Традиционният костюм в картините на руските художници
Много живописци в Русия се обръщат към историческото наследство и изследват „народната“ тема, включително дрехите на обикновените селяни и болярите преди Петър.
Иван Аргунов. „Портрет на неизвестна селянка“, 1784
Държавна Третяковска галерия
Художникът Иван Аргунов, който е бивш крепостен селянин, рисува портрети дори на царски особи – но дръзва да отдаде почит и на корените си, като изобразява момиче в народна носия с кокошник с изключително интересна форма.
Алексей Венецианов. „Пролет. На нивата“, 1820-те
Държавна Третяковска галерия
Един от първите художници, обърнал се към темата за селото в своите картини, е Алексей Венецианов. На най-известното му платно е изобразена девойка в традиционна носия – риза и сарафан с колан. На главата си тя носи кокошник. Момичето на Венецианов стъпва по земята босо, буквално като антична богиня, но селянките най-вероятно са ходили на полето, обути с галоши.
Неизвестен художник, „Селянка с кокошник“
Частна колекция
Тази селянка буквално е „слязла“ от картините на Венецианов – тя също е с риза и сарафан, а на главата си носи обикновена разновидност на кокошник.
Алексей Венецианов, „Захарка“, 1825
Държавна Третяковска галерия
Селското момче на тази картина носи на главата си шапка-мурмолка с кожен подгъв.
Василий Суриков. „Боярина Морозова“, 1884—1887
Държавна Третяковска галерия
Най-различни кафтани, шалове, шуби и други елементи от зимните дрехи могат да се видят на историческото платно на Суриков.
Държавна Третяковска галерия
Николай Ярошенко. „Селянин в гората“, 1880
Свободни източници
Пример за мъжко селско облекло. Мъжът носи кафтан – „зипун“, а на краката му има галоши, които са вързани около бели препаски и служат за нещо като чорапи. Това нещо на главата му изобщо не е цилиндър, а руска народна шапка – гречишник.
Виктор Васнецов. „Млада болярка“, 1884
Свободни източници
В този стилизиран портрет основният живописец на руските приказки Виктор Васнецов изобразява много интересен накит за главата – момичето носи висок „еднорог“ кокошник, украсен богато с мъниста, а над кокошника има „убрус“, избродиран с шарки.
Виктор Васнецов. „Царевна-лягушка“, 1918
Дом-музей на В.М. Васнецов
Руската народна носия има много връхни дрехи с дълги ръкави, които понякога стигат чак до пода, а ръцете минават през специални прорези – понякога чак до плещите. С подобна дреха е свързан и епизод от народната приказка за Царкинята Жаба, от чиито вълшебни ръкави излитат лебеди.
Виктор Васнецов. „Вълшебен килим“, 1880
Нижегородски държавен художествен музей
Приказният Иван Царевич също има дрехи с прорези за ръцете – неговият вариант се нарича „феряз“.
Клавдий Лебедев. „Болярска сватба“, 1883
Държавна Третяковска галерия
Болярите имат най-различни богати празнични одежди: кожуси, кафтани, кожени пелерини. Всички жени непременно са с покрити глави, а девойките носят кокошници, покрити с дълги тъкани шалове. Младоженецът пък е със сатенен кафтан, препасан с украсена с перли „яка“.
Василий Суриков. „Портрет на Наталия Фьодорвна Матвеева“, 1909
Харковски художествен музей
Кокошниците са невероятно разнообразни – формата и размерът могат да се различават силно дори в съседни области на Русия. Затова не е изненадващо, че художниците обръщат голямо внимание на този накит за глава. Това момиче на Суриков носи перлен венец – тънък наниз от перли, който е привързан към косата с плитка или кичур.
Константин Маковски. „Млада болярка“ и „Болярка с кокошник“
Свободни източници
Художникът Константин Маковски е автор на огромен брой портрети на млади болярки с най-различни „корони“. На картината вляво болярката е с кичка – празничен накит за глава, който носят омъжените жени, а момичето вдясно носи празничен кокошник.
Константин Маковски. „Болярка на прозореца“, 1890-те
Нижегородски държавен художествен музей
Тази болярка сякаш е седнала до чекръка, само за да покаже колко добра домакиня и ръкоделница е. Богатото ѝ облекло, обаче, показва, че тя чака важни гости – най-вероятно за да поискат ръката ѝ. Подобен кокошник-гребен и връхна дреха, наречена „опашен“ с широки ръкави се носят само по специални поводи.
Константин Маковски. „На чай“, 1914
Уляновски областен художествен музей
Още един вариант на кокошника.
Михаил Нестеров. „Момиче с кокошник“, 1885
Свободни източници
Моделът на Несторов носи загадъчен кокошник с перлен „воал“.
Михаил Нестеров. „Светото видение на младенеца Вартоломей“, 1889-90
Държавна Третяковска галерия
На историческото платно за бъдещето на Сергей Радонежки Несторов изобразява традиционна мъжка носия. Момчето носи риза „косоворотка“ с къса яка, за да не пада кръстът по време на работа на полето, пояси, широки панталони, пъхнати във високи ботуши.
Андрей Рябушкин. „Неделен ден“, 1889
Новгородски държавен обединен музей-резерват
Художникът показва няколко носии на хора, облечени за неделна служба. Отдясно е богат болярин, облечен в зимен кожух. Момичето по средата е с къса шуба върху дълъг кафтан. Младият мъж вляво е с богато избродиран кафан и пелерина с яка.
Андрей Рябушкин. „Болярка от XVII век“, 1903
Руски музей
Високата кожена шапка се нарича „гърлена“ шапка и се носи от мъже и от жени в Рус, но само ако те са знатни и богати. Връхната одежда на болярката е шубка – вид зимен кожух с прорези за ръцете. Момичето е скрило ръцете си в кожен маншон.
Иля Репин. „Царевна София Алексеевна година след затварянето ѝ в Новодевически манастир, по време на екзекуцията на стрелците и изтезанията на всичките ѝ слуги през 1698 г.“, 1879
Държавна Третяковска галерия
Особите от царското семейство се обличат в същите дрехи, като представителите на болярите и знатните родове. Но платовете им са далеч по-скъпи, бижутата и копчетата са изработени от скъпоценни камъни. Затворничката в тази властна царевна издават единствено разпуснатите ѝ небрежни коси и измъчен вид.
източник: RUSSIA BEYOND
