Топ 10 чужди филми, по които хората в СССР са луди
Уестърни, екшъни, мелодрами и комедии – всички тези филми са абсолютни лидери в съветския бокс офис.
Съветските филми показват на зрителя това, което той познава така или иначе – битът и взаимоотношенията на работното място, познати „декорации“ и гледки. Чуждите филми, от друга страна, са истинска глътка свеж въздух – нови актьори, непознати пейзажи, съвършено различен живот.
В СССР обаче далеч не всички чуждестранни филми са разрешени за показване – някои излизат изрязани или пък с няколко години закъснение. И въпреки това съветските зрители ги гледат с удоволствие. Ето лентите, които правят истински бум в кината.
„Четиримата мускетари“ (Франция, 1974)
„Четиримата мускетари“, 1974 г.Ричард Лестър/Alexander, Michael and Ilya Salkind Productions; Este Films
В Съветския съюз романът на Александър Дюма за приключенията на смелите кралски гвардейци „Тримата мускетари“ е просто обожаван и издаван в огромни тиражи. Затова няма нищо чудно, че френската комедийна екранизация в СССР е гледана от 56,6 милиона души. Между другото, на съветски екран филмът излиза с четири години закъснение – в същата 1978 г., в която в СССР снимат и своя телевизионна версия на романа, и филмът наистина става култов.
„Отмъстителят“ (Barood) (Индия, 1976)
„Отмъстителят“ 1976 г.Прамод Чакраворти/Jugnu Enterprises
В СССР Боливуд е невероятно популярен и много филми имат доста сериозни касови приходи. Киното от другарска Индия е идеологично неутрално и безопасно и се показва активно в страната на съветите.
Екшънът „Отмъстителят“ се проваля в индийските кина, но се превръща в истински хит в СССР. Той излиза на съветски екран през 1978 г. и е гледан от 60 милиона души. Актьорът Риши Капур, който играе главната роля, вече е познат на съветския зрител от мелодрамата „Боби“ (Bobby) (1973), а през 1980-те той е поканен да се снима в съветско-индийския филм „Черният принц Аджуба“.
„Диско танцьор“ (Disco Dancer) (Индия, 1983)
„Диско танцьор“, 1982 г.реж. Баббар Субхаш/B. Subhash Movie Unit
Тази индийска музикална мелодрама за уличен певец излиза на съветски екран през 1984 г. и предизвиква истински фурор. Гледана е от 60,9 милиона души, като много след това я гледат още много пъти. Тайната на успеха ѝ се крие в танците, песните, екзотичните пейзажи и тоалети – и, естествено, във вълнуващия сюжет. Е, някои сцени от танците са изрязани в съветските кина.
Песента Jimmy Jimmy Aaaja съветските граждани знаят едва ли не наизуст, а актьорът Митху Чакраборти, който играе танцьор в дискотека, става народен герой (и неведнъж след това посещава СССР и Русия).
„Бялата рокля“ (Египет, 1973)
„Бялата рокля“, 1973реж. Хасан Рамзи/киностудио „М. Горки“
Нито един друг филм от египетски кинематограф не успява да попадне дори в Топ 50 на съветския боксофис. Но съветският зрител е покорен от историята на египетската Пепеляшка. Това е мелодрама за бедна продавачка и милионерски син, които се женят тайно, знаейки, че няма да получат благословията на богатия баща. В СССР, очевидно, филмът е смятан за класово коректен – от богатите могат да се очакват само проблеми. През 1976 г. филмът излиза на съветски екран и е гледан от 61 милиона зрители. „Бялата рокля“ дори изпреварва излезлия през същата година индийски филм „Зита и Гита“ (който, между другото, също ев Топ 20 на най-касовите ленти в съветските кина).
„Боби“ (Индия, 1973)
„Боби“, 1973 г.реж. Радж Капур/R.K. Films Ltd.
Вече споменахме, че след този филм съветските зрители се влюбват в актьора Риши Капур от „Отмъстителят“. Това е мелодрама за индийските Ромео и Жулиета. Родителите им са от различни касти – тя е дъщеря на състоятелни хора, а той – син на рибар. Освен това изповядват различни религии. На хората в СССР им харесват техните любовни преживявания и проблемите на класовото неравенство. Филмът излиза на съветски екран през 1975 г. и е гледан от 62,6 милиона души.
„Спартак“ (САЩ, 1960)
„Спартак“, 1960 г.реж. Стенли Кубрик /The Bryna Company
Гладиаторът Спартак, който повежда въстание на робите, е любим герой на съветските граждани, а романът на Рафаело Джованьоли е издаван в големи тиражи в СССР. През 1956 г. на сцената на Ленинградския театър за опера и балет (днес Мариинския театър) с голям успех е поставен балетът „Спартак“ на Арам Хачатурян по романа на Джованьоли. Освен това, името „Спартак“ носи популярен в страната спортен клуб и футболен отбор от Москва.
Американският исторически филм за Спартак излиза на съветски екран със седемгодишно закъснение – през 1967 г. и е гледан от 63 милиона души. Това е един от редките случаи, в които холивудското кино изобщо си пробива път до съветските киносалони, но тук случаят е особен – става въпрос за класовата борба на угнетените роби. Между другото, режисьорът Стенли Кубрик споделя, че в работата си се е вдъхновил от филма „Александър Невски“ на съветския режисьор Сергей Айзенщайн.
„Златото на Макена“ (САЩ, 1969)
„Златото на Макена“, 1969 г.реж. Дж. Лий Томпсън/Columbia Pictures Corporation
В СССР американските уестърни не са на особена почит – и по време на Студената война тук си измислят свои, червени „ийстърни“. До известна степен те приличат на своите западни „братовчеди“, но вместо в пустините на Дивия запад, действието тук се развива в Средна Азия. Каньоните на южните щати, където се разгръща приключенският сюжет и любовната линия (която в ийстърните обикновено липсва) се харесват ужасно много на съветските зрители. През 1974 г. филмът излиза по екраните на СССР и е гледан от 63 милиона души.
Между другото, през 1973 г. на екран излиза и един съветски уестърн – екранизацията на популярния в СССР роман на Майн Рид „Конникът без глава“, който е сниман в Южна Русия и в Крим. Критиците, обаче, не харесват факта, че съветските актьори приличат на „истински американци“.
„Бродяга“ (Индия, 1951)
„Бродяга“, 1951 г.реж. Радж Капур/All India Film Corporation, R.K. Films Ltd.
Филмът разказва трогателната история на Раджа, който е роден в бедняшки квартал и е принуден да стане крадец. По душа той е съвсем различен и страда от гузна съвест (на всичкото отгоре, баща му е богаташ). В крайна сметка Раджа е пратен в затвора, а любимата му обещава да го чака – също като Сонечка Мармеладова в „Престъпление и наказание“ или жената на декабриста. Като цяло, постъпки, които съветските хора одобряват.
„Бродяга“ е една от първите индийски мелодрами, покорили съветския зрител. Тя излиза в СССР през 1954 година. Филмът е гледан от 63,7 милиона души и след него режисьорът и актьорът, изиграл главната роля, Раджа Капур, става известен като „другаря Бродяга“. Между другото, именно той по-късно снима и филма „Боби“, където играе синът му Риши Капур.
„Великолепната седморка“ (САЩ, 1960)
„Великолепната седморка“, 1960 г.реж. Джон Стьорджес/Alpha
Както вече споменахме, американските уестерни рядко попадат в съветските кина. Но „Великолепната седморка“ е щастливо изключение. Филмът попада пред погледа на самия лидер на страната по онова време, Никита Хрушчов. Той го критикува, че там прекалено много се бият в лицето, но го пуска в кината. Може би решаващата роля, в прекия и преносен смисъл, е на актьора Юл Бринър, който е роден във Владивосток (макар че по-късно емигрира). Хрушчов го нарича „виден мъж“. Освен това, героят му Крис Адамс защитава бедните и онеправдани селяни. Това е доста съветско.
В съветските кина филмът излиза година след американската си премиера. И е гледан от 67 милиона зрители.
„Йесения“ (Мексико, 1971)
„Йесения“, 1971 г.реж. Алфредо Б. Кревенна/Películas Latinoamericanas S.A.
Това е може би най-неочакваният лидер в съветските кина. При това мексиканската мелодрама „Йесения“ става истински рекордьор – през 1975 г., когато излиза, е гледана от 91,4 милиона души! Тя изпреварва дори най-касовите съветски филми – носителят на „Оскар““Москва не вярва на сълзи“ и екшъна „Пирати на XX век“.
Това е филм за една циганка, която се оказва родена в знатно семейство. Критиците имат различни предположения защо филмът се харесва толкова много на съветския зрител. Тук присъства и близката за руснака циганска тема, която вече е облечена в романтика във филма „Таборът отива към небето“; тук е засегната и темата за сложните семейни отношения и социалното неравенство; и естествено, има и красива любовна история. „Йесения“ определя бъдещата дългогодишна любов на съветските и руски зрители към мексиканските и бразилските сериали.
източник: RUSSIA BEYOND
