Ужасите на „Пътя на костите“ на СССР

Това е една от най-ужасяващите страници в съветската история, посветена на интензивната индустриализация и развитието на отдалечените земи за сметка на човешкия живот.

Колимската магистрала Р504 не е популярна дестинация на руската карта и привлича предимно туристи, които търсят силни преживявания. Тя е покрита с мръсотия и чакъл, така че пътуването дотук е възможно само през сухите лета или през зимата, когато замръзне и се покрие с лед. През други сезони е труднодостъпна и изцяло покрита с кал.Getty Images

През зимата местните шофьори никога не изключват двигателите на автомобилите си, защото има шанс повече да не успеят да запалят – и буквално да замръзнат до смърт в заобикалящата ги пустош. Но пътят получава наименованието „Пътя на костите“ не защото някои шофьори не спазват това правило. Както обикновено – то има далеч по-зловещи исторически корени.Getty Images

Мрачната история на това място е увековечена от бивш колимски затворник – писателят Варлам Шаламов. Неговите „Колимски разкази“ е може би най-поразителната и ужасяваща книга за лагерите на Сталин, създавана някога.Legion Media

Той описва как затворниците оцеляват във възможно най-сурови условия. Те работят навън при студове от -50°C – добиват предимно желязна руда и дори радиоактивен уран.Архивна снимка

Едно от най-трудните неща обаче е добивът на злато – работниците трябва да мият златото във вода, дори и в най-студените дни. Не се хранят достатъчно, нямат нужните дрехи за такъв студ и ръкавиците им (ако изобщо имат такива) не съхнат. Те постоянно получават измръзвания и страдат от редица заболявания, които не лекуват – от дистрофия до туберкулоза.Central Russian Film and Photo ArchiveLegion Media

За да се улесни достъпът до мините в тези диви места, затворниците изграждат инфраструктурата, включително пътища и железопътни коловози. Те построяват над 3000 км пътища, включително близо 2000-километровия път от град Магадан до Якутск. Официално той се нарича Колимски път, а неофициално – „Пътя на костите“.https://www.google.com/maps/embed?pb=!1m28!1m12!1m3!1d7872059.129375556!2d131.42404289854744!3d61.203608453372375!2m3!1f0!2f0!3f0!3m2!1i1024!2i768!4f13.1!4m13!3e0!4m5!1s0x5bf63939a0d2c47d%3A0x69b4c4b35cafa2fb!2z0K_QutGD0YLRgdC6!3m2!1d62.0396912!2d129.7422192!4m5!1s0x596984812d524ae9%3A0x39c94ce7e19c065b!2z0JzQsNCz0LDQtNCw0L0sINCc0LDQs9Cw0LTQsNC90YHQutCw0Y8g0L7QsdC7Lg!3m2!1d59.5594397!2d150.8127537!5e0!3m2!1ssr!2sru!4v1606227400859!5m2!1ssr!2sru

Затворниците прекарват 20 години в изграждането му, от 1932 до 1952 г., а след това лагерът е затворен. По официални данни за тези години в Колимските лагери работят близо 700 000 затворници, достигайки пик през 1940 г., когато 190 000 мъже работят в минни и строителни обекти. Смята се, че по време на съществуването на лагера загиват повече от 125 000 души.Legion Media

източник: bg.rbth.com

автор: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА“РУССКАЯ СЕМЕРКА“

Pin It on Pinterest