Участие на Кристалина Георгиева в годишните срещи на Bruegel
Кристалина Георгиева:
Благодаря ви много, Гунтрам. Ужасно съжалявам, че нямах възможност да седна на стола до Вас. Изпитвам носталгия по Брюксел, но за щастие технологиите ми позволяват да присъствам и това е чудесно.
Позволете ми най-напред да потвърдя това, което казахте в началото. Тази година е много трудна, а следващата година, много вероятно, ще бъде още по-трудна.
И така, къде се намира светът в момента? В икономически план се насложиха поредица от кризи и може би сме на прага на трета, предизвикана от самите нас. През 2021 г., към края на годината, бяхме доста оптимистично настроени. Смятахме, че с появата на ваксините ще оставим пандемията зад гърба си и ще последва бързо възстановяване, което ще продължи и през 2022 г. Струва ни се, че от този момент е минало много време и наистина завършихме 2021 г. с 6,1 процента глобален икономически растеж. За съжаление оттогава насам се случиха три неща. Първото е, че Омикрон доказа, че сме грешили и пандемията не е приключила. Второ, случи се невероятното и войната се завърна в Европа чрез руското нахлуване в Украйна. Това доведе до бомбардировки и убийства и отприщи нова бежанска вълна в огромен мащаб. Видяхме, че двойният удар на цените, тласкани нагоре от смущенията във веригите на предлагането в резултат на пандемията, се подсилва от смущенията във веригите на предлагането и повишаването на цените на стоките поради войната и нейните последици, което превърна инфлацията в актуален проблем в практически всички части на света.
Така че, обръщайки поглед към 2022 г., вече три пъти сме понижавали прогнозите си за растежа на световната икономика, а новините от второто тримесечие, както и тези, които очакваме за третото и четвъртото тримесечие, не са добри. Данните за второто тримесечие показват, че световната икономика се е свила с 2 процента на тримесечна база. Данните, които разглеждаме в момента, анализирайки поръчките за промишлено производство или нагласите, които следим, ни казват, че трябва да се подготвим за труден край на годината.
Икономиките на Китай и САЩ се забавят, Русия е в рецесия, макар и не толкова дълбока, колкото очаквахме в началото. А Европа се намира в изключително трудна ситуация, като най-тревожният за нас знак е, че всеки път, когато правим прогноза, имаме и негативен сценарий, който вече многократно се реализира.
Днес предстои да разберем какви точно ще бъдат прогнозите, които ще оповестим през октомври, но със сигурност 2022 г. предизвиква огромни притеснения. Отправяйки поглед към следващата година, инфлацията ще остане проблем и това означава, че паричната политика трябва да продължи да се затяга. Затягането от своя страна означава повишаване на лихвените проценти, но също така, че от гледна точка на последователността, в която Федералният резерв на САЩ изпреварва останалите големи централни банки, доларът поскъпва. Това е смесена благословия, за туризма е добро развитие, но като цяло е обезпокоително, и ако сте в страна с нововъзниващ пазар, съчетанието от високи лихвени проценти и поскъпване на долара при високо равнище на деноминиран в долари дълг е изключително проблематично.
Това, което се случва на дълговия фронт, е, че днес 25 процента от страните с нововъзникващи пазари и над 60 процента от страните с ниски доходи са в затруднено положение или са близо до него. Наред с това тази година видяхме, че кризата с климата е съвсем реална. Климатичните сътресения допринесоха за трудностите, които изпитахме през това 2022 г. и тази тенденция ще продължи и през 2023 г.
Какво означава това от гледна точка на политиката?
На първо място, това означава, че борбата с инфлацията е основен приоритет навсякъде. Защо? Когато погледнем прогнозите за тази година, инфлацията в развитите икономики е 7 процента, а в страните с нововъзникващи пазари и развиващи се икономики — 10 процента и повече. В тази среда рискът инфлацията да поеме сама по себе си курс, който би бил разрушителен за хората и икономиките, се повишава, така че основен приоритет на паричната политика е контролът на инфлацията. А при забавяща се икономика това не е лесна задача. Необходими са смелост и решителност и, разбира се, независимост на централните банки, за да предприемат необходимите действия. В противен случай ощетяваме всички, но особено най-бедните хора. Инфлацията е данък за бедните.
