Трите най-добри съветски истърна

11.11.2023 Редактор

В СССР американските уестърни са адаптирани по свой начин.

Прериите са заменени със степи и пустини, а каубоите – с войници от Червената армия.

Уестърн жанрът буквално завладява целия свят в средата на XX век. Холивудски филми за смахнати каубои, коварни бандити и безмилостни индианци от Дивия запад се гледат в много страни, а някои дори се опитват да заснемат нещо подобно.

Италианците са най-успешни със своите така наречени спагети-уестърни. Някои „червени уестърни“ от страните от социалистическия блок, особено от ГДР, също стават много популярни.

Подобни филми са правени и в СССР. Тук обаче решават да преосмислят жанра на уестърна по свой начин: мястото на действието от Дивия запад от втората половина на XIX в. е преместено в Русия по време на Гражданската война, а прериите са заменени от сибирската тайга, южноруските степи и пустините на Централна Азия.

Така се ражда истърнът, в който има и преследвания, и престрелки с бандити, и, разбира се, търсене на злато. Само че мястото на каубоите и индианците заемат храбри червеноармейци и подли противници на съветската власт от средите на белогвардейците или централноазиатските басмачи.

Въпреки че терминът „истърн“ не се използва официално в СССР, в този жанр са заснети няколко десетки филма. Предлагаме ви три от най-добрите от тях.

„Неуловимите отмъстители“ (1967)

Трохачев/Sputnik

Годината е 1920-та. Южната част на Русия е обхваната от гражданска война. Четирима тийнейджъри, които мечтаят да служат в Червената армия, се сблъскват с анархистичните казаци на атаман Гнат Бурнаш.

„Неуловимите отмъстители“ е заснет по каноните на класическия уестърн с престрелки, преследвания и класическата сцена на стрелба по бутилки и чаши в кръчмата на пияни бандити. Много от каскадите, които играят отмъстителите, младите актьори изпълняват сами, а тъй като на снимачната площадка няма достатъчно хора, се налага дори да се маскират като бели казаци и да се гонят.

Трохачев/Sputnik

Филмът има две продължения: „Новите приключения на неуловимите“ (1968 г.) и „Короната на Руската империя, или отново неуловимите“ (1971 г.).

Можете да гледате филма с английски субтитри тук:

„Бялото слънце на пустинята“ (1969)

В. Манешин/Sputnik

Началото на 1920-те години. Малко селце на източния бряг на Каспийско море, което е тероризирано от банда басмачи на Черния Абдула. Никой не смее да се опълчи на бандитите, докато не се появява войникът от Червената армия Фьодор Сухов…

Снимките на филма са дълги и трудни. Чиновниците постоянно критикуват някои сцени, като изискват те да бъдат изтрити или презаснети. Дори и след края на снимките те не позволяват „Бялото слънце на пустинята“ да бъде излъчен.

Sputnik

Тогава се намесва лидерът на страната Леонид Брежнев, който сам е голям почитател на уестърните. Филмът е пуснат на екран, като в крайна сметка се превръща във всенароден хит.

В. Манешин/Sputnik

За руските (а някога и за съветските) космонавти „Бялото слънце на пустинята“ е истински талисман. Те го гледат в навечерието на полетите си и вземат копие със себе си в космоса. Смята се, че благодарение на това полетите преминават благополучно.

Можете да гледате филма с английски субтитри тук:

„Свой сред чужди, чужд сред свои“ (1974)

реж. Никита Михалков, 1974/Мосфильм

Южната част на Русия в първите години след края на Гражданската война. Група белогвардейци организират нападение срещу влак, в който болшевиките превозват злато. Те обаче нямат време да се порадват на плячката – ограбени са от бандата на есаул Брилов.

Егор Шилов, служител на съветските специални служби, тръгва да търси изгубеното в суматохата злато. Задачата му се усложнява от факта, че колегите му смятат, че той е замесен в обира.

реж. Никита Михалков, 1974/Мосфильм

„Свой сред чужди, чужд сред свои“ е дебютната творба за Никита Михалков, който по-късно става известен с драмата „Изпепелени от слънцето“, спечелила Оскар през 1994 година. Във филма той изпълнява и ролята на чаровния злодей Брилов, чийто образ е вдъхновен от спагети-уестърните с участието на Клинт Истууд.

На начинаещия режисьор му отпускат малко от дефицитната цветна лента, затова някои от сцените са заснети в черно-бяло. В резултат това разделение се превръща в отличителна черта на филма.

реж. Никита Михалков, 1974/Мосфильм

„Свой сред чужди, чужд сред свои“ е сниман отчасти в Чечения, а някои от членовете на бандата на есаула играят местни жители. Михалков си спомня, че преди началото на снимките те дошли при него и го попитали: „Ще ни дадете ли оръжие или трябва да си донесем свое?“.

Можете да гледате филма с английски субтитри тук: