Този съветски летец воюва през Втората световна война с една ръка

Иван Леонов толкова иска да се върне на щурвала на бойния си самолет, че сам си разработва механизъм на протеза.

За летците във Втората световна война загубата на крайник означава сигурно закотвяне на земята и прощаване с небето. Само че далече не всички от тях са готови да се примирят с тежката си съдба.

Историята познава десетки случаи на пилоти, изгубили крак, които отново сядат зад щурвала на самолета. А тези, които отново успяват да се издигнат в небето без една ръка, са абсолютна рядкост. Такава храбра постъпка успяват да извършат германският ас Виктор Петерман и съветският летец Иван Антонович Леонов.

Черен ден

Личен архив

Денят 5 юли 1943 г. става съдбоносен в живота на Леонов, летец от 92-и изтребителен авиополк. В самото начало на мащабната Курска битка, като част от авиозвено, той се връща от въздушно разузнаване и е атакуван от вражеската авиация.

При пълно преимущество на противника боят продължава кратко. Самолетът Ла-5 на Иван Леонов е направен буквално на решето от снаряди. „Чувствам, че лявата ми ръка е опарена, а след това тя сякаш онемя. Не можех да я помръдна, нищо. За миг загубих съзнание“, спомня си  летецът. 

„Лавочкин“ Ла-5Архивна снимка

Раненият Леонов все пак успява да скочи с парашут от горящия самолет. На земята го прибират свои и го откарват в болницата. Само че лекарите не успяват да спасят ръката – не е останало нищо за спасяване и тя е ампутирана почти до рамото.

Отново в небето

За Леонов остава един път – да напусне редиците на въоръжените сили. В най-добрия случай може да се надява да получи някаква длъжност към щаба в тила.  Войници носят ранен на борда на У-2

Войници носят ранен на борда на У-2Леонид Великжанин/ТАСС

Иван Антонович обаче не се кани да се предава. След като го изписват от болницата през март 1944 година, той започва да обикаля кабинетите с молба да го допуснат до полети. Навсякъде среща недоумяващи погледи: не стига, че няма ръка, ами и куца (в онзи злополучен ден Леонов е ранен и в крака).

На молбите на летеца се отзовава командващият на 1-а въздушна армия генерал-лейтенант Михаил Громов. Той дава разрешение за полети, ако Леонов измисли как да се справя със самолета. И Леонов го измисля.

„Попитах го как мисли да управлява ръчката за газта на самолета без ръка“, спомня си Громов: „Той много аргументирано ми обясни, че е измислил специално приспособление – дуралуминиева протеза на лявото рамо. Достатъчно бе леко движение на рамото и протезата преместваше ръчката за управлението на газта до необходимата стойност. Така Леонов реши трудния проблем как летец с една ръка да управлява самолет“. 

Небесен охлюв

Мемориален музей

Само след няколко седмици Иван Леонов се връща зад щурвала на бойния самолет. Само че не може да воюва в скоростната изтребителна авиация и се присъединява към 33-а ескадрила за свръзка.

На многоцелевия двукрилен самолет У-2 (По-2) той превозва щабни секретни донесения, доставя поща и печатни издания за предната линия, евакуира ранени, прави въздушни рейсове в тила на врага до партизаните. При един такъв полет той е ранен в крака от автомат.

Общо след невероятното си завръщане в небето Иван Антонович прави 52 бойни полета, докато в края на войната не го прехвърлят в наземната летищна служба. Лейтенант Леонов, награден с три ордена „Червено Знаме“, посреща победата край Кьонигсберг. Почива на през 2018-а на 95 години.   

автор: БОРИС ЕГОРОВ

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest