Вестоносецът
На 13 март своят 65-ти рожден ден отбелязва Бойко Ламбовски (р. 1960), български поет, публицист, есеист и преводач.
Бойко Ламбовски завършва средното си образование в Софийската френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, а висше в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работил е в апарата на Съюза на българските писатели и Централния студентски дом на културата. Бил е директор на Центъра на книгата към Министерството на културата и зав. отдел „Култура“ на в. „Сега“.
Автор на стихосбирките «Вестоносец» (1986), «Ален декаданс» (1991), «Едварда» (1992), «Критика на поезията» (1995), «Господ е началник на караула» (1999), «Тежка картечница преди сън» (2004).
Лауреат на много награди за поезия, между които «Владимир Башев» – за дебютна книга, «Гео Милев» – за принос в съвременното изкуство, «Дървената роза» – за книгата му «Ален декаданс» и др. Книгата му «Тежка картечница преди сън» е номинирана за Международната награда «Балканика» (2003).
Стиховете му са превеждани на сръбски, немски, английски, руски, чешки, полски, италиански и други езици. Пише публицистика и есеистика. Превежда от френски и руски.
Председател е на българския ПЕН център от 2013 г. до 2019 г.
СПОДЕЛЯНЕ НА МЕТАФИЗИЧЕН ОПИТ
На Панко
Човеците отглеждат плодове,
стада и челяд в земните градини.
На много и различни богове
се молят за реколтата си, сине.
Аз тези богове по имена
познавам, но не съм им бил на гости.
Уцелвал ме е с кратка светлина
единствен Пеперудения Господ.
Той всеки ден, докато си дете,
кръжи над теб с прозирното си тяло,
и бликове танцуващи плете
като видяло слънце огледало.
Но ти не го и забелязваш – не.
Тогава още сам си пеперуда,
размахала криле и колене
в поток от непресъхваща почуда.
А после той е друг. Дали цвета
мени, или се вдига в своя космос;
все по-широка сянка над света
намята Пеперудения Господ.
И става синкав и недоловим.
За миг го мернеш – кацнал върху храма,
но ето – пеят, служат му, а дим
е вече той и никакъв Го няма.
Или – подобно бомбардировач
над пясъците тъмен кръст развява,
а след секунда – нищо. Тънък плач
на мястото му се доизпарява.
Светулчесто разсее твоя мрак;
ти почнеш да ликуваш – Той въздиша.
Отец намериш ти, а Той – сирак…
Ти тържествуваш; Той си е отишъл…
Внимавай, сине – Той изглежда плах,
и лековат, и присмехулник просто…
Не е така: и с тихия си смях
е страшен Пеперудения Господ.
Мнозина се догаждат за това,
и правят всичко, за да оглушеят.
Но оня смях расте като трева,
а после ни затиска като нея.
Дано усетиш яркия му зов
през някоя Марина, Нина, Ина…
Човеците го смятат за любов –
възторг и Божа мъка то е, сине.
Дано, когато напълзи все пак
и теб смехът, всесилен като троскот,
не се страхуваш вече. То е знак
за близост с Пеперудения Господ.
ТЕЛЕФОН
През 7000 километра
и 300 месеца немота
той й направи адски
зашеметително предложение:
– Значи виж – каза той – не стана
през тоя живот обичането.
Дай горе твърдо да си поискаме
два нови живота – наблизо.
Помълча и добави тихо:
– Защото не виждам друга
причина пак да се раждам,
ако те няма наоколо.
Тя стоеше в ръка с ютия,
а в другата – със слушалка.
После тихо подпря ютията,
и ютията тъй застина –
като вирнал носа си лайнер
в картина на маринист.
– Здравей – каза тя – отдавна
не си се обаждал. Всъщност
е радостно да те чуя.
А после не каза нищо
нито тя, нито той, защото
летяха мисли и хора,
течаха скали, цъфтяха
свръхнови звезди и разни
прекрасни цветя на бунта.
А те като смърт са ярки –
като смърт или като букви
в букварите по обичане.
Но жиците не улавят
такива неща все още.
Те – жиците – съответстват
на своя си и на нашия
несложен капацитет.
В което си има логика.
Петък 13. Чете Бойко Ламбовски
Стихове на Бойко Ламбовски в превод на руски език чете Надежда Кондакова
