Топ 10 най-добри съветски писатели-фантасти

От Russia Beyond направихме списък на най-добрите автори и техните романи, които са издържали изпитанието на времето.

Иван Ефремов (1908-1972)

Sputnik

Често наричат Ефремов „бащата на съветската научна фантастика“. Той се изстрелва на литературната сцена през 1957 г. с „Андромеда: Приказка за космическата ера“. Слуховете твърдят, че Дарт Вейдър, един от централните герои в сагата „Междузвездни войни“, е кръстен на героя Дар Ветер от „Мъглявината Андромеда“.

Професор по палеонтология, Ефремов разработва нова научна област, наречена тафономия, за което е удостоен с най-голямата чест за времето си – Сталиновата награда. Но в неговите романи хората от бъдещето не споменават официалната съветска идеология, а вместо това четат книги на Дейвид Линдзи.

Малко след смъртта на Ефремов през 1972 г. агенти на КГБ претърсват апартамента му по подозрение, че той и съпругата му са шпионирали за Обединеното кралство.

Борис (1933-2012) и Аркадий (1925-1991) Стругацки

„Измерение Ф“, Ленинград, 1990

Братя Стругацки са най-признатите писатели на съветската научна фантастика. Борис (професионален астроном) и по-големият му брат Аркадий (преводач по професия) поставят висока летва. Някои се доближават, но никой не успява да ги стигне. Те оставят наследство от книги, превръщайки се в двигатели и подстрекатели на съветската научно-фантастична сфера през 1960-те години.

Дуото се фокусира не само върху космическите кораби, супергероите и технологиите, но и се занимава с определени социални теми, изследвайки проблемите на властта и психологията, социологията и сексуалността, антропологията и философията с метафизично остроумие.

Според Стругацки „Охлюв по склона“ е най-значимата им работа. Това прави дуото популярно на Запад, ставайки обект на докторски дисертации и монографии в Америка, където романът бива сравняван с произведения на Джонатан Суифт и Франц Кафка.

Алексей Толстой (1883-1945)

Михаил Озерский/Sputnik

Толстой често се смята за един от създателите на научно-фантастичния жанр в Русия. Благородник, далечен роднина на автора на „Война и мир“ Лев Толстой, той редува различни жанрове по време на кариерата си, но се специализира в научната фантастика и историческите романи. След болшевишката революция Толстой емигрира в Европа.

Неговият най-голям успех „Хиперболоидът на инженер Гарин“ – е широко призната като една от най-великите книги в жанра. Този роман е странен коктейл. Отчасти трилър, отчасти дистопия, отчасти научно-фантастичен, отчасти драма, той разказва историята на човек, който разработва свой лазерен лъч на смъртта, за да контролира света. Според някои литературни експерти Гарин всъщност е алтер-егото на бащата на болшевишката революция Владимир Ленин. Толстой, с прякор „другарят граф“, го пише през 1925 г., след като се връща в СССР от емиграция.

Александър Беляев (1884-1942)

Public domain

На 30 години Беляев се разболява от туберкулоза и е парализиран в продължение на шест години. Това променя приоритетите му, предизвиквайки интерес към литературата. И така, Беляев се потапя в света на научнофантастичните пионери Жул Верн и Х. Г. Уелс (с когото Беляев по-късно се среща лице в лице в Ленинград.) Каквато и да е причината – било то лечение или новооткритата му страст, с течение на времето болестта отстъпва.

В началото на нацистката инвазия в Съветския съюз писателят отказва да се евакуира от град Пушкин. По-късно той умира от глад по време на обсадата на Ленинград през 1942 година. Неговият уникален стил в художествената литература става широко популярен след смъртта му, като авторът често е наричан „Жул Верн на руската научна фантастика“. Неговите изключително успешни романи също са екранизирани.

Григорий Адамов (1886-1945)

Public domain

Въпреки че знакови романи от Адамов (роден Абрам Гибс) са писани преди десетилетия, те все още носят някои мъдрости и знания, които можем да приложим днес. Адамов е самоук човек, който се присъединява към болшевишката партия на 15 години, проявява силен интерес към политиката, арестуван е и прекарва няколко години в затвора. След като е освободен, Гибс, използвайки псевдонима Григорий Адамов, пише за местен вестник. Той вече е в късните си 40 години, когато започва да пише научнофантастични истории. И въпреки че най-известните му романи „Завоевателите на подземния свят“ и „Тайната на двата океана“ в наши дни може да изглеждат доста наивни, разказът е динамичен, докато сюжетът се вие като червей на рибена кука.

„Генерал зима“ е епична история за приключенията и опасностите в Арктика. Ще трябва да се ощипете, за да си спомните, че е написана преди повече от осем десетилетия. За да превърне научния материал в здрав разум, той прави пътуване до руския Далечен север, за да изследва възможността за затопляне на района на Полярния кръг чрез изкуствено загряване на Гълфстрийм. Романът е публикуван посмъртно през 1946 година.

Кир Буличов (1934-2003)

Валентин Череденцев/TASS

Кир Буличов е едно от първите имена, които изплуват, когато стане дума за съветски автори на фантастика. Малцина знаят, че истинското му име е Игор Можейко. Експерт по средновековната история на Бирма, той започва да пише научнофантастични истории през 1965 година. Можейко пише под множество псевдоними, включително екзотични като Свен Томас Пъркин и Маун Сейн Джи. Писателят пази истинското си име в тайна до 1982 г. от страх, че университетът, в който работи, няма да приеме научната фантастика за сериозна област на академично изследване и ще го уволни.

Най-известната работа на Буличев е детска научнофантастична поредица за Алиса Селезньова („Алиса, момиченцето от Земята“), привидно обикновено момиче от бъдещето. Няколко поколения съветски хлапета се скрият под одеялото през нощта, за да я четат с фенерче. Култовият му роман служи като вдъхновение за поредица от видеоигри и комикси. Научнофантастичният минисериал „Гости от бъдещето“ се превръща в една от най-популярните детски саги в средата на 1980-те години.

Александър Казанцев (1906-2002)

Sputnik

Смятан за „патриарх на съветската научна фантастика“, на Александър Казанцев се приписва измислянето на термина „инопланетяне“ („извънземни“). Когато не пише научна фантастика, Казанцев прави проучвания за шахматни композиции. Пионер в съветската уфология, той също е плодовит писател. Много от неговите произведения, както художествени, така и нехудожествени, разглеждат противоречиви научни теории (например той вярва, че на Марс има канали).

„Унищожаването на Фаена“ е за смъртта на петата планета от Слънчевата система поради ядрена експлозия на океаните. Отнема малко време, за да се потопиш в света на книгата. Отчасти фантазия и отчасти фантастика, тя изпраща исторически любопитните на собствена изследователска мисия.

Сергей Снегов (1910-1994)

Post of Russia

Сергей Снегов (истинското име Сергей Козерюк) се ражда с поглед, зареян в звездите. Но животът му далеч не е розов. След като завършва Одеския институт по химия, физика и математика, той е назначен за доцент по философия. Но лекциите му скоро са сметнати за антидогматични. Сергей е подложен на репресии и прекарва 20 години от живота си в трудови лагери в северната част на страната.

Снегов решава да се пробва в жанра на научната фантастика, за да стои далеч от „радара“ на властите. Идеята зад неговия шедьовър „Хората като богове“ е да напише книга, „на която никой не би възразил“.

„Хората като богове“ може да бъде описан като съветска космическа утопия за далечното бъдеще. Въпреки че в наши дни сюжетът може да се окаже малко предвидим, атмосферата на тази трилогия е вълнуваща.

Север Гансовски (1918-1990)

Gonsovska (CC BY-SA 3.0)

Наполовина поляк, наполовина латвиец, Север Гансовски е роден през 1918 г., около началото на болшевишката революция, бурна година. През ранните си години Север наистина има трудности. Баща му напуска семейството; майка му е арестувана и екзекутирана. За да свърже двата края, Север работи като юнга, моряк, хамалин и електротехник, което вероятно засилва очната му инфекция.

Той става доброволец в армията, когато избухва Втората световна война. Гансовски публикува първата си научнофантастична творба през 1960 година. Той е изключително плодовит писател и е известен и с илюстрациите си, особено с тези за първото издание на романа „Охлюв по склона“ на братя Стругацки. Оттогава книгите му са превръщани в пиеси, филми и анимационни филми.

„Денят на гнева“ е вечна научна фантастика. Ярка и убедителна, тя може дори да напомни на някои научнофантастични читатели за зловещия остров на доктор Моро от Х. Г. Уелс.

Олга Ларионова

В.Коблов

Олга Ларионова се оказва рядка фигура в съветската литература. Физик по професия, тя внася рядка дълбочина на чувствата в дебютния си роман от 1965 г. „Леопард от върха на Килиманджаро“, който веднага я прави литературна знаменитост. Късите ѝ разкази са по-скоро философски, отколкото футуристични. Най-добрите ѝ фантастични романи винаги имат силни и персонажи, в които читателят може да се припознае. През 1987 г. Ларионова получава така желаната награда „Аелита“ за най-добра руска научна фантастика, превръщайки се в една от само двете жени авторки, които някога са я печелили.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest