Топ 10 галерии за съвременно изкуство в Русия
Краят на 1980-те и 1990-те години е време на промяна не само в политиката и икономиката на страната, но и в художествения живот.
След десетилетия, в които изложбената дейност е само на държавата, започват да се появяват и първите частни галерии.
М’АРС
Dariarty (CC BY-SA 4.0)
Първата частна галерия в СССР се появява през 1988 г. Група художници, вкл. Константин Худяков, Вячеслав Колейчук, скулпторите Александър и Юлиан Рукавишникови, създават търговско дружество.
То изпълнява две важни задачи – запознава публиката с новите тенденции в съвременното изкуство и предоставя трибуна за съвременните артисти. Тук например се провежда един от първите фестивали на комиксите „КомМиссия“. Сега галерията е фокусирана върху проекти, използващи новите технологии.
С.АРТ
Виктор Великжанин/ТАСС
През 1989 г. се появява нова московска точка – галерия С.АРТ. Нейният създател, архитектът и художник Петър Войс, първо се занимава с традиционното, а след това със съвременно изкуство и запознава западните страни със съвременното руско изкуство (проведени са изложби, вкл. в Италия, Франция и Южна Корея).
Един от най-известните проекти на галерията е свързан с Конституцията: през 2003 г. 120 художници, включително AES + F, групата „Сините носове“, Виталий Комар и Александър Меламид, Олег Кулик, Дмитрий Гутов и други, илюстрират части от главния документ на страната.
„Първа галерия“
Айдан СалаховаВиктор Великжанин/ТАСС
Галерията не просъществува дълго, от 1989 до 1992 година. Основана е от художниците Айдън Салахова, Александър Якут и Евгений Мита – всички те са учили заедно в Института „Суриков“. Те искат да създадат пространство, което да е различно от съветските представи за галерии и където съвременни художници да показват своите творби.
За няколко години тук се провеждат изложби на Иля Кабаков и Ерик Булатов, Хелмут Нютон и Франческо Клементе. А изложбата „Раушенберг за нас, ние за Раушенберг“ става важна част от проекта в павилиона на СССР на Венецианското биенале през 1990 година. През 1992 г. пътищата на основателите се разделят: Салахова и Якут отварят свои собствени галерии.
„Риджина“
Артьом Житинев/Sputnik
Галерията на Владимир Овчаренко е първата, която организира изложби на съвременните класици Андрей Монастирски, Семьон Файбисович, Иван Чуйков. През 1990-1994 г. негов художествен ръководител е художникът Олег Кулик, който става известен с акциите си в образа на човек-куче.
При него в „Риджина“ се провеждат много радикални акции и изпълнения. Например „Прасчо раздава подаръци“, при което прасе, разхождащо се из галерията, е заклано и веднага направено на шишчета.
„Риджина“ е една от първите, които излизат извън Русия: през 2010 г. открива клон в Лондон и представя руското изкуство на международни арт панаири. Днес галерията работи под друго име – Ovcharenko.
Галерия на Марат Гелман
Олег КуликВиктор Великжанин/ТАСС
Повече от двадесет години той е център на ярки необикновени събития. През 1994 г. има изложби на Анди Уорхол и Йозеф Бойс. Виталий Комар и Александър Меламид представят своя проект „Изборът на народа“ в галерията: въз основа на проучвания на общественото мнение художниците идентифицират „любимите“ и „нелюбимите“ картини в различни страни и региони, след което са прерисувани от местен художник.
През ноември 1995 г. в близост до сградата на галерията се провежда акция на Олег Кулик „Лудото куче или последното табу, охранявано от самотен Цербер“, където художникът се появява под формата на куче-човек.
Художествените акции на галерията не винаги протичат гладко. Например през 2006 г. Гелман е пребит и са унищожени две дузини творби на художника Александър Джикия. През 2007 г. галерията е сред първите заселници в новооткрития „Винзавод“, а през 2012 г. затваря врати.
„Школа“
Ирина МеглинскаяРамил Ситдиков/Sputnik
Първата руска галерия, която се занимнава със съвременна фотография, както и сродни направления, е открита през 1991 година. Една от първите изложби в пространството, създадено от Ирина Меглинская, е проектът „Реплика“, в който се срещат творбите на Дзига Вертов и Александър Родченко.
За няколко години от своето съществуване галерията се превръща в едно от най-ярките явления на художествения живот. Тук се провеждат изложби, вкл. на Юрий Бабич, Владимир Куприянов, Андрей Безукладников, Владислав Ефимов.
L-галерия
Виктор Пивоваров. МетемпсихозФонд на Музея за съвременно изкуство „Гараж“/L Галерия, 1993
Регионалната изложбена зала в района на метрото „Новослободская“ е преобразувана в галерия през 1991 година. Нейни уредители стават Елена Селина и Елена Романова. Тук може да се видят творбите на московските концептуални художници – Виктор Пивоваров, Дмитрий Пригов, Виктор Скерсис, Андрей Филипов, Игор Макаревич и Елена Елагина.
Две години по-късно Елена Селина, заедно със Сергей Хрипун, основават една от водещите днес галерии за съвременно изкуство – XL.
Галерия „Файн Арт“
Игор Шелковски. Архитектурни проектиФонд ЦСК „Гараж“
Галерията веднага се фокусира върху традиционната живопис и графика. Тук официалното и неофициалното изкуство вървят ръка за ръка, а изложбите показват творби на Игор Шелковски, Едуард Гороховски, Игор Вулох, Игор Шорин и други. „Файн Арт“ и днес успешно работи на територията на център „Винзавод“.
Галерия „Крокин“
Михаил КрокинВалерий Левитин/Sputnik
„Основана през 1990 година. Прави триста групови и самостоятелни изложби.“ За кратка справка в сайта на галерията – няколко десетилетия работа на пазара. В тях се вписват първите години на съществуване под името „Нео-шаг“. И излизането на международния пазар: галерията е една от първите в Русия, които участват в международни панаири.
И промяната на името на „Крокин“ – на името на основателя Михаил Крокин. Галерията продължава да работи и днес. В нейното пространство редовно се провеждат изложби, а сред художниците, с които си сътрудничи, са Константин Батинков, Франсиско Инфанте и др.
„Галерия 1.0“
Екатерина ДеготРуслан Кривобок/Sputnik
Проектът на Владимир Левашов и Екатерина Дегот първоначално няма собствено пространство и изложбите се провеждат на чужди площадки. Един от първите проекти на галерията – „Частни уроци“ – събира произведения на Юрий Алберт, Дмитрий Гутов, Павел Пеперщайн, Сергей Ануфриев и др.
Въз основа на московската школа на концептуализма, „1.0“ търси нови тенденции в съвременното руско изкуство до закриването си през 1995 година.
автор: АННА ПОПОВА
източник: bg.rbth.com
