Участие на управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева в панел на Financial Times

„Подкопава ли национализмът на ваксините глобалното икономическо възстановяане?“

Панелна дискусия, организирана от Financial Times и в партньорство с кампанията ONE

Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд:

От момента до 2024 г. световната икономика ще загуби 12,5 трилиона щатски долара от продукцията си заради COVID и ние ще актуализираме това число, като го преразгледаме в посока нагоре заради Omicron. Всички ние сме засегнати от прекъсването на веригите за доставки. Тези прекъсвания в страни, където догодина се очаква търсене, но предлагането изостава, са един от факторите, които тласкат инфлацията нагоре.

Kакво означава това? Потенциално затягане на финансовите условия. А това, разбира се, е като кофа студена вода върху възстановяването навсякъде, като е особено тревожно за страните, на които се наложи да вземат много заеми по време на пандемията и сега може да се сблъскат с по-високо обслужване на дълга в резултат на това. Но ситуацията е още по-лоша за неваксинираните страни. Нека си припомним, че до края на 2021 г. имахме цел от 30 %, която 86 държави не са постигнали. Това означава опасно разминаване, което се разширява с негативни последици за самите държави чрез увеличаване на бедността, но и с последици за глобалната сигурност. 

Да, липсата на политическо пространство е фактор, но липсата на достъп до ваксини, бавният процес на ваксиниране също са фактори, с които лесно можем да се справим със силна политическа воля и с цената на милиарди долари. 

Виждам в това много важен урок за всички нас.

2020 г. беше годината на учените, на откритията.

2021 г. беше годината на производството, на фабриките.

2022 г. трябва да бъде годината на доставките.

Имахме ваксините, трябваше да ги превърнем в инжекции в рамото, като премахнем пречките в държавите и укрепим здравните им системи, за да можем в резултат на това най-накрая да получим по-положителна перспектива за световната икономика.

[…]

Ако погледнем данните, вече повече от две десетилетия се радваме на конвергенция: страните с ниски доходи се изкачват по стълбицата и се доближават до по-заможните държави. В момента наблюдаваме разминаване в икономически смисъл.  Тези, които не са ваксинирани и имат ограничено фискално пространство за политика, изостават още повече от останалите. Виждаме го и в броя на бедните — в момента в крайна бедност живеят с 65-75 милиона души повече, отново след десетилетия на намаляване на този брой. 

Искам да подчертая, че още дори не сме видели всичко случващо се, защото един от факторите, които ще определят бъдещето на държавите, е образованието. Какво се случи по време на пандемията? В по-богатите страни децата отидоха да учат от вкъщи. В бедните страни те просто отпаднаха от училище. Знаем, че тази загуба на образователни постижения ще се отрази драматично на бъдещата производителност, а също така знаем, че момчетата може да се върнат [в училище], а много момичета — не. Така че ще станем свидетели и на задълбочаване на неравенството между половете в резултат на това. 

Но искам да подчертая нещо, за което трябва да се погрижим по-сериозно.  Всичко това няма да остане затворено в сърцата и умовете на хората, а ще излезе наяве. Ще има повече нарушения, ще има повече протести, ще има повече напрежение, ще има повече несигурност, но това не е опасност за бъдещето. Вече видяхме, че това се случва, включително в развитите икономики. 

[…]

Трябва да добавя две неща.

Първо, необходимо е да признаем, че не бяхме подготвени за пандемията и се забавихме в достигането до момента, в който можем да се справим отговорно като международна общност, като общност от хора.

Заедно със Световната здравна организация и Световната търговска организация създадохме системи за проследяване на това колко [ваксини] се произвеждат и кой и кога ще ги получи. Трябва да разполагаме с тази информация, защото данните са сила, те спасяват животи.

Това ни подтиква да мислим и за възникването на следващия проблем, а именно – доставката. Да предположим, че всички разполагаме с ваксини, че има пълна прозрачност.

В много страни все още съществуват колебания относно ваксините.

Имаме нужда от кампании за обществено здраве.  А за съжаление не се представяме добре в изграждането на здравни системи, които могат да могат да спасяват животи и да са на разположение на хората по време на криза. 

Големият урок от тази криза е, че трябва да се изгради устойчивост: хора, които са в добро здраве, образовани и в състояние да разчитат на социална закрила и подкрепа в свят, който дава колективни отговори на проблемите. 

Pin It on Pinterest