Топ 10 на руските филми за отношенията между хората

Любов, предателство, раздяла, крах на отношенията – съвременните руски филми разглеждат актуални теми, които са понятни за зрителите във всяка част на света.

„Някой виждал ли е моето момиче“ (Кто-нибудь видел мою девчонку) – реж. Ангелина Никонова

Ангелина Никонова/Studio Slon, 2020

Санкт Петербург, началото на 1990-те. Красива студентка се влюбва в своя преподавател-киновед. Между тях започва бурен роман, но любовта им внезапно достига онази опасна точка, отвъд която има само болка, алкохол, отчаяние, наркотици и смърт. Изглежда, че всичко е приключило, но 17 години по-късно, след като напълно е променила живота си и се е преместила да живее във Франция, успешната и независима героиня продължава да живее в онова мъчително минало, в което е жена и муза на един безразсъден интелектуалец.

Филмът е заснет по автобиографичната книга на журналистката Карина Добротворская „Някой виждал ли е моето момиче? Сто писма до Серьожа“, посветен на връзката ѝ с видния руски киновед Сергей Добротворски, напуснал трагично този свят през 1997 година.

Sheena667 – реж. Григорий Добригин

Григорий Добригин/Mind the Gap Films, 2019

Вадим и Оля живеят в малкото градче Вишни Волочок (320 км северозападно от Москва). Той работи като автомеханик, а тя – в пощата. Мечтата им е да си купят внесен от германия камион за пътна помощ. Но амбициозният им план рухва, когато наивният като дете Вадим се увлича по уебкамерите и се влюбва в синеока американка с никнейм Sheena667. Автомеханикът дори започва да учи английски език.

Това е режисьорският дебют на известния Григорий Дорбигин, лауреат на Берлинаре 2010 за ролята си в драмата „Как прекарах това лято“ („Как я провел этим летом“). Премиерата на тази драматична комедия се състоя на международния кинофестивал в Ротердам тази година.

„Кажи ѝ“ (Скажи ей) – реж. Александър Молочников

Александър Молочников/Bad Decisions Productions, 2020

„Почти не помня родителите си щастливи заедно“, с тъга си спомня 11-годишният Саша, чиито мама и татко са разведени. Зад прозореца в Санкт Петербург в края н 1990-те са надвиснали подвижните мостове, като че ли подсказвайки, че нервната Светлана и избухливият Артьом са си омръзнали до смърт. Тя напуска вятърничавия си съпруг и го заменя със земен американец, като намерението ѝ е да вземе Саша със себе си в САЩ. Ранимото момче се разкъсва – то не може да реши кого „обича повече“. Бедата е там, че, преставайки да се слушат и да се разбират, родителите-манипулатори престават да слушат и собствения си син, докато „играят футбол“ с чувствата на детето.

За режисьора Молочников тази семейна драма е в известна степен автобиографична: в детството си той преминава през болезнения развод на родителите си и прекарва няколко години с майка си в Америка. Филмът е подробно ръководство за това как хората не трябва да се държат, когато се развеждат.

„Станиславски: страст за живот“ (Станиславский. Жажда Жизни) – реж. Юлия Бобкова

Юлия Бобкова/Studio Lendoc, 2020

„Организирай се сам. Научи се трудното да е нещо привично, привичното – леко, а лекото – прекрасно“, пише легендарният Константин Станиславски. Неговите идеи реформират световния облик на театъра почти толкова, колкото теорията за относителността на Алберт Айнщайн променя ландшафта на научната мисъл. Станиславски влиза в учебниците по история като най-влиятелния и революционен театрален деец в областта на актьорското майсторство и драматичното изкуство.

Героите на този документален филм са известни съвременни кино и театрални режисьори, включително Лев Додин, Кирил Серебренников, Деклан Донелан. Те си спомнят за начина, по който знаменитият „метод на Станиславски“ е повлиял на творчеството им.

„Одеса“ (Одесса) – реж. Валерий Тодоровски

Валерий Тодоровски/Мармот-филм, 2020

Горещото съветско лято на 1970-а година. Инфантилният журналист-международник Борис и неговият син-второкласник долитат в Одеса при роднините на жена му. По това време там избухва епидемия от холера и жителите на града са в локдаун. Изведнъж всичко „тайно“ става явно. Отношенията между Борис, тъщата и тъста му не са най-цветущи. Между другото, същото се отнася и за връзката с жена му. Всичко изглежда отчайващо, но именно сега, когато карантинираните роднини са готови да се убият един друг, Борис се вклюбва в непълнолетната им съседка.

Атмосферата от съветските времена е пресъздадена майсторски във филма от режисьора и оператор Роман Васянов. Тук всеки, който си спомня онези години, вероятно ще се върне към своето детство или юношество. Дори и тези, които никога не са били в Одеса.

Russian Film Festiwal се организира от „Роскино“ с подкрепата на руското министерство на културата и Россотрудничество и ще се проведе в Мексико от 23 септември до 17 октомври.

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest