В Русия все повече православни жени стават звънари – но защо?

Все повече православни момичета в Русия от ученически години се изпълняват мелодии с камбани и при това в няколко тона.

Те стават звънари и не са по-лоши от мъжете. Как успяват?

Младо момиче в черна пола и забрадка се изкачва по дървените стълби на храма, лесно преодолявайки по няколко стъпала едновременно. А аз едва успявам да я следвам. Тя влиза в стая с тухлени стени и малка камбанария, хваща едновременно шест въжета, вързани за камбаните, и започва да ги бие.

На пейката предвидливо са сложени защитни слушалки и аз веднага съжалявам, че тутакси не съм си ги сложила. От силното звънтене наблизо моментално започва да ти се върти главата и ти трябва поне минута, за да свикнеш със звъна и да започнеш да чуваш в него сякаш позната, но отдавна забравена мелодия. Момичето няма нужда от слушалки или тапи за уши.Архив на Ксения Плеханова

„Това не ми пречи, още от детството са ми махнали ушите“, казва тя с усмивка, слага в дланта ми няколко въжета от най-малките камбани и продължава да звъни, като управлява моята ръка. От напрежението ръката ми изтръпва само след десет секунди, звънът, който се изтръгва с помощта на моите ръце, е ужасен. След мен опитва момиче, което не е на повече от пет години и ни последва до камбанарията – дори на нея ѝ се удава да изкара доста по-мелодичен звън. 

Ксения Плеханова, която е на 27 години, бие камбани вече 14 години и тя далече не е единствената жена-звънар в Русия. По думите ѝ половината от нейните познати звънари са жени, а през последните 10 години една трета от участниците в руските фестивали на камбанния звън са именно дами. За това говорят в свои интервюта и жени-звънари от други руски градове. Православните момичета сами избират това занятие още от детството си и са готови да се свържат с него за цял живот. 

Обучението на звънаря и първите изпити

Архив на Ксения Плеханова

Момчета и момичета започват да се обучават за църковни звънари от училищна възраст в неделните училища или в специални училища. Не е задължително да имат музикално образование, главното е чувството за ритъм и желанието. В часовете бъдещите звънари основно възпроизвеждат мелодии, на които са ги научили наставниците. На тяхна основа те правят собствена импровизационна композиция. Освен това бъдещите звънари учат теория (включително и лекции за различни видове камбани) и разбират как правилно да известяват хората за утринните и вечерните служби и техните различни етапи. Отделно разучават как да бият камбаните за венчавки и погребения. Обучението в различни места може да бъде и платено, и безплатно. То продължава от два месеца до две години – няма единни стандартни.  Архив на Ксения Плеханова

Ксения Плеханова се е родила в семейство на православни вярващи в селце край селището  Алексеевское. От ранно детство заедно с родителите си тя посещава местния храм „Възкресение Христово“ и фестивала „Алексеевски звънове“. На тези фестивали звънари от цяла Русия организират концерти на камбанарии, както и майсторски класове. Докато учи в неделно училище, през 2008 година, когато е на 13 години, Ксения за първи път сама бие камбани – това ѝ предложили момчета, които вече са можели да бият камбани.  

„Въпреки че майка ми свири на баян (руски акордеон), аз нямах нито слух, нито глас, а само чувство за ритъм. Другите звънари ме гледаха накриво, сякаш казваха, видите ли „момиче без слух се качи“ и в мен вярваха само мама и баба. Аз обаче по някакъв начин от първия път успях да уловя и да изпълня звъновете (за тях се използват най-малките камбани – ред.), а обикновено от първи път това далеч не се удава на всички“, разказва Плеханова.Архив на Ксения Плеханова

Оттогава Ксения започва да се учи как да бие камбаните и едновременно дежури на камбанарията. 

По думите им понякога тя е прекарвала там дни и нощи, заради което възниква конфликти с родителите ѝ, които са искали по-често да виждат дъщеря си у дома. Ксения без проблеми съвместява учението и звънарството, а в училище я дразнят и я наричат „монах“. 

Още през 2010-а тя се изявява на един от фестивалите на камбанния звън „Алексеевски звънове“, а през 2011 г. самата тя започва да обучава на звънарство други деца. Ксения освен това преминава и изпита за звънар. 

„При обучението ни даваха шест алти (средни камбани – ред.) и два педала, с тях може да изпълниш красиво всяка мелодия. Когато се явявах на изпита, ми дадоха всичките три малки камбани и една голяма: „Накарай камбаните да звънят“. [това е прекалено малко, за да се изпълни красива мелодия с камбани – бел. ред.] И аз успях. От този момент, всеки път, когато се качвах в камбанарията, се чувствах по-силна от всички в морален план. И си казвах: мога, всичко мога“, разказва звънарят. 

Криза на вярата и търсене на „своя“ храм 

Архив на Ксения Плеханова

През същата 2011-а умира бабата на Ксения, след което момичето преживява криза на вярата. По настояване на родителите тя постъпва в Казанския федерален университет, за да стане ландшафтен дизайнер и временно престава да се занимава със звънарство. 

„С времето при мен се получи такова отдръпване. Когато чуех някъде наблизо камбанен звън, ме обхваща силно вълнение, мислех си как така не знам това звънене? Скоро осъзнах, че съм направила грешка, и се върнах“, разказва Плеханова. 

Днес момичето работи като старши звънар в Църквата на Сергий Радонежски към Ложкинския дом за бедни в центъра на Казан, където през 2021 г. подновиха камбаните.

„Щом ги докараха и ми разрешиха да бия новите камбани, аз литнах към камбанарията най-бързо от всички. Когато за първи път зазвучаха от моите ръце, толкова силни емоции изживях, настръхнах и останах така 10 минути. Днес отново у мен се появи желание да ходя в храма“, споделя Плеханова.

TikTok на камбанарията и биене на камбани за космонавти

Архив на Ксения Плеханова

В Алексеевския храм на мястото на Плеханова сега се учат да бият камбани двете ѝ най-добри приятелки, 15-годишната Вероника и 13-годишната Екатерина. Родителите и на двете момичета също са вярващи, и двете от ранно детство посещават неделно училище. През 2020-а Вероника по свое желание започва да посещава откритите неотдавна курсове по звънарство към храма, а скоро след това вика при себе си и Екатерина.

„Първия път просто ми показаха как изглежда звънарницата. Отначало се учех на малка преносима звънарница, заучавахме малки къси звънове, сега знам само няколко и ги изпълнявам на две камбани. Много по-трудно е да се научиш да изпълняваш мелодии с голямата камбана, но тя ми харесва повече, звънът ме успокоява и като че ли пречиства, красив е. Харесва ми просто да седя в камбанарията и да гледам природата“, разказва Вероника.

Същите чувства изпитва и Екатерина. И тя обича да наблюдава от камбанарията хората, които бързат за служба или са тръгнали по свои дела. Е, наистина понякога там гледа и клипове в TikTok. Тя не говори за своето увлечение по звънарство пред всички, по думите ѝ има съученици, които я корят за това.

Женски звън „с душа“

Архив на Ксения Плеханова

На фестивалите на звънарите мъжете продължават да бъдат повече, но и момичетата имат свои преимущества в това майсторство, посочва старши звънарят на Алексеевския храм Леонид Лебедев. 

„Сега уча за звънари три момичета. На фестивалите момчета са повече, но момичетата се стараят повече, те явно имат желание. А Вероника изобщо не съм я карал, тя сама изяви желание да се учи, вероятно като гледа момчетата. Тя се справя по-добре от Катя, но скоро и Катя ще се стегне“, казва Лебедев. 

По думите на Ксения Плеханова, макар че исторически звънарите в Русия са били мъже, сега във звънарството няма разделение по пол. Главното препятствие е физическата трудност на процеса: момичетата по-бързо от момчетата се отказват, ако започне да им тежи да работят с камбаните. 

Освен това мъжете и жените бият по различен начин камбаните, убедена е Плеханова.  

„Звънът при мъжете е по-груб. И те успяват да докоснат всички камбани, на мен това ми е трудно, и досега за мен е загадка как го правят“, признава Ксения.

Някои звънари, по думите ѝ, за забавление се учат да изпълняват дъбстеп на камбани и разказват за звънарството в интернет. Ксения се отнася предпазливо към такова хоби – според нея е по-добре да се насладиш на камбанния звън в реалния живот.

Плеханова винаги е била привлечена именно от женския звън, по-бавен, но проникновен.

„При някои момичета всеки звук на камбаните се отразява на лицето им, много преживяват всичко лично. За мен това е толкова сакрално, понякога просто гледам и дори не мигам в този момент. Самата аз съм силен емпат, по време на звъненето предавам всички тези емоции и след това ми олеква, защото слизам долу одухотворена, добре ми е и ми е спокойно“, заключава Плеханова. 

автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest