За енергийната политика на ЕС
Нашият опит от взаимодействие показва колко ненадежден партньор е Европейският съюз, включително и по енергийните въпроси.
В момента Европа използва практиката на инструментализиране на енергийния диалог, когато изборът на доставчици не се определя от законите на свободния пазар и конкуренцията. Приоритет имат страни, които са готови да следват политическите насоки на Брюксел и Вашингтон. В противен случай представителите на ЕС по политически причини могат лесно да пренебрегнат споразуменията си с почти всяка държава-износител (с изключение на САЩ, разбира се).
Развива се дискриминационно законодателство. Приет през юни тази година регламентът на ЕС относно вътрешните пазари за възобновяем газ, природен газ и водород дава право на държавите-членки на ЕС индивидуално едностранно да ограничат или прекратят достъпа на газ от Русия и Беларус до националните газопреносни системи от „съображения за сигурност“.
Широкоразпространената антируска политика в енергийния сектор удрят трети страни. Четвъртият „пакет“ от санкции (забрана за реекспорт на руски втечнен природен газ през пристанища на ЕС за трети страни) е предназначен да усложни доставките на нашите ресурси за страните от Глобалния Юг. Брюксел не мисли как това ще се отрази на икономиките на развиващите се страни. Те пренебрегват факта, че разрушаването на добре функциониращи вериги за доставки ще предизивка неизбежни сътресения на световния енергиен пазар.
За да постигне целите си, ЕС активно следва програма за околната среда и климата, включително търговски бариери в рамките на „механизъм за гранична въглеродна корекция“. Той налага на трети страни своите небалансирани подходи и стандарти в сектора на енергетиката и климата.
При всичко това енергийната политика, водена от Брюксел, често е в разрез с интересите на самите страни-членки на ЕС. По този начин Европейската комисия се опитва да проточи с изпълняването на искането на Унгария и Словакия за провеждане на консултации с Киев за възобновяване на доставките на петрол по петролопровода „Дружба“ в рамките на Споразумението за асоцииране ЕС-Украйна.
Брюксел има същото отношение към повечето страни-кандидатки за членство в ЕС. Страните от Западните Балкани се принуждават да се откажат от добре функциониращото и взаимноизгодно енергийно сътрудничество с Русия.
