Общество

Вазовото в Цар Борис III

Между 1894 и 1943 година протича драматичния жизнен път на царя на целия български народ, Борис III.

Живота и смъртта му са определени от 85 годишния Никола Стоянов, като антична трагедия достойна за перото на Есхил, който би изобразил сблъсъка на съдбовната обреченост с вечната надежда за победата на доброто над злото.

Камбанен звън и топовни изстрели огласят раждането на Престолонаследника.
Траурни камбани са удряли в деня на последния му земен път. Народното ридание е задушавало гърдите на опечалените. Но любовта на народа е вървяла редом с бездиханното тяло на Борис III. Така е изпратен във вечен живот само Иван Вазов. И дотогава само нему, така естествено, с любов е даден епитетът „народен“ поет. Обичаният цар на българите, Борис III също го заслужава, ние съвременниците да кажем, преоткриваме Вазовото в цар Борис III.

Автор Георги Тодоров, независим анализатор
Facebook: Независим Журналист

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest