Усмихват ли се руснаците все по-често?

„Руснаците не се усмихват“ е отдавна утвърдил се стереотип сред чуждестранната аудитория.

Така ли е и въобще трябва ли им на руснаците да се усмихват? Търсим отговори сред руски стюардеси и стюарди, служители в ресторанти и магазини. 

Часът е пет сутринта, млад сервитьор с черна къдрава буйна коса след поредната смяна в един от клубовете в Оренбург (на 1400 км от Москва) лежи на леглото и гледа тавана, а в ушите му звучи текст от песента на руския рапър MiyaGi:

„Районът е кофти, c’est la vie (такъв е животът)
Ние сме изтощени, помогни
Босове и ястреби без любов
Летят над града фенери“. 

Билал работи като келнер вече 12 години. Труди се шест дни седмично и винаги, когато е на смяна, „слага“ на лицето си усмивка за няколко часа. 

„Винаги са ми казвали: „Ако се усмихваш, ще се харесаш на хората и ще ти дадат бакшиш“. Този стереотип се е запазил и затова се усмихвам вече автоматично. При това хората [в отговор] са податливи да се усмихват 50 на 50″, разказва Билал. „Единственият минус, е че след това всяка нощ съм без настроение, с много колеги е същото. Може би ние отдаваме [на посетителите] някаква енергия“. 

Той си пуска трека на MiyaGi след всяка смяна и докато го слуша, мечтае да си отвори собствен ресторант, да напише книга за ресторантьорския бизнес и повече да не печели от сервиране на коктейли и… усмивки.  Юрий Смитюк/TАСС

През 2019-а, според данни на годишния международен отчет на Smiling Report на отворената асоциация на професионалисти (MSPA), сътрудниците на руските магазини, кафенета и ресторанти са започнали да се усмихват с 18% повече в сравнение с 2010 година. Най-много руските продавачи са се усмихвали през 2017-а и за първи път са заели второ място в рейтинга. Социологът от „Левада-център“ Карина Пипия посочва, че това се дължи на общия подем в настроенията на обществото през същата година – изследвания от този период като цяло показват удовлетвореност от живота, властта и доходите.

Пандемичната 2020-а като че ли е внесла корекция в тази положителна тенденция защото, ако се съди от разговорите със стюардесите и стюардите, сервитьорите и продавачите, руснаците пак са започнали по-рядко да се усмихват.

„С униформата обличаме и усмивка“

Виталий Анков/Sputnik

Дария е започнала да работи като стюардеса в една от най-големите руски авиокомпании (тя помоли името ѝ да не се споменава) през април 2021 година, а преди това е изкарала съответния обучителен курс. 

„Казваха ни на занятията: „С униформата обличаме усмивка, всички проблеми оставяме на земята“. Психолози ни учеха да мислим положително, съветваха ни да медитираме, но когато пътник нарушава правилата на поведение на борда, не закопчава колана, тук вече няма място за усмивка – разговаряме с него много сериозно“, разказва Дария.

Тя допълва, че реакцията на руснаците на усмивката на стюардесите и стюардите е „неутрална“, тоест те рядко се усмихват в отговор. Най-много, по думите ѝ, се усмихват европейците и руснаците, които летят за чужбина, а по вътрешните линии руснаците се усмихват по-рядко. Засега Дария не е летяла до азиатски страни.

Същото е и мнението на Анна, стюардеса с опит над три години. По нейни спомени най-много руснаците са се усмихвали по време на Шампионата по футбол през 2018 година, а с настъпването на пандемията от новия коронавирус броят на усмивките по време на полетите рязко е намалял. Както и самите полети.

„Не можете да си представите как хората се усмихваха и колко щастливи бяха, когато направо в самолетите им обявявахме резултатите от мачовете по време на Световното. Всичко беше по-лесно, хората бяха по-душевни. А днес, когато се усмихваш, някой грубиян дори може да те обиди, какво ли не се случва. Дори ако хората се усмихват, не виждаме усмивките им зад маските, а на стюардесите и стюардите им е все по-трудно да се усмихват, защото вирусът остави следа в цялата авиация – и в този сектор съкратиха работни места и хора бяха лишени от работа. Сега хората са станали по-лоши, всички се умориха от всичко това“, разсъждава Анна. 

По думите на Наталия, стюардеса с опит над две години, необходимостта да се носят маски по време на пандемията рязко е намалила усмивките. 

„Ние обаче се научихме да се усмихваме с очи, а пасажерите чувстват това и дават положителна обратна връзка“, разказва Наталия. 

През октомври 2020-а една от водещите руски авиокомпании „Победа“ дори планираше да закупи 3500 Silicone face slimmer, така наречените „тренажори за усмивки“, които представляват процеп за устата. С тях авиокомпанията се канеше са обучава бъдещия кабинен персонал в школата си. През същия месец обаче въздушният превозвач отмени поръчката с аргумента, че отначало „Победа“ иска да изпробва минимална партида. 

„Нашите стюардеси и стюарди успешно усвояват навика на безупречната усмивка: всеки ден ние получаваме отзиви от клиенти, които с благодарност отбелязват настроението на борда“, съобщи за Russia Beyond пресслужбата на авиокомпанията. 

„След усмивките цяла нощ си без настроение“

Рамил Ситдиков/Sputnik

Според Наталия сервитьорки с 9-годишен опит, клиентите на кафенета и ресторанти в регионите по принцип на практика не се усмихват.

„Във Волгоград хората въобще почти никога не са се усмихвали, а когато се преместих в Москва бях шокирана от дружелюбието и добротата на московските посетители. Навярно няма смисъл да се усмихваш на жителите в регионите“, споделя момичето.

В магазините и салоните в регионите ситуацията с усмивките е същата, казва продавач-консултантът в ателието за вина „Абрау-Дюрсо“ в Иркутск Роман Готовко.

„Мисля, че усмивките и лъчезарността на гостите, както и по-рано, зависят от емоционалната „натовареност“ с лични проблеми и преживявания. Можеш да накараш клиента да ти отвърне с усмивка, ако се усмихваш искрено. В обичайни ситуации обаче, струва ми се, руснаците като цяла са започнали да се усмихват по-рядко“, пояснява Роман. 

Според Ксения Семьонкина, продавач-консултант в салона за връзки на „Связной“, броят на усмивките на клиентите рязко е намалял през последните пет години, но причината не е в личните проблеми, а това, че хората вече са свикнали с усмивките на продавачите.

„Появиха се много конкуренти, при които обслужват клиентите не по-зле и затова те започнаха да се отнасят към това като към нещо, което се подразбира от само себе си. Защо тогава да се усмихват [на продавачите] в отговор?“, разсъждава Ксения. 

Продавачът на мебели Леонид Собченко също мисли, че броят на усмихващите се руснаци е намалял, но причината според него е, че бедните в страната са станали повече.

„Помня, че през 2012-а хората се усмихваха къде по-често при обновяване на мебелите си. Сега им е много по-трудно да се разделят с парите си, тук вече не е до усмивки“, убеден е Собченко.

Усмивките не са за руснаците 

Алексей Куденко/Sputnik

Почти половината руснаци по-често изпитват отрицателни емоции като жестокост, страх, обида и завист, убедена е социологът от „Левада-център“ Карина Пипия.

„Като цяло склонността да се усмихваш не е сред синонимите на щастие и някакви положителни тенденции в умонастроенията на руснаците. Освен това отрицателните емоции, които изпитват руснаците, едва ли доброволно се превръщат в усмивки. А пък и вероятно се променят стандартите/алгоритмите за работа в сферата на обслужване (усмивката и приветливостта като изискване към работника), което на свой ред влияе на положителната динамика“, пояснява Пипия. 

В сферата на обслужването в Русия наистина се опитват да накарат хората да свикнат да се усмихват и да мислят положително, но методът постоянно да се усмихваш и да намираш положителното всеки ден, не работи, според психолога Олга Голицина.

„Постоянната усмивка изобщо не е присъща на човека, на човека са му присъщи емоциите за всичко, което става около него, и всички тези емоции се отразяват на лицето. Не може постоянно да криеш битовите, финансовите и семейните проблеми зад усмивката, защото това ще се отрази отрицателно на здравето. Друг въпрос е, ако човек отиде на психолог и се опита да реши този проблем и именно тази култура на работата върху проблемите с психолог е развита в САЩ и Европа“, разсъждава Голицина. 

Според нея руснаците не се усмихват, не защото руският човек е груб и лош, а защото руският човек не умее да управлява емоциите си и точно това слага отпечатъка на „националната намръщеност“, убедена е Голицина. 

„За да се усмихваш, на първо място трябва да се научиш да общуваш със себе си и с вътрешното си аз, тогава руснаците ще започнат по-често да се усмихват“, посочва психологът.

автор: ВИКТОРИЯ РЯБИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest