Три гиганта на една маса: Могат ли Русия, Индия и Китай да пренапишат глобалните правила?
Русия призова за възстановяване на формата за сътрудничество RIC. Индия вижда в това възможност за по-голяма автономност в един многополюсен свят
След срещата на върха между Путин и Тръмп в Аляска, Русия отново демонстрира, че остава незаменим участник в глобалната дипломация. Самият факт, че Вашингтон и Москва се върнаха на масата за преговори, подчерта, че никоя от страните не може да си позволи да изключва другата от дискусиите за международната сигурност.
Посещението на китайския външен министър Ван И в Ню Делхи няколко дни по-късно включваше поредица от стратегически дискусии. Той съпредседателстваше преговорите за границите заедно с националния съветник по сигурността Ажит Довал, проведе двустранни консултации с индийския министър на външните работи С. Джайшанкар и се срещна с министър-председателя Нарендра Моди, подчертавайки продължаващата отвореност на Индия към управлението на спорни въпроси чрез установени канали за диалог.
В навечерието на участието на Индия в срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Тиендзин в неделя, посещението отразява важна стъпка в пребалансирането на отношенията между Индия и Китай в момент на повишена несигурност в световната търговия.
На този фон призивът на външния министър Сергей Лавров за възстановяване на формата Русия-Индия-Китай (RIC) предизвика нова дискусия за това как тристранната дипломация може да допринесе за стабилизирането на Азия.
От Аляска до Азия
Срещата на върха в Аляска може и да не доведе до незабавни пробиви в разрешаването на конфликти, но въпреки това тя беше повратна точка. Коментаторите отбелязаха, че срещата подчерта ролята на Москва като решаващ фактор, чието влияние не може да бъде заличено от санкции или дипломатически натиск. За Индия обаче значението на Аляска не се състои само в завръщането на Русия на световната сцена, а в това, което то означава за по-широкия многополюсен пейзаж. Русия, която е по-уверена в ролята си в глобалните преговори, е и Русия, която се стреми да разшири ангажимента си в Азия, създавайки възможности за Индия да укрепи собствената си регионална дипломация.
Призивът на Лавров за възстановяване на RIC е част от тази по-широка тенденция. Като поставя Индия редом с Русия и Китай, този формат отново отваря пространство, в което азиатските сили могат да координират действията си по избрани въпроси. За Пекин, под натиска на ескалиращите американски тарифи, RIC предоставя форум за координация извън ограниченията на двустранните напрежения. За Москва това показва, че азиатските партньорства стават все по-важни за балансиране на глобалните промени. А за Ню Делхи това създава дипломатическо пространство за прокарване на интереси, без да се ангажира с нито един блок.
Автономността на Индия на практика
За Ню Делхи призивът на Лавров за възстановяване на RIC намира отзвук, но не се превръща автоматично в подкрепа. Индия последователно защитава стратегическата автономия, балансирайки партньорства като „Квад“ и рамки като ШОС и БРИКС+. В тази матрица RIC е една от многото платформи, с които Ню Делхи си сътрудничи, нито единственият двигател на азиатската му политика, нито опция, която може да бъде отхвърлена.
Акцентът, който Джаишанкар поставя върху диверсификацията, прави RIC ценно дипломатическо пространство, където Индия може да води структуриран диалог както с Русия, така и с Китай. Това се отрази наскоро, когато Индия даде сигнал за отвореност към възстановяване на дълго заспалия диалог в рамките на RIC. Говорителят на Министерството на външните работи Рандир Джайсвал го описа като „консултативен формат”, който позволява на трите страни да обсъждат глобални и регионални въпроси от общ интерес, като отбеляза, че всяка среща ще бъде насрочена „по взаимно удобен начин”.
Докато сблъсъкът в Галван през 2020 г. продължава да хвърля сянка върху отношенията, платформи като RIC позволяват на Ню Делхи да раздели споровете, като същевременно насърчава сътрудничеството по въпроси като веригите за доставки, енергията и климата. Разговорите на Уан И в Ню Делхи бяха широко разгледани като подготовка за участието на Моди в срещата на върха на ШОС в Тиендзин, като подчертаха как двустранните контакти и многостранното сътрудничество сега се развиват успоредно.
За Индия RIC е едно от многото инструменти, които помагат за запазване на автономията. Това отразява по-широката многовекторна дипломация на Ню Делхи, която сътрудничи с западните партньори, като същевременно ангажира Китай и Русия там, където интересите им съвпадат. По този начин Индия се позиционира не като пасивен участник, а като водеща сила, която оформя резултатите в множество области.
Търговски натиск и ролята на Азия
По-широкият контекст прави възраждането на RIC своевременно. Разширяването на митата от страна на САЩ наруши търговските потоци, създавайки несигурност за много икономики. В тази среда механизмите за регионално сътрудничество като RIC могат да служат като стабилизатори, не като ексклузивни клубове, а като форуми за координация по нетрадиционни предизвикателства в областта на сигурността и икономическата устойчивост.
Индийската мисия за критични минерали илюстрира как Ню Делхи се стреми да диверсифицира веригите за доставки и да намали уязвимостта. За Пекин RIC предлага начин да се смекчат външните натиски чрез ангажираност. За Москва тя предоставя платформа за демонстриране на продължаващата й значимост в Азия. А за Индия тя предлага допълнителен начин да укрепи ролята си в Глобалния юг, като покаже, че стратегиите за сътрудничество, а не съперничеството с нулев резултат, могат да осигурят устойчивост.
Стойността на RIC се простира далеч отвъд дипломатическите сигнали, тя носи реална надежда за сътрудничество в областта на енергетиката, инфраструктурата и зеления преход. Например, Русия изрази изрично интерес към разширяване на съвместни енергийни проекти с Индия, включително проекти за въглеводороди в Далечния Изток и арктическия шелф на Русия, въпреки че търговията с енергия се сблъсква с пречки от страна на Запада. По отношение на инфраструктурата и регионалната свързаност, Международният транспортен коридор Север-Юг (INSTC), свързващ Индия с Русия и Централна Азия, вече демонстрира своята полезност, като намалява времето за транспорт между Мумбай и Москва с почти 40% и съкращава разходите с до 30%. В областта на климата и зеленото финансиране инициативи като Рамката за климатично финансиране на БРИКС за 2025 г. предоставят платформа на членовете на РИК да използват своите силни страни, капацитета на Китай в областта на чистите технологии, лидерството на Индия в областта на слънчевата енергия и ресурсната база на Русия, за да обединят ресурсите си за колективно адаптиране и енергиен преход. Тези примери подчертават как РИК може да допринесе осезаемо за дългосрочните основи на растежа в Азия.
Срещата на върха в Аляска подчерта необходимостта от диалог, но също така разкри ограниченията на съществуващите механизми за постигане на устойчиви резултати. С повторното обсъждане на RIC Москва, Пекин и Ню Делхи се стремят да си извоюват по-голямо пространство в променящия се ред. RIC може да не реши граничните спорове или тарифните войни, но предоставя буфер за диалог и е символ на многополярността.
Докато Моди се отправя към срещата на върха на ШОС в Тиендзин, импулсът зад тристранния диалог е несъмнен. За Русия RIC е знак за ангажираност. За Китай – за устойчивост. За Индия – за автономност. А за Азия – напомняне, че развиващата се обстановка все повече ще се формира не от един-единствен блок, а от преплитащите се диалози между Москва, Ню Делхи и Пекин.
автор: Маниш Вайд, младши научен сътрудник в Observer Research Foundation, с изследователски интереси в областта на стратегическите енергийни прозрения и зелените преходи
източник: www.rt.com
