Участието на ПКК в конфликта между Армения и Азербайджан би застрашило европейската сигурност
Тревожните съобщения, че Армения премества терористите на Кюрдистанската работна група (ПКК) от Сирия и Ирак в окупираните територии на Нагорни Карабах, за да се подготви за бъдещи военни действия и да обучава арменски милиции, са новини от рода, които трябва да ви държат будни през нощта, а не само в Азербайджан, но и в Европа, пише Джеймс Уилсън.
Промяната на демографията на окупираните територии чрез привличане на бежанци от арменски произход от Ливан, Сирия и Ирак е едно нещо, макар и незаконно, но населяващ Нагорни Карабах с бойци от ПКК, класифициран от всички западни страни, включително САЩ и ЕС, като терористична организация, е друго.
Политиките за изкуствено презаселване на Армения след експлозията в Бейрут на 4 август тази година и сирийската война през 2009 г. имат за цел да променят демографията на Нагорни Карабах и да консолидират 30-годишната арменска окупация. Те представляват нарушение на международното право, Женевската конвенция и различни международни споразумения. Професионално наети бойци и терористи, които ще бъдат презаселени в Нагорни Карабах, ще бъдат определени като военно престъпление съгласно международното право, излагайки мира и стабилността в региона на риск.
Според агенция Cairo24 и други надеждни местни източници Армения е стигнала дотам, че е позволила на своите кариерни дипломати от най-високо ниво да договарят план за прехвърляне на терористите с Патриотичния съюз на Кюрдистан, най-войнственото крило на кюрдското заведение, водено от Лахур Шейх Янги Талабани и Бафел Талабани. Това последва първия неуспешен опит за договаряне на план за създаване на коридор за изпращане на кюрдски бойци в Нагорни Карабах с лидера на автономния регион Кюрдистан Нечирван Барзани.
Съобщава се, че усилията на Армения доведоха до прехвърлянето на стотици въоръжени терористи от Сюлеймания, считана за крепост на ПКК в Ирак, в Нагорни Карабах през Иран. Отделна група бойци от YPG, видяна от мнозина като сирийско крило на ПКК, бяха изпратени в Нагорни Карабах от района Камишли на сирийско-иракската граница, докато трета група бойци от ПКК / YPG, сформирана в базата на Махмур в на юг от иракския град Ербил, беше разположен за първи път в централата на иракското крило на Хизбула в Багдад, преди да бъде прехвърлен в Нагорни Карабах през Иран.
Според разузнаването от иранската революционна гвардия са създадени специални лагери, за да обучават бойците на иранска земя, преди да ги изпратят в Нагорни Карабах, където те също имат достъп до тренировъчни лагери на безопасно разстояние от базата на ПКК в Кандил, която все по-често нападнат през последните години.
Това не е първият път, в който Армения набира терористи и плаща наемници за свои интереси. Такъв беше случаят и по време на войната в Нагорни Карабах през 90-те години. Още по съветските времена кюрдите са били инструментализирани от Русия и Армения, като първите са създали автономната област Червен Кюрдистан в Нагорни Карабах през 1923-1929 г., за да улеснят преселването на кюрдите, живеещи в Азербайджан, Армения и Иран в региона.
Настоящата арменска администрация обаче се проявява все по-войнствено към Азербайджан, осуетявайки преговорния процес между двете нации поради вътрешнополитически съображения, включително безпрецедентна здравна и икономическа криза. Настоящата арменска администрация не само отказа да се придържа към рамковото споразумение на ОССЕ, което беше договорено по принцип, но поиска и започване на мирни преговори от нулата. Тъй като арменците все повече отказват да изпращат децата си на фронтовата линия, арменската администрация изглежда е твърдо решена да сведе до минимум личните загуби чрез използването на бойци от терористични групи. Премиерът Никол Пашинян дори обяви инициативата на народното опълчение в страната, опасни примери за което бяха наблюдавани в други разкъсани от конфликти части на света, като Буркина Фасо.
Под негово ръководство Кавказ е видял най-тежките военни действия през последните няколко години, когато арменските въоръжени сили използваха дестилерийски огън, за да атакуват азербайджанския квартал Товуз на границата между Армения и Азербайджан на 12 юли. В резултат на нападението загинаха 12 азербайджанци, включително 75-годишен цивилен, оставиха 4 ранени и нанесоха сериозни щети на азербайджански гранични села и ферми. На 21 септември един азербайджански войник стана жертва на нови схватки в регион Товуз, тъй като Армения за пореден път не успя да спази примирието.
Признат от ООН като азербайджанска територия, Нагорни Карабах и седемте му околни региона са под арменска окупация в продължение на 30 години, въпреки че 4 резолюции на ООН призовават за незабавно изтегляне на арменските въоръжени сили. Нарастващата милитаризация на Нагорни Карабах, както и участието на наемници от паравоенни групировки в Близкия изток биха довели до интернационализация на конфликта, поставяйки в противоречие регионалните електроцентрали.
Опасните действия на Армения рискуват допълнително да дестабилизират региона, който има стратегическо значение за Азербайджан и Европа, тъй като осигурява енергийни и транспортни връзки с Грузия, Турция и Европа за азербайджанския нефт и газ, както и други стоки за износ. Чрез застрашаване на големи инфраструктурни проекти, като петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, газопровода Баку-Тбилиси-Ерзурум, железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс, Армения може да изложи европейския енергиен и транспортен контрол на голям риск.