Фискалната политика трябва да осигурява защита на най-уязвимите хора. Рискът е, че това ще окаже натиск да се прави повече за всички и този натиск трябва да бъде удържан. Защо? Защото в противен случай, ако тръгнем по пътя на твърде щедра подкрепа, за която населението в много страни настоява, оказвайки натиск върху политиците, означава, че фискалната политика се превръща във враг на паричната политика. И това прави борбата с инфлацията много по-трудна. За страните, които разполагат с фискално пространство, оказването на целева подкрепа е по-лесно. Но там, където това не е така, оказването на подобна подкрепа е изключително трудно, защото фискалната политика може да функционира единствено чрез промяна на разходните приоритети.
В скоби посочвам, че в момента съм в Нидерландия. Вчера се срещнах с държавни глави от Африка и бях много окуражена да чуя за възприемането на зрял подход от редица страни, сред които Сенегал, Гана и Демократична република Конго: забавете инвестициите или дори спрете дългосрочните инвестиции, за да можете действително да предприемете правилните действия в подкрепа на уязвимите хора.
И третото, което бих желала да кажа, е, че трябва да предприемем тези действия в една изключително тревожна глобална среда, в която нахлуването в Украйна породи геополитическо напрежение и фрагментацията се превръща в пределно реален риск. С други думи, необходимо е да работим заедно в момент, в който това е по-трудно от преди.
[…]
Кристалина Георгиева
Това е изключително справедлив въпрос и очевидно, когато говорех за ролята на паричната политика в момент, в който инфлацията продължава да нараства, няма да се впускам в подробности за това какви поражения нанася тя. Така че позволете ми да бъда по-конкретна.
Част от инфлационния натиск идва от смущенията в предлагането и ако си спомняте, в края на миналата година се надявахме, че тези смущения ще отшумят и инфлацията ще се окаже преходно явление. Това, което установихме, обаче, е, че тези смущения не изчезнаха и че натрупването на инфлационен натиск е такова, че паричната политика не може да продължи да бъде пасивна и да играе ролята на инструмент за успокояването й.
Защо? Защото трябва да признаем, че лихвените проценти на много места бяха на отрицателна територия, дори при по-изявено “ястребски” подход от страна на централните банки. Като цяло все още наваксваме, за да намалим инфлацията, но най-вече за да приведем лихвените проценти в неутрална или дори положителна територия. Ако погледнете предприетите до момента действия, страните с нововъзникващи пазари по-рано осъзнаха заплахата от инфлацията. Държави като Бразилия предприеха действия по-рано и в резултат на това развиващите се пазари — някои, не всички — изпревариха кривата в овладяването на инфлацията. Така че съществува проблем, свързан с инфлационния натиск, който централните банки не могат да избегнат. Но след това се насочваме към това, което подхранва инфлацията. И аз съм напълно съгласна с Вас, че един от факторите е именно фрагментацията и по-специално фактът, че сега казваме, че разходите не са единственият определящ фактор за това къде трябва да се развива производството. Сигурността на доставките е важна, а за някои продуктови линии може би е дори по-важна от разходите. Това е промяна във философията, която, разбира се, се отразява на равнището на разходите за производство в световен мащаб, и следователно отприщва увеличение на цените, което ще бъде устойчиво във времето и в което политиките на централните банки, разбира се, няма да играят роля. Трябва също така да признаем, че геополитическото напрежение може да отвори някои източници в дестинации с ниски разходи, които до момента не са играли активна роля, като например Африка. Ако това се случи, може да видим противодействие на този натиск върху цените, но към момента продължава да съществува огромна несигурност относно това как ще се оформи икономиката сега, когато тектоничните плочи все още се движат. Така че основното ми послание е довеждането на лихвените проценти до неутрални стойности, преминаването им в положителна територия — този процес все още не е приключил и паричната политика не може да пренебрегне факта, че евентуален неуспех на усилията в тази насока може да окаже ускоряващо въздействие върху инфлацията. От друга страна, трябва да сме изключително внимателни при определянето на правилната политика във всяка отделна държава, защото, както показва вашият въпрос, ако централните банки прекалят и след това натиснат спирачките на световната икономика, тогава през 2023 г. може да се окажем в много трудна ситуация.
[…]
Кристалина Георгиева:
Нека започна с очевидното, а то е, че всички ние имаме огромна полза от глобалното сътрудничество и интеграцията на световната икономика. Навсякъде, всички са в по-добро положение благодарение на това. Така че, признавайки, че глобализацията не работи еднакво за всички, признавайки, че глобализацията трябваше да остави някои на заден план и че бяхме бавни в определянето на политиките, които могат да поправят този много сериозен проблем, ние все пак знаем, че фрагментацията ще доведе до обедняване на света. И аз ще премина към икономическите данни, които ни показват какво трябва да очакваме.
Затова, когато разглеждаме геополитическото напрежение днес, трябва да отговорим на два отделни въпроса. Единият е ужасяващата злоупотреба с международния ред: бруталното нахлуване в друга държава очевидно трябва да бъде осъдено и светът направи това единодушно в началото на инвазията. От друга страна, необходимо е да отчитаме икономическата конкуренция и значението на това държавите да гледат на тази икономическа конкуренция от гледна точка на това, което е най-добро за хората и за техния бизнес. Ако разделим тези две теми, става ясно, че това, което е в интерес като цяло на бизнеса и на хората, е да има отворена търговия, технологично сътрудничество, глобални стандарти и платежни системи, които интегрират световната икономика. Каква е цената на това, че не предприемаме необходимите действия? Цената е значително свиване на световната икономика, тъй като се отказваме от предимствата на интеграцията, чиито плодове берем от толкова много години. Бих желала само да посоча цифрите, които са наистина зашеметяващи. През последните три десетилетия сме свидетели на четирикратно увеличение на световната икономика в нововъзникващите пазари. В развитите икономики това увеличение е двойно, а при нововъзникващите пазари — четирикратно. Какво означава това? Това означава, че 1,3 милиарда души са изведени от бедността. Така че не става дума за маловажен въпрос. Въпросът дали можем да поддържаме икономическите и социалните ползи от сътрудничеството е от основно значение за благосъстоянието на нашите деца и на хората по света. Сега, когато компаниите се питат: „Трябва ли или не трябва да отидем в Китай?“ те, разбира се, трябва да вземат предвид множество съображения. И аз няма да им давам съвети. Всяка от тях трябва сама да намери отговор на този въпрос. Това, което бих казала, е, че китайската икономика е огромна по своите мащаби. Нейното функциониране като цяло е елемент от този двигател на растежа, който доведе до ползите в световен мащаб, за които говорих. И тя продължава да бъде потенциален фактор за стабилност, като се разраства и интегрира в рамките на региона и останалия свят. Очевидно е, че всички ние трябва да изхождаме от много силното предположение, че това се прави на основата на зачитане на международния ред и на националния суверенитет. Ако те бъдат нарушени, това ще доведе до огромна промяна в перспективите за глобално сътрудничество. От моята гледна точка, попитахте ме как работим [в МВФ], имаме 190 държави-членки, работим за обединяването им, защото съгласуването на икономическата политика носи ползи за всички. Видяхме го през първите седмици на пандемията. Фактът, че успяхме да съберем министрите на финансите и управителите на централните банки незабавно, доведе до синхронизиран политически отговор, който беше напълно неортодоксален. Централните банки и финансовите органи предприемаха стъпки за облекчаване на бремето върху хората и за поставяне на буфер под световната икономика. Това даде резултат, като в началото на пандемията прогнозирахме, че ще има 10 процента свиване. По принцип това означава депресия. Какво се случи в действителност? Световната икономика се сви с 3,1 процента, т.е. свиването беше далеч по-малко, благодарение на това съгласуване на икономическата политика, а то се случи на естествената почва на работата на държавите в режим на тясно сътрудничество.
Имаме четири приоритета по отношение на запазването на единството на държавите-членки. Първият, разбира се, е съгласувано действие в този много труден момент. Ще има болка, но работейки заедно, можем да направим тази болка по-поносима. Второ, привличане на държавите да предприемат действия по отношение на най-сериозните рискове, пред които сме изправени, например дълговите проблеми, които ескалират в дългова криза и потенциално подкопават финансовата стабилност. Трето, застъпване за отворена търговия. Четвърто, обединяване на усилията на страните членки по отношение на политиките в областта на климата, по отношение на макрополитиките в областта на климата, знаете, че фискалната и паричната политика могат да подкрепят действията в тази област. И аз, знаете ли, виждам, че това се случва по-трудно — наистина трудно. Трябва да бъдем още по-решителни, за да не допуснем светът да се плъзне към по-нисък стандарт на живот заради фрагментацията.
