Трите тайни на системата за противоракетна отбрана А-135 „Амур“

Преди 25 години на въоръжение е приета системата за противоракетна отбрана (ПРО) на Москва и Централния промишлен регион А-135 „Амур“.

Това е уникално оръжие: както по задачи, така и по възможности – един вид ядрен „чадър“ над столицата. Освен това е двойно ядрен. Първо, „Амур“ защитава Москва от бойни глави на балистични ракети – а, както знаем, те не са пълни с въздух под налягане. Второ, за тяхното неутрализиране също се използва ядрено оръжие, но друго, предаде „Российская газета“.

Веднага поясняваме: A-135 е една от най-класифицираните бойни системи в страната, официално (тоест от министерството на отбраната на Руската федерация) се знае, че тя съществува, намира се на бойно дежурство и се модернизира паралелно. Цялата друга информация е получена от свободни източници.

Появата на „Амур“ се свързва с любопитен дипломатически конфликт. До 1970 г. СССР и Съединените щати са натрупали достатъчно ядрени бойни глави, за да се унищожат една друга и останалия свят няколко пъти. Затова се заемат с отбрана срещу вражеските ракети. Оказва се обаче, че противоракетната отбрана парадоксално увеличава риска от ядрена война. Страна с противоракетна отбрана има стимул да нанесе удар по ядрения арсенал на противника – колкото по-малко ракети може да изстреля в отговор, толкова по-висока е ефективността на противоракетната отбрана. Освен това системите за прехващане на ракети подкопават доктрината за гарантирано взаимно унищожение – а именно тя е основната „спирачка“ за Третата световна война.

В резултат Москва и Вашингтон сключват споразумение за ограничаване на системите за противоракетна отбрана. Всяка страна получава правото да разположи противоракетна отбрана в един позиционен район с радиус от 150 км. Съветският съюз обхваща Москва, Съединените щати – стартовите позиции на своите междуконтинентални балистични ракети (МБР) в Северна Дакота. За създателите на A-135 договорът създава много проблеми, тъй като вече съществуващият проект на системата трябва да бъде силно ограничен, за да отговаря на международните споразумения. И САЩ след 20 години напускат договора.

„Окото“ на Москва

Самолети, приближаващи се до „Шереметиево“ от североизток правят отклонение около село Софрино. Ако имате късмет в горите на Подмосковието може да видите радиолокационната станция „Дон-2Н“ – „очите“ и „мозъка“ на A-135. Те летят около нея не само поради съображения за секретност – общата мощност на излъчвателите на станцията е 250 мегавата, имат и приемни антени с диаметър 18 м. До тях са разположени квадратни предаватели – не толкова забележими, но те са тези, които генерират мегаватите. Четири двойки антени обезпечават кръговата видимост.

В допълнение към простото наблюдение на небето, „Дон“ извършва търсене на потенциални цели, тяхната класификация, изчисляване на траекторията и насочване на противоракетите. Изпълнените по технологията на активна фазирана антенна решетка (АФАР) антени могат да съпровождат до 100 цели едновременно. Освен това при необходимост гигантският радар може да извърши цялата тази работа в напълно автоматичен режим. Обсегът на откриване на бойна глава на МБР е 3700 км. Чувствителността на съветския радар става легендарна: „Дон“ е единствената радиолокационна станция на Земята, която може да намери в космоса предмет с размер на тенис топка, изстрелян от совалката Discovery, и да изгради неговата траектория.

Стрели „Амур“

Първоначално А-135 е оборудвана с прехващачи за дълги и къси разстояния с ядрени бойни глави. През 2006 г. прехващачите за дълги разстояния 51T6 са изтеглени от експлоатация. Те са заменени с нова противоракета с дълъг обсег. Всичко, което се знае за нея, е че тя е най-бързата в света. Прехващачите с малък радиус на действие – в противоракетната отбрана това е височина до 100 км, се наричат ​​53T6. 10-метров конус с тегло 10 т стартира със 100-кратно ускорение и може да издържи претоварвания до 210 g. Бордовата електрическа мрежа е „облечена“, а ядрената бойна глава е покрита от обтекател с термоустойчива керамика.

„Амур“ използва ядрено оръжие не само за унищожаване, но и за откриване на цели. Отделени от балистична ракета, бойните ѝ глави веднага се скриват в облак от фалшиви цели. В атмосферата тази маскировка не работи. Просто казано, дори ако първата противоракета не удари целта, нейната бойна глава променя траекториите на всички обекти в близост. Леките фалшиви цели се разпръскват, тежките бойни глави се изместват леко.

Ядреното изпълнение на „Амур“ се отличава от останалите бойни глави с допълнителен блок с берилиев изотоп. Резултатът от верижна реакция е освобождаването на поток от бързи неутрони, които са пагубни за вражеските ракети. Преминавайки през плутония на бойните им глави, неутроните предизвикват преждевременна верижна реакция, без да достигат критична маса. В САЩ това явление е наречено „ефектът на пукота“ – бойна глава от мегатонен клас експлодира като фойерверк. В допълнение, работата на неутронните оръжия е придружена от меко, но мощно рентгеново лъчение – то моментално „изпарява“ обвивката на вражеския заряд, разпръсквайки го в атмосферата.

източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

Pin It on Pinterest