Общество

Топ 5 филма на Сергей Соловьов, създателят на култовия съветски рок мюзикъл „Асса“

Смятан за един от най-великите филмови дейци от късните години на СССР и ранната постсъветска епоха, Сергей Соловьов демонстрира ненадмината чувствителност към младежката култура и енергията, която я задвижва.

Неговият подход към киното е експлозивен, многопластов и дълбоко личен.

Сергей Соловьов (1944-2021) е от военно семейство и преживява многостранната социалистическа реалност още от дете – с целия ѝ колорит и особености. До 6-годишна възраст Сергей живее в Северна Корея. Баща му е съветник на Ким Ир Сен и семейството е позиционирано в Пхенян. Соловьов си спомня как един ден между баща му и Ким Чен Ун избухва „тих сблъсък“, който, за щастие, приключва мирно за всички участници.Пашвикин/Sputnik

Соловьов се появява на сцената за първи път, когато е на 14 години в пиеса на Игор Владимиров в емблематичния Драматичен театър „Товстоногов“ в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Ако не беше любовта му към киното, той със сигурност щеше да стане велик актьор. Вина за това има филмът „Летят жерави“ на Михаил Калатозов от 1957 г., който вдъхновява Соловьов да стане режисьор.

Соловьов, който непрекъснато експериментира с нови идеи, е пример за няколко поколения, които се възхищават на способността му да се свързва с младите хора и да ги окрилява. Именитият режисьор, сценарист и продуцент почина от инфаркт на 13 декември 2021 г. в Москва. Той беше на 77 години.

  1. „Анна Каренина“ (2009)

Анна Каренина възбужда въображението на Соловьов в продължение на дълги години. Нужни са му 17 години, за да създаде филма (събирането на финансиране за лентата се оказва истинско предизвикателство). Соловьов дори кръщава дъщеря си Анна на самата Анна Каренина и се оказва, че си е струвало. Анна Друбич (дъщеря му от Татяна Друбич) е обещаващ композитор и автор на музиката за филма на баща ѝ.Сергей Соловьов/Solivs, 2009

Соловьов възприема най-известната творба на Лев Толстой като метафизичен роман за нещастието на човешкия род, който живее безсрамно без никаква съвест. За разлика от него, Анна на Соловьов (изиграна от неостаряващата и великолепна Татяна Друбич) е жена със свръхразвита съвест. Тейната нежност и искреност са заразни. „Ако търсиш съвършенство, никога няма да бъдеш доволен“, пише в романа си „Лев Толстой“.Сергей Соловьов/Solivs, 2009

Соловьов казва, че докато работи по екранизацията на романа, сянката на великия руски художник Михаил Врубел, създал най-брилянтните илюстрации на шедьовъра на Толстой, кръжи около него. Въпреки че филмът му не е безупречен, разказваческият стил на Соловьов определено няма да ви остави безразлични.

  1. „Чуждата, бялата и сипаничавата“ (1986)

Действието във филма се развива в годините след войната, през есента на 1946 г., в малко провинциално градче в Казахстан (който по онова време е част от СССР).Сергей Соловьов/Kazakhfilm Studios, 1986

Местният тийнейджър Иван Найденов, чийто прякор е „Сивия“, прекарва времето си в развъждане на гълъби. Това е хоби и на много други жители на града. А когато в небето се появява ангелски бял гълъб, сякаш току-що долетял от рисунка на Пабло Пикасо, всеки иска да го хване. Това е една борба на доброто срещу злото, на приятелството и враждебността, на жестокостта и милостта, на надеждата и предателството.Сергей Соловьов/Kazakhfilm Studios, 1986

Премиерата на филма е на 43-ия международен филмов фестивал във Венеция, където той печели специалната награда на журито.

  1. „Избраните“ (1982)

Тази екранна адаптация на пиеса от Алфонсо Лопес Михелсен, 24-ият президент на Колумбия, е съвместно продукция между СССР и Колумбия.Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1982

В центъра ѝ е немски аристократ (изигран брилянтно от Леонид Филатов), който мрази нацистката идеология и бяга от Германия в Южна Америка, където живее братовчед му. В Колумбия той става част от каймака на обществото – „избраните“, които нямат никакви етични и морални принципи. „Б.К.“, както го наричат, среща любовта на живота си – Олга, която живее в беден квартал заедно с 10-годишния си син. Младостта, красотата, невинността и нежността на Олга може би ще върнат разума на главния герой.Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1982

[Спойлер!]

Тук обаче краят не е щастлив. Б.К. се оказва замесен в измама и губи богатството си. В опит да се измъкне от огъня, немският барон брутално предава красивата си любима (в ролята – Татяна Друбич) и ще трябва да плати с живота си за своето грозно престъпление.

  1. „Сто дни след детството“ (1975)

Филмът е не по-малко затрогващ, колкото е и музиката към него, написана от Исак Шварц, и също толкова красив, колкото самите вие на 14, влюбени за първи път. „Сто дни след детството“ е алегорична история за израстването с доза чеховска тъга. Също като „Чайка“ на Чехов, където всеки герой страда от несподелена любов, но не може да пощади чувствата на онези, които го обичат, филмът на Соловьов също е изпълнен с любов.Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1975

Главният герой – Митя Лопухин, се сблъсква с реалността наоколо по време на съветски пионерски лагер, когато се влюбва лудо в съученичката си Лена Ерголина (изиграна от доживотната муза на Соловьов – Татяна Друбич).Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1975

За „Сто дни след детството“, неговия четвърти филм, Соловьов печели наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор на Международния филмов фестивал в Берлин през 1975 година.

  1. „Асса“ (1987)

„Асса“ улавя духа на перестройката на Михаил Горбачов по-добре от 1000 думи. Той излиза през 1988 г., бележейки точката на обрат между двете епохи. „Асса“ определено е филмът, с който ще бъде запомнен Сергей Соловьов.Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1987

Действието се развива в курортния град Ялта на Черно море. В „Асса“ са преплетени повече сюжетни линии от роман на Агата Кристи. Казано накратко, млад ъндърграунд музикант се влюбва в красива медицинска сестра. Проблемът е, че Алика (изиграна от невероятно красивата Татяна Друбич, която по онова време е съпруга на Соловьов) е любовница на гангстер. Леко нерешителна, замечтаната млада жена с големи и тъжни очи се разкъсва между двама мъже, единият от които е престъпник, а другият – хипар.Сергей Соловьов/“Мосфильм“, 1987

Соловьов прави революция, като пълни филма си със съветски рок музиканти от ъндърграунда. В главната роля се изявява Сергей Бугаев „Африка“, композитор на музиката е вокалистът на „Аквариум“ Борис Гребенщиов, а в светлината на прожекторите са култовият рок музикант Виктор Цой и бандата му „Кино“. С този състав „Асса“ е тройно удоволствие за музикалните фенове в СССР. Хората, които гледат филма, просто не могат да не запеят с рок легендата Цой на финала: „Промяна, чакаме промяна!“.

Соловьов описва филма си като „пътешествие в неизвестното“.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest