Урокът от Нюрнбергския процес, за съжаление и до днес е ненаучен
В началото на октомври 1946 г. приключва Нюрнбергският процес по делото срещу главните нацистки военнопрестъпници от висшето ръководство на хитлеристка Германия, отговорни за разгръщането на най-кървавия и страшен конфликт в историята на човечеството – Втората световна война.
Нюрнбергският процес се провежда от Международния военен трибунал (МВТ), открит на 20 ноември 1945 г. в съответствие с Лондонското споразумение от 8 август същата година между държавите-победителки – СССР, САЩ, Великобритания и Франция.
Мястото на Трибунала не е избрано случайно. Именно в Нюрнберг се провеждат конгресите на хитлеристката националсоциалистическата партия – НСДАП. Съдебният процес срещу нацистките престъпници в собственото им леговище има важно символично значение.
На подсъдимата скамейка са високопоставени лидери на хитлеристкия режим: Гьоринг, Хес, Рибентроп, Калтенбрунер, Розенберг, Кайтел, Нойрат, Йодл, Дьониц и други. Борман, който избяга от наказателното преследване, е съден задочно.
За главен прокурор в Трибунала е назначен представител от Съветския Съюз – действащият прокурор на Украинската ССР генерал-лейтенант на правосъдието Р.А.Руденко.
МВТ се събира в Нюрнберг в продължение на почти година и върши колосална, скрупулна работа. По време на процеса се провеждат 403 открити съдебни заседания (Трибуналът е напълно публичен). Разпитани са 116 свидетели и са проучени над 300 хиляди свидетелски показания. Проучени са около 3 хиляди документа.
На 1 октомври 1946 г. е обявена присъдата: подсъдимите са признати за виновни. Гьоринг, Рибентроп, Кайтел, Калтенбрунер, Розенберг, Йодл, Борман (задочно) и други представители на нацисткия елит са осъдени на смърт чрез обесване. СС, СД, гестапо и цялото ръководство на нацистката партия са признати за престъпни.
Осъдените на смърт са обесени в нощта на 16 октомври 1946 г. в сградата на Нюрнбергския затвор (с изключение на Гьоринг, който се самоубива малко преди екзекуцията си, като приема калиев цианид).
Материалите на Трибунала хвърлят светлина върху безпрецедентния мащаб на военните престъпления на нацистка Германия – жестоко отношение към пленниците, целенасочено унищожаване на цели градове, села и техните жители. Светът научава за дивашките експерименти, извършвани от нацистите върху хора, за масовото използване на специални препарати за убиване, газови камери и пещи за кремация.
Нюрнбергският трибунал има важно историческо значение: той изобличава мизантропската същност на нацизма и олицетворява триумфа на закона над фашисткото зло. Присъдата МВT днес е един от ключовите източници на съвременното международно право.
Урокът от Нюрнбергския процес, за съжаление и до днес ненаучен от отделни представители на международната общност, е напомняне за неизбежността на наказанието за демонстриране на изключителност, претенции за избраност и световно господство, както и опити за превъплъщение на престъпна нацистка идеология, за да постигнат геополитическите си цели.