Общество

Топ 10 на най-важните мъже – герои в руската литература

„Някои литературни герои остават с нас за цял живот, оформяйки начина, по който възприемаме света.

Такъв е случаят с героите на Лев Толстой, Фьодор Достоевски и Николай Гогол. Тези персонажи са универсални и вечни, но нищо човешко не им е чуждо!

Родион Разколников

„Престъпление и наказание“, 1969 г.Лев Кулиджанов/Киностудио „М. Горки“, „Мосфилм“

Харизматичният герой на Фьодор Достоевски е морално раздвоен човек със съкрушена душа. „Трепереща твар ли съм или имам право…“, пита се смело Разклоников. Защо извършва толкова жестоко, но същевременно страхливо престъпление? Може би защото е и злодей, и жертва? Разколников преминава през емоционален ад в търсенето си на морална свобода и плаща за престъплението си до края на живота си. „Себе си убих, не старицата“, възкликва Разколников в „Престъпление и наказание“.

Андрей Болконски

„Война и мир“: Андрей Болконски, 1965 г.Сергей Бондарчук/“Мосфилм“

Неговата интелигентност, откровеност и честност го правят толкова истински, че ви се струва, че може би сте го срещали в истинския живот. Княз Андрей Болконски от „Война и мир“ на Лев Толстой е изискан герой с романтични копнежи. Главата му лети в облаците от идеализъм и оптимизъм, той мечтае за военна слава и истинска любов. Театралниченето на високото общество му изглежда фалшиво и безсмислено. „Но как не съм видял досега това високо небе! И колко съм щастлив, че най-после го опознах“, казва княз Болконски, лежейки ранен на земята по време на битката при Аустерлиц. „Всичко е без смисъл, всичко е измама освен това безкрайно небе. Няма нищо, нищо освен него. Но дори и него няма, нищо няма освен тишина и успокоение. И слава Богу!…“

Евгений Базаров

„Бащи и деца“, 2008 г.Авдотя Смирнова/“Рекун-синема“

Главният герой от „Бащи и деца“ на Иван Тургенев е непоправим нихилист и бунтар без кауза. Ироничен, циничен и рязък, Базаров казва това, което мисли, без да се съобразява или страхува. Младият мъж не признава изкуството и романтиката („Един добър химик е двадесет и два пъти по-полезен от всеки поет“, казва той); не вярва в любовта и брака („… любов… това е въображаемо чувство…“) и има свое мнение за всичко. Безпощаден и безкомпромисен, Евгений Базаров се превръща в идол на поколение млади нихилисти в Русия, които поддържат неговите идеи и надежди за бъдещето.

Евгений Онегин

„Онегин“, 1998 г.7 Arts International, Baby Productions, CanWest Global Television Network, Rysher Entertainment, Starz!

Едноименният герой от невероятния роман в стихове на Александър Пушкин „Евгений Онегин“ е млад, богат и неуморен. Красивият благородник много се интересува от външния си вид и може да прекара дълги часове пред огледалото в приготовления за бала. Той е популярен сред жените и обича да се наслаждава на живота. Повърхностен, неженен и напорист, той не пести пари и знае как да прелъстява дами.

По-малко ли жената любим —

по-лесно можем я плени.

По-сигурно ще я погубим,

вплетем ли я във хитрини.

Павел Чичиков

„Мъртви души“, 1984 г.Михаил Швейцер/“Мосфилм“, Творческо обединение на телевизионните филми

Студен, пресметлив и с добри обноски, Чичиков на Николай Гогол знае как да направи добро впечатление на напълно непознат. Мошеникът пристига в малко градче по средата на нищото с цел да купува… „мъртви души“ – починали селяни, живи спрямо закона. Измамната му схема трябва да го направи богат. Мечтите му обаче не се сбъдват. „Ако искате (…) да забогатеете скоро, никога няма да забогатеете; ако пък искате да забогатеете, без да съобразявате времето, ще забогатеете скоро“, пише Гогол в своята magnum opus„Мъртви двуши“. Всъщност преди Александър II да премахне крепостничеството през 1861 г., собствениците на земя могат да купуват, продават и дори залагат крепостни селяни. Думата „душа“ се използва за крепостните селяни при тяхното точно преброяване.

Иля Обломов

„Няколко дни от живота на И.И. Обломов“, 1979 г.Никита Михалков/“Мосфилм“, Първо творческо обединение

Най-запомнящите се герои понякога са най-мързеливите. Точно такъв е случаят с героя на Иван Гончаров – Иля Обломов. Иля Илич прекарва по-голямата част от времето си, лежейки на дивана. Мързелът му е абсурден, леглото му е неговата „крепост“ 24/7. Тогава, когато извършва някакво действие, той всъщност вика слугата си Захар и продължава да лежи. „Когато не знаеш защо живееш, някак си живееш ден за ден; радваш се, че денят е минал, че нощта е минала, и, в съня си, ще се отдадеш на скучния въпрос защо си живял този ден и защо ще продължаваш да живееш и утре.“

Юри Живаго

„Доктор Живаго“, 2005 г.Александър Прошкин/“Централ Партнершип“, „Мосфилм“

Героят на Броис Пастернак от емблематичния роман „Доктор Живаго“ се извисява над околните морално и етически. Брилянтен диагностик, той е деликатен човек на действието и принципите. Доктор Живаго не разбира хората, които винаги са на прав път. „Мисля, че не бих те обичал тъй много, ако ти нямаше от какво да се оплачеш и за какво да съжаляваш. Аз не обичам тези, които са винаги прави, никога не са падали, не са се препъвали. Тяхната добродетел е мъртва и не струва пукната пара. Красотата на живота не се е разкривала пред тях.“

Александър Чацки

„От ума си тегли“, 1977 г.Михаил Царев / „Союзтелефилм“, „Екран“

Александър Чацки на от „Ума си тегли“ на Александър Грибоедов е умен, остроумен и много самотен. Красноречивият мъж с либерални виждания се завръща в Москва след три години живот зад граница, като мечтае отново да се събере с детската си любов – София. Но е твърде късно. Младата жена се е влюбила в Молчанин, подлец, който Чацки мрази и презира. Той обаче просто не може да приеме факта, че София е избрала глупав и коравосърдечен мъж пред него. Той говори срещу лицемерието на аристократичното общество и решава да напусне Москва завинаги.

Далеч от Москва! Хванете ме отново тук!

Ще обиколя света в търсене

на място с пространство за гневни чувства!…

Професор Преображенски

„Кучешко сърце“, 1988 г.Владимир Бортко/“Ленфилм“. Творческа асоциация на телевизионните филми

В средата на 1920-те професор Преображенски от „Кучешко сърце“ на Михаил Булгаков се впуска в безпрецедентен и отвратителен експеримент. Световно признатият хирург трансплантира човешка хипофизна жлеза на улично куче, което намира своя дом в неговия голям апартамент в Москва с няколко стаи. Бедното животно се превръща в истински гадняр, мъж от болшевишки тип, който само пие, пуши и псува. „Осъзнайте, че целият ужас е в това, че той има вече не кучешко, а именно човешко сърце. И то най-лошото от всички, които съществуват в природата.“ Професор Преображенски, член на изтънчената руска интелигенция, която мрази съветския пролетариат, накрая разбира, че някои експерименти не бива да се извършват.

Остап Бендер

„Дванадесет стола“, 1976 г.Марк Захаров/Творческо обединение „Екран“

Остап Бендер от „Дванадесетте стола“ от Иля Илф и Евгений Петров, е най-известният измамник в руската литература. Репутацията му го предхожда. „Великият комбинатор“ и закоравял лъжец е познат с „четиристотин сравнително честни начина за измъкване на пари“. Най-голямото предизвикателство в живота му е да открие един от дванадесет стола, пълен с диаманти, зашити за седалката му. Брилянтен мошеник, Бендер се надява да забогатее и да се премести в Рио де Жанейро. „Времето, което имаме – това са парите, които нямаме.“

автор: ВАЛЕРИЯ ПАЙКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest