Общество

Трима руски военачалници, станали светци

Руската православна църква ги причислява към лика на светиите както заради ценния им принос към защитата на руската земя и православната вяра, така и заради праведния живот, който водят.

Свети благоверен княз Александър Невски

Павел Корин

Новгородският княз Александър Ярославович се прославя през 1240-те, когато Рус става обект на опустошителното нашествие на монголите, а той успешно отбранява северозападните ѝ граници от заплахите, идващи от запад.

Основните противници на княза са заселилите се в Прибалтика рицари-кръстоносци от Тевтонския орден и редица духовно-феодални княжества-епископства. През 1242 г. в района на Чудското езеро (на границата между Русия и Естония) той удържа ярка победа над тях, влязла в историята като Битката на Чудското езеро.

Освен това, опасност представляват и шведите, които по това време активно покоряват земите на финландците, но не забравят от време на време да проверяват колко добре защитени са и руските граници. Именно след победата над последните в битката на р. Нева през 1240 г. Александър получава прозвището Невски.

Докато воюва със Запада, Александър Ярославич води предпазлива политика на Изток, като предпочита да се договаря с монголите, вместо да влиза в безнадеждна схватка със силния противник. Князът умира през 1263 г., като малко преди смъртта си приема схима (монашеска клетва да спазва особено строги аскетични правила на поведение) под името Алексий.

Защитникът на православната вяра Александър Невски е канонизиран през 1547 година. Известният историк Николай Карамзин пише: „Добрите руснаци включват Невски в лика на своите ангели-хранители и в течение на векове му приписват, като нов небесен застъпник на отечеството, различни благоприятни за Русия случаи“.

Свети благоверен княз Дмитрий Донской

Сергей Кирилов (CC BY-SA 3.0)

Не по-малко ярко в защитата на руската земя се проявява и праправнукът на Александър Ярославич – московският княз Дмитрий Иванович, наречен Донской заради блестящата му победа срещу монголите през 1380 година.

Сражението се води на 8 септември 1380 г. на мястото, където р. Непрядва се влива в р. Дон на Куликовото поле (недалеч от Тула). Обединената руска войска под командването на княза се сблъсква с войските на монголския военачалник Мамай.

След като сменя княжеските си одежди с един болярин, Александър Ярославич се сражава като обикновен воин. Дрехите на самия велик княз бяха надупчени, пробити, но по тялото му нямаше и една рана, а той се сражаваше с татарите лице в лице, тръгвайки преди всички в първата схватка. Много князе и воеводи неведнъж му казваха: „Князе, не се стреми да се сражаваш най-отпред, стой по-назад или в крилото, или някъде настрана“. Той им отвръщаше: „Как да кажа: „Братя мои, да се движим всички заедно като един“, а самият аз да скрия лицето си и да се крия отзад?“, съобщават летописите.

„Лютата и велика сеч“ и „жестоката битка“ завършват с пълен разгром за Мамай. Макар че руските земи не се освобождават незабавно от политическата и икономическа зависимост на монголите (това се случва 100 години по-късно през 1480 г.), те правят важна крачка в тази посока.

През 1988 г. Дмитрий Донской е причислен от Руската православна църква към лика на светците заради службата си за благото на родната земя и праведния живот, който води. Съвременниците му отбелязват неговата набожност, християнско великодушие, милосърдие към нуждаещите се и високи морални качества.

Свети праведен воин Фьодор Ушаков

Държавен Ермитаж

Единственият флотоводец сред канонизираните от Руската православна църква защитници на родната земя е адмирал Фьодор Фьодорович Ушаков. Този блестящ военачалник излиза като победител от всички малки и големи морски сражения, в които участва.

Звестният час на Ушаков настъпва по време на Руско-турската война през 1787-1791 г., в която успява да нанесе на турците редица сериозни поражения. При това, успехът нерядко е постигнат при числено превъзходство на противника – фотоводецът не се бои да рискува и да действа извън шаблона.

Парадоксален факт е, че военачалникът, който толкова много и успешно воюва против турците, през 1798 г. сам ги повежда на бой. В хода на Втората антифренска коалиция Русия и Османската империя действат като съюзници и Ушаков застава начело на обединените ескадри, които се проявяват блестящо в Средиземно море.

Последните години от живота си излезлият в оставка адмирал посвещава на църквата, на молитви и благотворителност. Той редовно посещава манастири и всички служби, независимо от почтената си възраст (вече е над 60-годишен), като застава наравно с монашеските братя. По време на Великите пости флотоводецът живее в манастира в килия, която е подсигурена специално за него.

През 2004 г. Ушаков е причислен към лика на общоруските светии като праведен воин. В Деянията на неговата канонизация се посочва: „Силата на християнския му дух се проявява не само в славните победи в боевете за Отечеството, но и във великото милосърдие, което изумява дори победения от него неприятел – милосърдието на адмирал Фьодор Ушаков покорява всички“.

автор: ИГОР РОЗИН

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest