Василий Верещагин: Художникът, който нарисува истинското лице на войната

Военните картини на Василий Верещагин изобразяват не само величието на руската победа, но и грозотата.

Те дълбоко шокират публиката и привличат вниманието на властите по погрешния начин.

„Не може да дадете на обществеността истинска картина на войната, като гледате бойното поле през бинокъл от безопасно разстояние; трябва да я почувствате, да я изживеете, да участвате в атаки, нападения, победи, поражения, да изпитате глад, студ, болест, нараняване… не трябва да се страхувате да жертвате собствената си кръв, собствената си плът, в противен случай картината просто няма да е правилна“, това е философията на руския военен художник Василий Верещагин, към която той стриктно се придържа през цялото време.Верещагин пред статива, 1902 г.

Верещагин пред статива, 1902 г.Архивна снимка

Вместо като военен художник, Верещагин можеше да се изяви също толкова успешно и като художник на морски пейзажи. През 1860 г. по настояване на родителите си завършва Военноморския кадетски корпус. Душата му обаче не е свързана с морето. И така, след като учи в най-добрите художествени академии в Санкт Петербург и Париж и носи званието прапоршчик, той заминава за Централна Азия (известна тогава като Туркестан), за да служи като художник на местния губернатор.

„Победители“, 1878-1879Legion Media

Присъединяването на Туркестан към Руската империя през втората половина на XIX в. не е съвсем мирен процес. През 1868 г. Верещагин е принуден да участва в отбраната на Самарканд, която изправя над 60 000 вражески войски срещу руски гарнизон от само 600 войници. За храбростта си Верещагин е награден с орден „Свети Георги“ (4-та степен).На крепостната стена.

На крепостната стена. „Оставете ги да влязат“Legion Media

Вдъхновен от пътуванията си до Централна Азия, Верещагин създава поредица от картини на туркестанска тематика, които ясно изобразяват традициите и начина на живот на една култура, отдалечена от Русия и Европа. Но докато неговите портрети с цветни персонажи и екзотични видове са приветствани с ентусиазъм от публиката, военните му картини стават източник на дълбоки противоречия.

„Поглъщащи опиум“Държавен музей на изкуствата на Узбекистан

Първоначално Верещагин си представя войната като „един вид парад, с музика, развяващи се знамена, ревящи оръдия и галопиращи коне“. Въпреки това, изправен пред ужасите на реалността, той бързо вижда, че войната е свързана със смърт, страдания, физически и психически мъчения, страх, жестокост и варварство. Това показва в картините си: умиращи войници, планини от трупове, отсечени глави, измъчени лица.След добър късмет (

След добър късмет („Победители“)Legion Media

Много наблюдатели, свикнали с творби, прославящи мощта на непобедимата руска армия, реагират негативно, обвинявайки художника в непатриотични чувства. „Неговата безкрайна тенденциозност обижда националната гордост и кара човек да заключи, че Верещагин е или звяр, или лунатик“, коментира престолонаследникът на трона, Александър III, след посещение на негова изложба.

„Смъртоносно ранен“Legion Media

Една от най-поразителните творби на художника, характеризираща отношението му към военния конфликт, е „Апотеоз на войната“, която изобразява пирамида от черепи. Първоначално замислена от Верещагин като „Триумфът на Тамерлан“, по-късно той решава да не я свързва с определена епоха, посвещавайки я на „всички велики завоеватели – минали, настоящи и бъдещи“.

„Апотеоз на войната“Legion Media

„В наблюденията си върху живота, докато пътувам по света, бях особено впечатлен от факта, че хората все още се убиват помежду си под всякакви предлози и по всякакви начини… това се случва дори в християнските страни в името на този, който е учил на мир и любов“, казва Верещагин.

„Потушаване на индийското въстание от британците“Публичен домейн

След Руско-турската война от 1877-1878 г., в която Верещагин е сериозно ранен и губи по-малкия си брат, той създава своята балканска поредица от картини. Подобно на другите му военни произведения, те са лишени от прекален патриотизъм, като истински и реалистично предават пълния ужас на касапницата.

„Шипка-Шейново. Скобелев под Шипка“Третяковска галерия

„Пред мен като художник се открива война. Улавям я с цялата сила, която ми остава. Дали моите попадения имат някакво въздействие е друг въпрос, това е въпрос на моя талант. Но аз нанасям удар със сила и без милост“, пише Верещагин на филантропа Павел Третяков.

„Победени. Реквием“Държавен художествен музей/Legion Media

Отделна поредица от творби Верещагин посвещава на Отечествената война от 1812 година. Главният герой на повечето от тези картини е Наполеон – но не величественият, непобедим император, както обикновено се изобразява, а смаян, обезверен човек, онемял от неочакваната силна съпротива на руснаците. Що се отнася до цар Александър I и неговите командири, художникът изобщо не ги изобразява, защото предпочита фигурите на руски войници и прости селяни, които се вслушват в призива да защитят земята си от французите.Наполеон и маршал Лористон (

Наполеон и маршал Лористон („Мир на всяка цена!“)Одески художествен музей

Има периоди в живота и работата на Верещагин, когато той се уморява от военни теми. „Приемам твърде много присърце това, което рисувам; буквално плача от мъка за всеки убит или ранен“, пише той през 1882 г. на критика Владимир Стасов. Често той и съпругата му ходят на дълги пътувания по света, включително Индия, Япония и Близкия изток, което води до различни серии от картини, посветени на мирния живот, културата и природата на тези места.

„Глава на индиец“Одески художествен музей

Руско-японската война от 1904-1905 г. е последното бойно поле в живота на Василий Василиевич. Но съдбата не му дава възможност да улови нито един епизод от конфликта. В самото начало на бойните действия, на 13 април 1904 г., той загива заедно с бойния кораб „Петропавловск“, взривен от мина край бреговете на Китай.

„Шпионинът“ 1901Legion Media

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest