Юрий Власов: съветският герой, вдъхновил Арнолд Шварценегер

Юрий Власов е необикновен човек с много таланти: той е най-големият щангист на своето време, както и интелектуалец, писател, журналист, политик и дори кандидат за президент на Русия.

Той пие водка с Юрий Гагарин, вдига Фидел Кастро като дете и е знаменосец на Русия на Олимпийските игри.

През февруари 2021 г. холивудската суперзвезда и бивш губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер написа съобщение в Twitter за кончината на Юрий Власов, когото самият той нарича свое вдъхновение, когато е бил млад щангист. Историята на живота на Власов обяснява защо Шварценегер казва, че „именно заради хора като него отказвам да се нарека самоук“.

Ранен живот

Виктор Шандрин и Вячеслав Ун Да-син/ТАСС

Юрий Власов е роден през 1935 г. в Макеевка, малък град в СССР (днешна Украйна). Има тежко детство, което прави постиженията му – сред които 31 световни рекорда по вдигане на тежести и написването на над 15 романа – още по-възхитителни.

Родителите на Власов са считани за интелектуалци. Майка му, която е с казашки корени, е била ръководител на библиотеката в Макеевка. Баща му, потомък на воронежки селяни, е съветски разузнавач и дипломат в Китай по време на Втората световна война.Legion Media

По време на войната Юрий Власов е евакуиран като дете в Сибир заедно с майка си и брат си. Там той се сблъсква с ужасяващи гледки на ранени хора, както и с изключителен глад. Юрий е толкова недохранен, че през 1943 г., на осемгодишна възраст, губи косата си, както описва в книгата си „Съвкупност от трудни обстоятелства“. Можем само да си представим колко по-силен е щял да бъде в по-късен етап от живота си, ако не е бил изложен на такъв глад в толкова ранна възраст.

Супермен в спорта

Валентин Соболев, Валентин Мастюков/ТАСС

Когато Втората световна война приключва, Юрий отива да учи в Суворовското военно училище в Саратов от 1946 до 1953 г., където бързо възстановява силите си. Като млад курсант той започва да се занимава със спорт със съучениците си. Скоро става ясно, че е ненадминат от връстниците си в борбата, лицевите опори, набиранията и скоковете на дължина.

След като завършва военното училище, той продължава да учи в инженерната академия на ВВС „Жуковски“ в Москва. Там започва да се занимава с вдигане на тежести, но не се влюбва в този спорт от пръв поглед. Власов пише в книгата си „Правосъдието на властта“: „Вдигането на тежести с гири ме отблъсна. Какво очарователно има в монотонното помпане на мускули! Какъв ум трябва да притежава човек, за да намира удоволствие в такива смотани упражнения!“

Въпреки това той продължава да тренира: „През първите месеци на тренировките се вглеждах внимателно в щангата, докато стоях срамежливо пред нея. Започнах да клякам без усилие с двеста килограма на раменете си. Можех да повиша силата на краката до всяко ниво. Колкото и да тренирах, никога не се е случвало да се натъкна на предела на силите си“, пише Власов.

Рекордьор

Getty Images

С течение на времето Власов се дипломира с отличие, а тялото му се превръща в такова на истинска „руска мечка“. Подобно на Шварценегер, Власов също има идол – американския гигант Пол Андерсън, при когото цифрите за килограмите му са по-големи от тези за сантиметрите на височината му. През 1955 г. младият Власов вижда как Андерсън смазва световните рекорди пред 12 000 души публика в Москва и вдига общо 518 килограма. Власов си спомня как американците се шегували: „Вие имате „Спутник“, а ние имаме Андерсън!“

Година след победата си в Москва Андерсън става олимпийски шампион. Власов, вдъхновен от своя герой, е твърдо решен да подобри рекордите на Андерсън, но, за съжаление, демонстративен двубой между двамата титани така и не се състои. Андерсън напуска спорта малко след Олимпийските игри през 1956 година.Н. Волков/Sputnik

Само година по-късно, на 22-годишна възраст, все още непознатият Власов чупи всички рекорди в изтласкване и изхвърляне. И въпреки че постиженията му скоро са надминати, става ясно, че в света на вдигането на тежести е изгряла нова звезда.

По време на интервю в Русия Власов заявява, че треньорът му е „алчен за нови рекорди“. Той не възнамерява да го разочарова: през следващите години Юрий печели четири световни титли, поставя 31 световни рекорда и печели 11 златни олимпийски медала. Цената за тежките тренировки и победите е травма на гръбначния стълб за цял живот, която едва не убива Власов по време на операция през 1986 година.

Суперзвезди

Егоршева/Sputnik

На Световната купа във Виена през 1961 г., когато Власов почива между сетовете, към него се приближава несигурно младо и слабо момче. Власов се подразнил, че младият фен го безпокои по време на състезание. „Но ние си поговорихме и той изглеждаше вдъхновен“, заявява Власов. Юрий би оценил историята за това как след тази среща слабичкото момче тренира усърдно дори през почивните дни, като поставя стълба до стената на залата и се качва през прозореца, за да тренира. Името му е Арнолд Алоис Шварценегер.

Когато през 1988 г. Шварценегер пристига в Русия, за да снима филма „Червена жарава“, той иска да направи две неща: да купи кожено палто за жена си и да стисне ръката на своя идол, който го е тласнал към холивудската слава.Роман Денисов/Sputnik

Арнолд не е единствената суперзвезда, която пресича пътя си с Власов. През 1961 г. президентът Хрушчов го кани в Кремъл на новогодишно парти. Изведнъж съименникът на Власов и още по-голяма звезда – Юрий Гагарин, се появява с бутилка водка. „Юр, ще пия с теб – казал той. „Всички бяха зашеметени! Прекарахме цялата Нова година, седейки заедно и пиейки“, спомня си Власов.

Друга забележителна среща се състои, когато Фидел Кастро приема съветска делегация, в която е и Власов. Кастро се подиграва на Власов, докато той не решава да вдигне „Ел Команданте“, който тежи около 90 кг, като го хваща под мишниците и го поставя настрани. Кастро се обижда от тази постъпка и по време на вечерята казва, че колкото и да слагаш в чинията за Юрий, все не му стига и че му трябва камион, за да се придвижва.

Журналистика и политика

Машатин/Sputnik

Историите за Юрий Власов могат да дадат материал за много книги. И той ги написва. Власов е известен не само като мускулест спортист, но и като интелектуален капацитет. Той намира литературата за най-красивото нещо в живота. В едно интервю от 2021 г. дъщеря му заявява: „Той пишеше много. […] Татко като цяло искаше да бъде писател повече, отколкото спортист“. Власов публикува над 15 романа и пише множество журналистически статии и художествени разкази. Той се потапя в архивите и дневниците на починалия си баща, в резултат на което публикува историческа съветска литература.

Освен това Власов става кандидат за президент на Русия през 1996 г. като опонент на Елцин. В по-късен етап от живота си той споделя в едно интервю, че високите му спортни победи са направили тази стъпка възможна, но поради определени „обстоятелства“ е знаел, че никога няма да може да спечели изборите.Владимир Федоренко, 1994/Sputnik

Юрий Петрович Власов умира от естествена смърт на 86-годишна възраст на 13 февруари 2021 г. Когато е на повече от 70 години, той все още може да вдига 185 кг. Но след себе си оставя много повече от рекордите във вдигането на тежести. Той оставя книги и мисли, които продължават да вдъхновяват хора по целия свят.

автор: АНТОН ИСАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest