Тримата най-странни престъпници в имперска Русия

В стара Русия се случват престъпления с доста необичайни мотиви, последици и странни извършители.

Измамникът, на когото тотално му се размина

Михаил Швайцер/“Мосфильм“, 1968 г.

Констанин Коровко е един от измамниците с най-голям късмет в историята на Русия – най-вече защото дори не знаем нито мястото, нито времето на смъртта му – нещо доста рядко за човек, откраднал милиони. Коровко е роден в семейство на казаци през 1876 г. и получава необичайно добро образование – става агроном и промишлен технолог и завършва през 1906 година. Най-много обаче го интересува как да събира пари от инвеститорите, без изобщо да ги връща.

През 1910-те той привлича земевладелци като свои търговски партньори и ги убеждава, че прави заводи за кожа, солни мини или петролни кладенци в Северен Кавказ. Коровко омайва бъдещите си акционери с огромни снимки на товарни цистерни и параходи. Предприятията, които рекламира, изобщо не съществуват – но офисът на Коровко в Санкт Петербург е обзаведен с красиви дъбови маси, а служителите му работят на швейцарски пишещи машини – с единствената цел да впечатлят партньорите. През 1912 г. Коворко вече е натрупал няколко милиона рубли от различни партньорства. А тогава средната месечна заплата е едва 30-40 рубли!Санкт Петербург в началото на ХХ век. Невски проспект пред Казански събор

Санкт Петербург в началото на ХХ век. Невски проспект пред Казански съборАрхивна снимка

В същата тази 1912 г. Коровко е арестуван, след като един от акционерите му отива на предполагаемото място на солните мини и не открива нищо там. В личната банкова сметка на Коровко обаче няма пари. През годините, в които съществуват фирмите му, той или прахосва всички пари, или ги укрива някъде. В съда Коровко обвинява партньорите си, че са прекъснали дейностите му – твърди, че продължава да се готви да строи мините и заводите, за които са му дали пари. Междувременно, понеже те са просто акционери, носят споделена отговорност за парите си, така че Коровко не е обвинен в кражба – прекарва само 2 години в затвора, докато трае процесът.

След Революцията Константин Коровко бяга от Русия в Румъния, след което следите му се губят. Има слухове, че по-късно се появява в Аржентина, където става търговец на месо.

Покаяло се чудовище

Витолд Горски, 20 декември 1869 г.

Витолд Горски, 20 декември 1869 г.Рисунка от Н.И. Соколов, гравюра от Л.А. Серяков

Витолд Горски убива цяло едно семейство, защото има нужда от пари, но не взема парите. Едно от най-чудовищните убийства в Царска Русия е извършено от 18-годишен гимназист на 1 март 1868 г. в Тамбов.

Горски обучава 11-годишния син на Иван Жемарин – заможен търговец от Тамбов. Очевидно изумен от богатството на семейството, той открадва револвер от свой познат и поръчва на местен ковач да му направи тежък железен прът. Докато Иван Жемарин и жена му са навън, Горски убива ученика си, застрелва майката на Иван Жемарин, един пазач и една домашна помощница. Когато жената на Жемарин неочаквано се прибира у дома с 4-годишния си син и друга помощница, Горски убива и тях и напуска сградата, като не взема никакви пари или скъпи бижута.Архивна снимка

Скоро е задържан като най-вероятен заподозрян. Горски твърди, че не е взел нищо от къщата, макар че си признава за убийството. След като е осъден на смърт, Горски изпраща молба в която твърди, че е извършил убийството с цел грабеж, но не е използвал нищо от имуществото на Жемарини, защото е изпитал „покаяние и съжаление за жертвите на престъплението“. Горски посочва и „крайната бедност на семейството“ му като една от причините за масовото убийство. Молбата му е отхвърлена. Но император Александър II намалява смъртната му присъда на доживотен каторжен труд.

Тази потресаваща история има огромен отзвук в руското общество по онова време и се споменава многократно от героите в „Идиот“ на Фьодор Достоевски.

Напълно луд

Староверско гробище на брега на Бяло море. Преди 1917 г.

Староверско гробище на брега на Бяло море. Преди 1917 г.Архивна снимка

Много хора в Русия са настроени враждебно към преброяването на населението през 1897 г. – особено неграмотните селяни. Те се паникьосват заради слуховете, че преброяването цели да бъдат преместени или да им се вдигнат данъците. Староверците заклеймяват преброяването като „работа на Антихриста“ и са особено притеснени от факта, че на всеки пеброен гражданин е даван номер. Някои от най-фанатичните староверци решават, че е време да напуснат този свят.

На 23 декември 1896 г. в района на Тираспол (днешната столица на Приднестровието) деветима староверци се самоопяват, лягат в гроб и чакат техният събрат по вяра Фьодор Ковальов да покрие гроба с тухли. В тази група е и жената на Ковальов – Анна, заедно с двете им малки дъщери. Всичко това се прави по желание на погребаните. Четири дни по-късно Ковальов заравя още шестима души, а през февруари 1897 г. – още четирима, включително сестра си. Накрая, на 28 февруари 1897 г. той погребва още шестима, сред които са и майка му и брат му.Старообредници

СтарообреднициАрхивна снимка

Ковалев е арестуван и пратен в затвора през април 1897 г., но на обществото не са съобщени подробности за това престъпление – властите не искат да привличат вниманието на хората към невежеството, в което живеят староверците. През 1898 г. император Николай II въдворява Фьодор Ковальов в руски православен манастир в Суздал, където той живее под строг надзор. През 1905 г. Ковальов е освободен. Жени се отново и има трима синове.

автор: ГЕОРГИ МАНАЕВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest