The National Interest си спомни за уникален съветски самолет

В самото начало на Студената война съветското експериментално конструкторско бюро (КБ) „Мясищев“ разработва хидроплан с невероятни за времето си характеристики.

Самолетът-амфибия може да носи ядрено въоръжение и при това е свръхзвуково. Авторът на The National Interest Майкъл Пек припомня уникалния самолет.

Сега хидропланите изглеждат анахронични, в началото на ХХ в. обаче те се считат за царе на небето. Използват се активно през Втората световна война за разузнаване, насочване на артилерийски огън и спасителни операции, пише „Российская газета“.

След 1945 г. те постепенно са изместени от реактивните самолети с по-широк радиус на действие, но свръхдържавите, които се превръщат в непримирими съперници, не изоставят плановете си да използват хидропланите за стратегически цели.

САЩ разполагат с Martin P6M SeaMaster, дозвуков стратегически бомбардировач-амфибия с обсег на полета до 1200 км и максимална скорост до 1100 км/час.

СССР, желаейки да постигне паритет в това въоръжение, бързо изпреварва опонента си – предложеният от КБ „Мясищев“ проект М-70 е не просто хидроплан бомбардировач, способен да носи ядрено оръжие, но е и свръхзвуков – скоростта му достига 1700- 2400 км/час… Същевременно един от вариантите на самолета е способен да пуска крилати ракети от височина 21 км, а вторият – от 15 км.

Позовавайки се на книгата на Йефим Гордън и Сергей Комисаров за руските нереализирани проекти на самолети от 1925-2010 г., Пек посочва задачите, възлагани на М-70. И така, самолетът трябва да изпълнява атаки с крилати ракети или конвенционални бомби по кораби на противника при всяко време на годината и денонощието от различни височини, както и да осъществява разузнаване и целеуказание за подводници. Обръща се внимание на възможността на хидроплана да дозарежда от подводници.

Същевременно конструкция на M-70 е много изящна – аеродинамичен самолет с два двигателя в горната част на крилата. Отличителна черта на самолета е ходовата част: три прибиращи се поплавъци – един в носовата част, два под крилата, както и прибиращо се подводно крило под фюзелажа. Екипажът на самолета е само от трима души, пише Пек.

Развитието на проекта е възпрепятствано от свръхзвуковите бомбардировачи с наземно базиране, проектирани в КБ „Мясищев“. Те са по-добри по показатели, освен това са достатъчни за стратегическите цели на СССР. Необходимостта от стратегически бомбардировачи-амфибии, както и много други екзотични проекти на самолети, изчезва с появата на балистичните ракети, които могат да прекосят континенти за минути.

източник: RUSSIA BEYOND БЪЛГАРИЯ

Pin It on Pinterest