Вижте кой е будисткият монах, доближил Русия до Тибет

Британците вярват, че той е руски агент с влияние върху 13-ия Далай Лама. Колко точно обаче е това подозрение?

Животът на Агван Доржиев (също Доржиин) (1853-1938) е дълъг и интересен и той оставя дълбок отпечатък върху политическата история на Централна Азия в края на XIX и началото на XX век, както и върху развитието на будизма в Русия.

Роден през 1853 г. в улуса (село) Хара-Шибир (днес в руската Република Бурятия), Агван е привлечен от религията още от дете. Образованието си започва в Шулуцкия дацан (будистки университет манастир) в Бурятия. Той заминава на първото си поклонение на 19-годишна възраст, първо в Монголия, а после в Тибет. Там той продължава будисткото си образование в манастира Дрепунг (един от „трите велики“ университета манастири на Гелуг в Тибет) и след 12 години обучение получава най-високото академично звание в школата по будизъм в Гелуг – Геше Лхарампа.

Свободни източници

Агван Доржиев усъвършенства религиозните си знания, но освен това овладява шест езика и става един от малкото чужденци, които успяват да направят кариера в Тибет като получава титлата „експерт по будистката философия“ (Цанид-Хамбо), а в средата на 1880-те става един от седемте наставници на 13-ия Далай Лама, Тубтен Гяцо. В продължение на много години, до края на 1910-те години, Агван Доржиев е един от най-близките съветници на Далай Лама и е неговият „партньор по дебати“ по философия, както и официален пратеник в Русия.

Руски шпионин?

Присъствието на гражданин на руската империя в Тибет не може да остане незабелязано от британците в Индия, които се стремят да засилят влиянието си върху територията, която се бори за местна автономия в края на XIX – началото на XX век. Според британците Доржиев категорично е „руски агент в монашески дрехи“ – разбираемо предположение, като се вземе предвид конфронтацията между руската и британската империя в Централна Азия (която продължава през по-голямата част от XIX век). Реалността обаче изглежда е по-сложна.

Тибетците се опасяват, че британците могат да анексират Тибет, което пък поставя под въпрос оцеляването на будизма. Поради тази причина те търсят начини да противодействат на такъв риск като активизират контактите си с други страни, включително и с Русия. През 1897 г. Далай Лама изпраща Доржиев във Франция с тайна дипломатическа мисия, но посещението се оказва неуспешно и в началото на 1898 г. той пристига в Санкт Петербург, където се среща с император Николай II.

Колекция на Андрей Терентиев

Според някои сведения главата на руската империя се съгласява да предостави известна подкрепа на Тибет и през 1901 г. пратеникът на Далай Лама се завръща в Русия – този път с още шестима представители. „Те се върнаха в Лхаса с парадоксално голяма доставка на руско оръжие и боеприпаси, както и с великолепен набор от руски епископски одежди като личен подарък за Далай Лама“, пише през 1940 г. офицерът от британската армия Фредерик Спенсър Чапман.

Панбудистът

Тибетците може би са имали чисто местни интереси да разиграят „руската карта“, но някои историци са сигурни, че Доржиев е имал по-широки цели в аргументацията си за общобудистко движение, обединяващо всички будисти в една държава под егидата на руската империя.

„През 1890-те Доржиев започва да разпространява активно историята, че митичното царство Шамбала, царство на север от Тибет, чийто цар щял да спаси будизма, всъщност е царството на Русия… След като нарастват физически и по брой, будистите са могли да очакват по-голяма сигурност в руската империя“, казва Хелън Хъндли от Държавния университет на Уичита (Канзас).

Свободни източници

Приносът на Доржиев за последвалото укрепване на връзките между Русия, Монголия и Тибет през 1910-те години е значителен, но много експерти са единни в мнението си, че той не е бил ничия марионетка, както се е твърдяло на Запад. Всеотдаен панбудист, Доржиев става ключова фигура в развитието на будизма в Русия. Той насърчава създаването на датсански училища, посещава  будистки общности и основава първия будистки храм в Санкт Петербург, който се открива през 1915 година.

След Октомврийската революция през 1917 г. Доржиев продължава да работи за съхранението на будизма до началото на репресиите на Сталин. Той е арестуван два пъти. През 1918 г. успява да използва контактите си, за да избяга, но отново е хвърлен в затвора през 1937 г. по обвинения в шпионаж и умира година по-късно зад решетките на 85-годишна възраст. Визията му за по-голям будистки свят така и никога не се осъществява, но той продължава да е помнен като велик дипломат и свят човек, който допринася трайно за развитието на будизма и връзките между Русия и Тибет.

автор: КСЕНИЯ ЗУБАЧОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest