Топ 5 на най-популярните животни в руската култура

11.11.2022 Редактор

Често можете да ги срещнете в народните приказки и пословици, както и по гербовете на различни градове.

С тях са свързани и много суеверия. Кои са те?

Жаба

Илюстрация на Иван Билибин към приказката „Царкинята жаба“Свободни източници

Жабата (между другото, също като змея) е сред неизменните обитатели на вълшебния свят, като най-често е свързана с магьосници и тъмни сили. По квакането на жабите в древна Рус са предсказвали времето през пролетта, а с тяхна помощ са правели и хитри любовни магии.

Във фолклора злата магьосница Баба Яга винаги вари в котела си отвара от жаби.

Илюстрация на Иван Билибин към приказката „Царкинята жаба“Свободни източници

Една от най-популярните руски приказки е „Царкинята жаба“. Със зла магия, Василиса Прекрасная е превърната именно в жаба. Иван-царският син, който случайно я уцелва със стрелата си, е принуден да се ожени за нея (такава е волята на баща му). И се оказва, че в даден момент Василиса може да свали кожата си и да се превърне в прекрасна девица.

Владимир Деулин „Царкинята жаба“. (Кутийка с Палехска миниатюра), 1975Аукционна къща „Литфонд“

Но след това винаги отново се превръща в жаба. Тогава Иван, за да помогне на жена си, изгаря кожата… но се оказва, че така е развалил магията. Сега, за да си върне Василиса, ще му се наложи да тръгне на далечно пътешествие и да премине през много изпитания.

Кон

Илюстрация към приказката „Сивка-бурка“. Типография на сдружение „И.Д. Ситин“, 1906 г.Свободни източници

Конят е едно от най-почитаните животни сред славяноезичните народи, затова образът му постепенно се влива в редица народни приказки. Той е едновременно и верен приятел, и свободолюбиво, своенравно животно. Дивият кон е символ на самата природа – когато скача, земята се тресе, а от ноздрите му излиза пушек. Ездачът, който го обуздава, е почти всесилен. Богатирите в древноруските епоси задължително се явяват на верни коне с невероятна сила и скорост.

Третяковска галерия

Един от най-популярните сюжети е приказката за вълшебния кон „Сивка-бурка“. Той се появява само пред тези, които вярват в него, и ги призовава на откритото поле. Освен това, за да им помогне конят, добрите хора трябва да преминат през едно изпитание – да влязат през дясното му ухо и да излязат през лявото… Сивка-бурка помага на героя да изпълни неизпълнимо задание от царя – да скочи до висока кула, до която никой досега не е скачал, и да целуне царската дъщеря.

Дмитрий Брюханов. Илюстрация към приказката „Конче гърбоконче“Д. А. Брюханов

Често конят в приказките е натоварен с магически способности – имат крила и дори може да пренася героя между световете и да го води до далечни земи, до които простосмъртните не могат да стигнат. Конят помага на Иван-царския син да спаси невестата си от плена на злия Кашчей Безсмъртни.

Лисица

Всички руски деца от много малки знаят, че лисицата е най-хитрото животно. Защо ли? Та именно тя единствена от всички горски зверове успява са измами медената питка. В приказката „Медената питка“ главният герой е топка тесто, избягало от своите баба и дядо и тръгнало да се търкаля по горската пътечка. Срещат го заекът, вълкът и мечката – и на всички тях то пеело песен и успяло да продължи по пътя си. И само хитрата лисица казала, че не чува добре и го помолила а се приближи малко – и изяла питката!

Евгений Рачев. Илюстрация към руската народна приказка „Медената питка“, 1964Уляновски областен художествен музей

Между другото, лиса успява да надхитри не само слабата и глуповата питка. В много руски народни приказки тя е олицетворение именно на злия ум – тя може да води за носа всеки, когото поиска. И то за собствена изгода. Особено разпространен е сюжетът, в който Кума Лиса се оказва по-хитра от злия и силен вълк. С това е свързана и народната поговорка „Лиса ще преведе седем вълка“ (смисълът е, че хитростта е по-могъща от силата).

Руският читател познава и известната басня на Иван Крилов (който прави нов прочит на древния сюжет на Езоп) за враната и лисицата, където лисицата успява да открадне сиренцето от враната с хитрост.

Лисицата си има и прозвища – „лисичка-сестричка“ или уважителното „Лиса Патрикеевна“ (в чест на легендарния новгородски княз Патрикей, който манипулира хората за собствена изгода). Сред народа много разпространен е и епитетът „хитра като лисица“ и често го използват за жени (затова и лисицата в руските приказки винаги е в женски род).

Вълк

Илюстрация на Иван Билибин към „Приказка за Иван-царския син и сивия вълк“Свободни източници

В руските гори има много вълци. Те обикновено живеят на глутници и се смятат за много опасни животни. В същото време, те могат да отскачат и до селата, за да крадат кокошки или да похапнат овце… Затова и в руските приказки вълкът често е отрицателен персонаж, който представлява опасност. Фолклорът, за да се справи със страха от това „зло“, му придава нелепи черти – глупост, наивност. Често в приказките страшният вълк е измамен от хитрата лисица, което показва, че умът и изобретателността тържествуват над грубата сила.

Виктор Васнецов. „Иван-царският син и сивият вълк“. 1889Третяковска галерия

В същото време има и един напълно различен образ на „сивия вълк“. Например, в известната „Приказка за Иван-царския син и сивия вълк“ вълкът е вярно животно. Той води Иван-царския син до върха по-бързо от кон и му помага (и поправя грешките му).

Мечка

Иван Шишкин. „Утро в боровата гора“, 1889Третяковска галерия

Кафявата мечка е едно от най-популярните животни в руската култура – и нищо чудно, че „руската мечка“ е олицетворение на Русия, признато по цял свят (и популярен герой на карикатури за Русия). Мечката е разпространен образ и в руската хералдика, който присъства на гербовете на много фамилни родове и руски градове.

От ляво на дясно: гербовете на Перм, Ярославъл, Велики НовгородСвободни източници

Ако за лъва казват, че е цар на животните, то за мечката в Рус винаги е било прието да се казва, че е господар на гората. Това опасно животно безусловно буди страх (и ловците, оцелели след среща с него, след това цял живот разказват тази история, която с времето придобива нови и нови подробности). И всички се прекланят и богоговеят пред това страшно животно, смятано за свещено. Не било прието дори да изричат името му, затова често го наричали „късолапия“ или с ласкавото „мишка“ – има поверие, че подобно уважително отношение ще прогони опасността. Мечите нокти и кожа ползвали за талисмани.

Илюстрация към народната приказка „Маша и трите мечки“, преразказана от Лев Толстой, 1935Свободни източници

Редица народи, живели на територията на съвременна Русия, имат истински култ към мечката, особено езичниците, които спазват редица ритуали, свързани с мечките – ловни обреди, специални песни за усмиряване на душата на убитото животно, но и клетви.

Образът на мечката в руските народни приказки не е еднозначен. От една страна, тя е силен защитник на слабите – и стопанин на гората, който справедливо решава конфликтите между животните. А от друга страна, мечката често се държи като добър, но често тесногръд и глуповат здравеняк. Една от най-известните приказки „Теремок“ разказва как всички животни идват да живеят в празна кула, но мечката не може да влезе и сяда на върха, като така разваля къщата (Е, след това всички заедно си построяват нова къща и започват да живеят задружно).

Евгений Чарушин. Гравюра към приказката „Теремок“Художествена култура на руския Север, Архангелск

Образът на мечката се среща и в легендите за руските светци – обикновено той се свързва с проява на голяма любов. Сергий Радоженски храни гладна мечка и почти я опитомява. Серафим Саровски също храни мечка от ръка.

Михаил Нестеров. Младостта на препободни Сергий, 1892—1897Третяковска галерия

Съвременните защитници на животните, естествено, не биха одобрили това, но мечките на верига (както и дресираните мечки) са част от руските народни тържества и празници чак до края на XIX век. Освен това, „кукерите“ – хора, облечени в костюми на мечки, се канят на селските сватби. Смята се, че подобно опитомяване на „господаря на тайгата“ е символ на победата на християнството над езичеството.