори на Русия: Александър Суворов, Михаил Кутузов, адмирали Фьодор Ушаков и Павел Нахимов.

Орден „Победа“ трябва да оказва най-високата чест измежду всички ордени. През юли 1943 г., докато се води битката при Курск, първите дизайни на орден „Победа“ са показани на Сталин.

Кулатаотбелязвапобеда

Английският фелдмаршал Бернард Л. Монтгомъри (вляво) и съветският лидер Йосиф Сталин

Английският фелдмаршал Бернард Л. Монтгомъри (вляво) и съветският лидер Йосиф СталинGetty Images

Дизайните обаче не се харесват на Сталин. Така през октомври 1943 г. вместо профилите на Ленин и Сталин на лицевата страна (отпред) на медальона, Сталин нарежда на тях да бъде изобразена Спаската кула (часовниковата кула) на Московския Кремъл. На 5 ноември 1943 г. Сталин одобрява окончателния вариант на дизайна. „Пробният модел“ толкова му харесва, че го запазва за себе си. Три дни по-късно поръчката е официално направена и производството започва.

Дизайнът на ордена е създаден от художника Александър Кузнецов (1894-1975), който проектира и друго високо военно отличие, орден „Отечествена война“. Значките трябва да бъдат направени с диаманти и рубини, така че създаването им е поверено на специалистите от московския завод за бижута и часовници.

Прочетете още: 5-те най-важни ордена на Руската империя

Първоначалният план, който включва създаване на 30 копия, е изпълнен. За всеки от ордените трябват по 180 диаманта, 50 диаманта във формата на роза и 300 грама платина. Общо създателите получават 5400 диаманта, 1500 диаманта в розовидна форма и 9 килограма платина. В крайна сметка обаче за медальоните се използват изкуствени рубини, тъй като всички естествени рубини имат различни цветови оттенъци, което би направило медальоните да изглеждат на петна.

Всички ордени са ръчно изработени. Общо са създадени 22, но 3 от тях никога не биват връчени. Както показва експертната проверка от 2010 г., проведена от Музеите на Московския Кремъл, медальоните съдържат диаманти, които са от ордените и бижутата, носени от членовете на семейство Романови! След падането на Руската империя тези награди и бижута са иззети от съкровищницата на царете и биват разглобени, като камъните им отиват в съветските трезори.

Къде са сега очарователните медальони на ордена?

Михаил I - крал на Румъния с орден

Михаил I – крал на Румъния с орден „Победа“Archive photo

Всеки орден „Победа“ е от платина, а надписът „ПОБЕДА“ златен. Медальонът има 174 диаманта (общо 16 карата) и 5 ​​изкуствени рубина от 5 карата, по 25 карата всеки. Детайлите (Кремълската стена, Мавзолеят, дъбовите и лавровите клони, инкрустирани с малки диаманти, са изработени от позлатена платина. Само закрепващите детайли, винтът и гайката, са изработени от сребро. Орденът тежи 78 грама общо. Уникална черта на медальоните е това, че те нямат серийни номера – първоначално орденът е създаден като един от най-редките. Има няколко ордена, които съществуват в по-малки количества, но по стойност те не могат да си съперничат с орден „Победа“.

За първи път орденът е връчен на 10 април 1944 г. – на маршал Георги Жуков (1896-1974), маршал Александър Василевски (1895-1977) и главнокомандващия Йосиф Сталин. Тримата са наградени в чест на освобождението на Правобережна Украйна. По-късно, през 1945 г., същите трима командири за втори път са удостоени с ордена.

Маршал на Съветския съюз Георги Жуков

Маршал на Съветския съюз Георги ЖуковSputnik

Общо орденът е връчван 20 пъти на 17 души, като трима от тях (споменати по-горе) са отличени с него 2 пъти, а един е лишен от наградата посмъртно. На генерал Иван Черняховски (1907-1945) трябва да му се връчи орден на 23 февруари 1945 г., но той умира на 18 февруари и затова не е „посветен в рицарство“.

Орденът е присъден също така и на петима чужденци. Британският фелдмаршал Бернард Монтгомъри и американският президент Дуайт Айзенхауер са наградени с него на 5 юни 1945 г., „за изключителни успехи в провеждането на широкомащабни военни операции, които довеждат до победата на Организацията на обединените нации над Хитлеристка Германия“.  

Румънският крал Михаил I е награден на 6 юли 1954 г. за решението си да арестува нацистки сътрудници в румънското правителство. Това се случва на 23 август 1944 г., в момент, когато решителната победа над нацистите все още не е постигната.

Маршалът на Полша Михал Рола-Жмиерски (Michał Rola-Żymierski) е награден на 9 август 1945 г. за провеждане на операции срещу нацистите – също както и маршалът на Югославия Йосип Броз Тито – награден на 9 септември 1945 година.

Генералният секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на СССР Леонид Брежнев, който е удостоен с ордена през 1978 г., посмъртно през 1989 г. е лишен от него, тъй като се счита, че това е против устава на самия орден.

Леонид Илич Брежнев, съветски държавник

Леонид Илич Брежнев, съветски държавникВладимир Мусаелян/ТАСС

Музеите на Московския Кремъл разполагат с най-голямата колекция от медальони от орден „Победа“ – общо 8. Един от медальоните, който преди е принадлежал на маршал Симеон Тимошенко (1895-1970 г.), и друг, който никога не е присъждан, се съхраняват в музея на Държавния фонд за скъпоценни метали и скъпоценни камъни на Руската федерация (Гохран). Друг орден медальон, който е иззет, се съхранява в Държавния Ермитаж. Местонахождението на третия медальон, който не е връчен, не е известно. Също така не е ясно къде точно се намира медальонът, присъден на Михал Рола-Жмиерски.

автор: ГЕОРГИЙ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest