Това е улично изкуство в дълбоката сибирска провинция – но е дело на художници от цял свят

Художници от всички континенти изпълниха малко сибирско градче с улично изкуство, без да съгласуват акцията си с никого и дори без да присъстват в града.

Всичко това – благодарение на един единствен човек.

За втора поредна година в Братск (Иркутска област, около 5000 км източно от Москва) се провежда стрийт арт фестивалът „Един за всички“. Той се организира самостоятелно от 33-годишния местен художник Григорий Шаров  – без спонсори, без екипи и без подкрепа от властите. Концепцията е проста и гениална: художници от други градове и държави му изпращат своите скици, а той рисува в града вместо тях.Григорий Шаров

Творбата на r1 от ЮАР 

 Какво е Братск?

„Братск е малък промишлен град, дори бих казал – суровинен придатък. Тук има големи заводи, тук се намира Братската ВЕЦ и на практика, това е всичко, което има тук“, разказва Шаров.

Той се увлича по стрийт арта, докато живее в Москва. Първата му работа е спонтанна. На път за работа вижда обява „Карате клубът е закрит“. На следващия ден купува черен пояс и го прикрепа към надписа като траурна лента. Григорий Шаров

Григорий се завръща в Братск преди пет години, когато умира баща му. Тогава му се налага да преосмисли много неща – в Братск няма шанс да се занимава с това, което е правил в Москва (там той управлява проекти в дизайнерско студио и се пробва като актьор). „Тогава си помислих: какво мога да правя тук? Имам си тефтер, в който си записвам плановете – отворих го и видях идеята да рисувам на улицата по-осъзнато“.

Тогава той създава „Спортисти“. Трибютът към едноименната творба на Казимир Малевич неочаквано се „изстрелва“ – за него пишат всички местни медии и дори журналисти от Москва.Григорий Шаров

„Спортистите“ на Григорий Шаров

„Моите „Спортисти“  изглеждат точно по същия начин, но тези четири фигури клечат на корта. Тази препратка към гопниците (млади главорези, представители на низшия слой на руското общество, които се отличават с навика си да клечат). Цялото ми детство мина в такава среда. Братск е криминален град. Но когато го напуснах, ми стана ясно, че цялата тази „културна прослойка“ от 1990-те се е разтворила, че от нея не е останало нищо. А когато се върнах, с ужас установих, че в Братск нищо не се е променило. Тогава ми хрумна да създам тази творба и се оказа, че тя намери широк отзвук тук“.Григорий Шаров

„Не мога да дишам, **т [ругатня]“, Миша Маркер 

Тогава Шарков разбира още нещо – оказва се, че в Братск той е единственият стрийт арт художник. И му се приисква да промени това.Григорий Шаров

Най-разпространеният вариант е да отидеш в градската администрация, да се договориш с тях, да поискаш бюджет и да чакаш (по правило, дълго). Именно така, според Шаров, се случват всички подобни фестивали в Русия, ако са легални.

„При това е ясно, че бюджетът ще е малък, а и няма да можем да повдигаме социално-политически въпроси – всяка работа ще бъде съгласувана. Не ми се искаше да е така. Помислих си: „Ами ако нарисувам всичко сам?“.

„Тук няма дори бои, пътуваме до друг град, за да си ги купим“

На първия фестивал „Един за всички“ през 2020 г. има работи само на руски художници. Шаров се бои да пише на художниците и да иска скиците им: повечето от тях са просто хора, които следва в Instagram. Но за негова изненада, на никого идеята му не му се струва странна.Григорий Шаров

Първоначално Шаров снима интересни локации и предмети, показва ги на художниците, а те изпращат скиците си. Шаров никога не ги модерира.Григорий Шаров

oakoak от Франция

„В Братск има проблеми дори с материалите. Днес ми трябваха стари банери и прозвънях всички рекламни агенции, но ми казаха: „За момента няма нищо, елате след изборите“, казва той. Веднъж на Шаров му се налага да пътува до съседния град Иркутск, за да си купи балони, защото в Братск няма. Оттам донася и плочки.Григорий Шаров

Майкъл Педерсън, Австралия 

Подготовката отнема месец-месец и половина. Шаров прави всичко сам, не приема пари и реклами от спонсори. Но му помагат приятели: един носи стълба, друг му помага да лепи огромни шаблони досред нощ и пътува за материали до съседния град. „В „Един за всички“ винаги има много концептуални работи. Често те не са красиви, не са естетични – това не са фасади на сгради, украсени с мили илюстрации. Това са малки много хапливи идеи. И независимостта тук е много важна“.Григорий Шаров

„Елен“, Zoom 

Шаров споделя, че до момента не са го викали в полицията. Веднъж рисувал нещо на оживено кръстовище и полицията идвала три пъти – всеки път с различни въпроси. Отказват се, едва след като им показва предаване на местната телевизия, посветено на него. „Решиха, че щом ме дават по телевизора, всичко е наред“.Григорий Шаров

„Не е лесно да се диша“

Защо чужденците харесват Братск

На втория фестивал географията на участниците силно се разширява и обхваща всички континенти. „Всъщност вечерите седях и търсих в интернет „стрийтарт Чили“ и гледах какво се случва в Чили. И така безброй пъти, докато не намерех хора, които биха се вписали и не си приличаха един с друг“.Григорий Шаров

„Естествено, никой от тях не знае къде е Братск. Имам подготвено писмо с пояснение: че това е малък град, че се намира в Сибир, недалеч от Байкал и т.н.“.Григорий Шаров

Оказва се, че Братск вдъхновява чужденците. Много от тях признават, че биха искали да го посетят някой ден.Григорий Шаров

„Може би Братск някак особено предразполага към това. Големите градове, например Москва, са „облизани“, особено централните пешеходни улици. В Братск има много странни неустроени места и неща. Сега говоря с вас от офиса си (Шаров работи на две места: като маркетолог в топлофикационна компания и като радиоводещ) и гледам през прозореца един изоставен фонтан – той целият е ръждясал и пропаднал. Разбирам, че някой определено може да измисли нещо от тази руина“.Григорий Шаров

За хейта и реакциите на местните

Дълго време Шаров смята, че реакциите на местните жители към фестивала са изцяло положителни. После обаче му пращат линкове към местни публикации в социалните мрежи. Оказва се, че много от творбите му са определени като „вандализъм“. Някои дори се заричат да го докладват в полицията.Григорий Шаров

Алекс Сенна, Бразилия

„Веднъж направих една творба с препратка към Тайната вечеря. Тя беше на автобусна спирка. В коментарите една жена написа, че била прочела някъде, че ако се снимаш на фона на Тайната вечеря, ще умреш бързо. Затова тя никога повече нямало да ходи на тази спирка“, спомня си Шаров.Григорий Шаров

Григорий Шаров

Самият той се отнася спокойно към хейта: още от началото е подготвен, че не всички разбират изкуството му, както и че повечето от творбите му няма да оцелеят и година (например, къщата с елена е разпарчетосана за дърва за огрев през зимата). И все пак, досега на улицата са го спирали само, за да му благодарят. През лятото на тази година Шаров е номиниран за наградата „Иновация“ – едно от водещите руски отличия в областта на съвременното изкуство, което се организира от Пушкинския музей.Григорий Шаров

„Само на този фестивал по някаква причина страшно много работи започнаха да изчезват в момента, в който ги публикувах. А понякога и още преди да съм ги публикувал. Две от работите направих вечерта, а на сутринта се върнах, за да ги снимам. И двете бяха унищожени: потъпкани и хвърлени на мястото. Това е много странно“.Григорий Шаров

„Светите 90-те“, Григорий Шаров 

Става въпрос за „Ракета“ на Майкъл Педерсън от Австралия и сърцето от шперплат на художника OAKOAK от Франция. А на лавката със строителни материали на „Все понятно“ от Екатеринбург на пропадналия асфалт реагира главната администрация: лавката е извадена от ямата. Но проблемът така и не е отстранен.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest