Урок по Българщина!

Днес ще ви разкажем реална история!

История, която ни кара да се замислим какво е българския дух, българщината и българското образование! Получихме урок по гордост… урок по човечност и благодарност! Не от кой да е, а от чужденец, за който България е негова родина…мястото къде получава своето образование, намира любовта и отглежда децата си. Доктор Амор Хаджи!

Уговорката ни за среща е не някъде другаде, а училищният двор на 139 ОУ „Захари Круша“. Защо там? Причините са няколко. Доктор Амор пристига и усмихнато подава ръка за поздрав и казва: „За мен днес е емоционален ден. Благодаря, че приехте покана ми. 139 ОУ „Захарий Круша“ е специално за мен. Защото тук се запознах с мили хора, които са отдали живота си да обучават деца. Това е призвание! Впечатлен съм от отношението и начина на работа. Детото ми порасна тук…научи се да чете и да пише. И най-вече получи разбирането и покрепата да мечтае и да постига мечтите си. За нашето семейство това е важно. Директор Дончева и учителите заедно с нас родителите учат и възпитават децата на ценности – да обичат книгите, да се гордеят, че са българи и да ценят човешкото“ .

Днес сина на д-р Амор Неди Амор Хаджи получи своето удостоверение за завършен про-гимназиален курс на обучение. Неди се усмихваше малко притеснено „Днес, осъзнавам, че приключи един етап от моето образование и започва друг, но това е моето училище и то винаги ще остане в сърцето ми. Тук имам толкова много спомени. Благодаря ви учители, че бяхте до мен и ми дадохте толкова много. Благодаря на родителите си, че винаги ме подкрепят“

Прекрасно тържество, усмихнати деца, щастливи родители и учители. В очите на учителите се четеше и малко тъга, че техните деца вече пораснили продължават по-пътя си.

Директор Румяна Дончева усмихната и много развълнувана сподели: “ Прекрасни деца, любознателни и отличници, с добри резултати! За мен е важно, освен 139 ОУ „Захарий Круша“, че дава добра подготовка, ние учим децата на човечност, толерантност и приятелство. Годините доказаха, че нашите възпитаници изграждат приятелства помежду си, които са стабилни и продължават във времето. Това е ценното за нас като хора и като специалисти. Да дадем частица от себе си и да послужим с добрия си пример. Екипът от преподаватели в нашето училище е малък, сплотен и сме изградили приятелски отношения, както между нас самите, така и между учители и ученици.“

Защо разказваме тази емоционална история на семейство Хаджи? Защото ни накара да се замислим… и някак си ни напомни за едни други времена когато Училището, Просвещението и Учителите бяха ценени и уважавани до степен на култ… Възрожденските години… Защото тогава българина си е давал сметка, че само през образованието ще може да се превърне в народ…запазил и съхранил достойнството си.

Днес един прекрасен човек от Тунис ни преподаде урок по Българщина!

Благодарим ви, семейство Хаджи!

автор: Кристина Тенева

снимки: Жаклин Златанова

Pin It on Pinterest