Все повече руснаци стават атеисти – защо?

За четири години броят на атеистите в Русия е нараснал два пъти.

Разказваме кои руснаци се отказват от православието и възможно ли е да се спре „изтичането“ на вярващи. 

„В детството си носех кръстче, пет пъти го губих и в един момент реших, че или Господ се е отказал от мен, или него изобщо го няма. В юношеството си стигнах до заключението, че това е просто недоразумение и не е необходимо да се вярва в никого. Реших да се откажа от вярата в Бог“. Така 18-годишният студент, бъдещ учител на начални класове Даниил Истомин от Москва разказва за пътя си до атеизма.

Родителите на Даниил винаги са вярвали в Бог и ходели на църква почти всеки ден да се помолят и да запалят свещ. Баща му не искал да слуша противоположното мнение на сина си, по думите на Истомин, и в тяхното семейство не се разговаряло за Бог, „защото тате много се сърди, прекалено силно вярва“. 

„Моите родители вярват, че Исус Христос носи щастието и поради това на тях всичко им е добре, но в църква, за щастие, повече не ме водят, все пак аз съм голямо момче“, разсъждава Даниил. 

От протест до осъзнат избор

През последните четири години, от 2017-а по 2021-а,  броят на атеистите в Русия е нараснал два пъти – от 7 до 14%, съобщава в изследване Всеруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ).

„Родителите ми са ме кръстили, когато съм била на три годинки, никой не ме е питал, пък и на тази възраст не съм съзнавала много какво става – как след това мога да се нарека православна?“, разсъждава единадесетокласничката Татяна Мелникова. AFP

Най-голям дял сред хората, определящите се като атеисти, е на младежите на възраст от 18 до 24 години (22%), сочи статистиката на ВЦИОМ, и Татяна е една от тях. На мирогледа ѝ преди всичко е повлияла вярата на родителите и ранният достъп до социалните мрежи – още на 10 години тя разбрала, че не вярва в Бог.

„Не си спомням какво точно съм чела или гледала, но този избор никой не ми го е налагал. Само че с родителите си водя споровете за вярата и досега и всеки продължава да държи на своето мнение“, оплаква се Мелникова.

Освен това 18% от анкетираните атеисти, според изследването на ВЦИОМ, са на възраст от 25 до 34 години.

„На 14 години от любопитство изчетох цялата Библия, има прекалено много несъответствия. Четох отговорите на въпроси на сайтове на църкви и патриаршията, но те не издържаха на критика, всичките им догми са прекалено остарели“, разказва за своя път към атеизма 32-годишният Артьом Белотигров. 

След училище Артьом започнал да се интересува от наука и напълно престанал да вярва в Бог. Наистина и досега посещава храмове, но ги възприема като архитектурни обекти. 

Още един руснак, 34-годишният майстор Борис Сербянин, започнал да се интересува от атеизма от ученически години и често задавал на вярващата си майка въпроси за религията.

„Родителите ми се радваха на моя кръгозор, но когато започнах да поставям под съмнение догмите на християнството от рода на: ‘Защо нито един човек досега не е възкръснал?’, ‘Защо бог допуска да има войни и глад, от което страдат невинни?’, а впоследствие и да им задавам тези въпроси. Това взе да ги учудва неприятно и ми даде повод да се усъмня в съществуването на свръхестественото. Но до завършване на училището мнението на мама за мен беше авторитет“, разсъждава Сербянин.

В университета Борис започнал да изучава философия, астрономия, физика и химия. Именно там той почти окончателно се убедил, че Бог няма. През 2011 г. почива майка му, а скоро и баба му. Известно време след техните кончини той посещавал православни храмове, понякога и църковни служби, започнал да отбелязва християнските празници и да се моли, но приемал, че това е реакция на мъката.

„Колкото и да се молиш, човека го няма. Колкото и свещи да запалиш, от рака няма да спасиш. След като мъката попремина, започнах да чета книги за колективни хипнози, шаманство и цигански магии и разбрах, че Бог, Дявол, проклятие, таласъми, души и призраци не са нищо друго освен фолклор“, заключава Сербянин.AFP

Атеистите на 35 години и над тази възраст също обясняват своето мирозрение с осъзнат избор. Някои от тях обаче признават, че на вярата им в Бог е повлиял животът от времената на СССР, когато църквата изцяло е била отделена от държавата, а в самата страната се е водела пропагандата на научния атеизъм. 

„Атеизмът ми харесваше още от епохата на СССР, а след това през 90-те години всичко свърши, станахме вярващи. Аз пък започнах да изучавам история и география на религиите от научни позиции. За мен стана очевидно, че има само две наистина противоположни мирозрения: научно и религиозно. Родителите са с католическо вероизповедание и биха искали и аз да съм вярващ, макар че през последните години самите те не посещават църкви“, разказва преподавателят по чужди езици, география и биология, който води онлайн курсове, Александър Овсяников.AFP

Още една атеистка, Любов Фомина, обяснява защо не вярва в Бог по следния начин: „Родена съм през 1977 година, аз съм съветски човек, това е всичко“.

От атеизма към Бога

За четири години, от 2017-а до 2021 година, православните руснаци са намалели с 9%. При все това има и такива, които, тъкмо обратното, са се отказали от атеизма и са започнали да вярват в Бог.

„Току що родих, а съпруга ми уволниха. Не знаехме как да живеем по-нататък и как да дадем на детето всичко необходимо за нормален живот. В един момент свекърва ми настоя да отидем в един храм в Санкт Петербург и да се помолим на светците. Когато престъпих прага на църквата, сякаш се лиших от вътрешния си глас. Дори на сила не можех да мисля за каквото и да било, а от очите ми рукнаха сълзи“, разказва 38-годишната домакиня Юлия Ларева. AFP

По думите ѝ именно след това нейният съпруг скоро си намерил добра работа с много прилична заплата. Така Юлия започнала да изучава Библията и да посещава всички църковни служби. 

„Не се съмняваме ни най-малко, че имаше помощ от светеца. Сега със съпруга ми очакваме попълнение в семейството. Доволни сме и за всичко благодарим на Господ!“, с радост казва Ларева. 

35-годишният Сергей Рогожкин от детството си не е вярвал особено в Бог, но се убедил в съществуването му именно през училищните години. По неговите думи, докато част от съучениците му „бягали след момичета“, неговите приятели се увличали по теориите на произхода на вселената и версията, че Бог е създал света, му се сторила най-логичната.

„Юношеският максимализъм и несправедливостта на реалността допринасят повече за религиозността“, разсъждава Рогожкин. „Дори накарах мама да научи наизуст Отче Наш и Символ на вярата, но татко не го убеждавах, той е съветски атеист, с добра антирелигиозна подготовка“.

50-годишната Анжелика Праслова от Велики Новгород също започнала да вярва в Господ не отведнъж. За първи път влязла в храм през 90-те, когато искала да забременее.

„Детето се роди след седем години, но реших да отида на църква чак след смъртта на съпруга си, наистина не от мъка, а от чувството, че съм се освободила от нещастен брак. До ден-днешен Господ ме подкрепя, търпи, вразумява, открива други страни и нови чувства. Това е нов, много интересен период на порастване“, разсъждава Праслова. 

Според нея атеисти изобщо няма: „Това не са атеисти, а просто глупаци“, заявява жената. 

Технологии и корупция

За увеличаването на атеистите в Русия преди всичко допринася развитието на науката и технологиите, убеден е изследователят на религиите Денис Батарчук.

„Според статистиката колкото повече учебни заведения има в страната или дори в града, толкова по-нисък е процентът на посещаемост на църковните богослужения. Мисля, че това е защото науката работи, а религията само обещава. Науката просто дава по-конкретни отговори на въпросите и на младежта това ѝ харесва“, разказва Батарчук в интервю за телевизионния канал 360. AFP

Заместник-председателят на единственото регистрирано в Русия сдружение на атеисти, което и така се нарича – „Атеистите на Русия“ – Рушан Тактаров заявява, че Руската православна църква (РЦП) прекалено силно насажда на обикновените граждани своята религия, което пък предизвиква отхвърляне сред част от руснаците. 

„Всичко става пред очите на обикновените граждани. Строят прекалено много храмове, само РПЦ се опитва да влияе на светския характер на държавата – например предлага да бъдат забранени абортите. А не бива да забравяме, че живеем в информационен век и хората имат достъп до каквато и да било информация, затова и имаме такива резултати“, разсъждава Тактаров.

Още един изследовател на религиите Вячеслав Терехов посочва, че нарастването на броя на атеистите не е критично и не е показател за разпада на църквата като институция.

„За младите хора е присъщо винаги да търсят мирозрение. Както и да го променят по-често в сравнение с по-възрастните хора. <…> След това нещата могат да се променят. Възможно е след 10 години част от младите атеисти да мислят другояче“, убеден е Терехов.

Според него съвременната православна църква наистина има отрицателен имидж и много руснаци не искат да се асоциират с нея. 

„Средствата за масова информация често показват църквата само в отрицателен контекст, освен това, вероятно самата църква е под натиска на властта, която иска да направи православието част от държавната идеология – руснаците с опозиционно виждане си дават сметка за това и не искат да имат общи дела с църквата“, посочва Терехов.AFP

Свещеникът Николай Бабкин приема, че атеистите са се увеличили, но според него това е моден повей, с който може да се води борба, ако се разказва повече за живота на църквата отвътре.

„Трябва да просвещаваме и да информираме хората с какво са занимава РПЦ. Трудно е, но трябва да се променя шаблонното мислене, че видите ли, в църквата само се молят, обличат се странно, там има златни куполи и непонятно пеене на неразбираем език. Оформят се такива представи въз основа на филми и повечето са западни“, убеден е свещеникът.

Russia Beyond изпрати въпрос до РПЦ, но до публикуването на статията не получи отговор. 

автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest