Тези спортисти са избягали от СССР. Как са успели да направят това?

Едни от малкото хора, на които им е било разрешено да излизат от страната, са били спортистите.

Затова за тях е било малко по-лесно да избягат от режима, отколкото на всички останали. Само че понякога се е налагало да се прилагат твърде рисковани схеми. Ето историите на някои от тях. 

Виктор Корчной: подготвя бягството няколко години и изоставя семейството си 

Бягството: юли 1976 г. по време на турнира в Амстердам Фред Гринберг/Sputnik

Гросмайсторът Виктор Корчной никога не се е определял като дисидент и борец срещу системата. Възприема бягството си като „спасяване на кариерата“. Той става четирикратен шампион на СССР, но въпреки това не спира да разказва в интервюта за западната преса, че в собствената си страна няма равни възможности и това противоречи на принципите на честната борба.

Той твърди, че съветската власт сама избира фаворитите и им оказва пълна подкрепа. „Властите избраха Карпов за фаворит, защото той идеално се вписваше във формата на шампионата: руснак, от дълбоката провинция, млад и изключително лоялен към режима. По време на мач Карпов се ползваше от безпрецедентна подкрепа, беше обкръжен от първокласни гросмайстори и го хвалеха в пресата“, спомня си Корчной за Анатолий Карпов, един от основните му съперници.

Зарази такава критика веднъж на Корчной му намаляват размера на стипендията и му забраняват да излиза от СССР, но само след година забраната е отменена (между другото благодарение на застъпничеството на Карпов). През 1974 г. той решава да емигрира, но не казва на никого за това, дори на собствената си съпруга и на сина си. По време на излизанията от страната за турнири той постепенно прекарва в Западна Европа важни документи, фотографии и книги, а през 1976 г. по време на турнира в Амстердам дава поредното остро интервю и разбира, че този път няма да му се размине. На следващата сутрин той отива в най-близкия полицейски участък и исква политическо убежище. Михаил Медведев/ТАСС

Корчной не получава убежище, а само разрешително за пребиваване. Затова той заминава за Швейцария за статут на бежанец и този път го получава. В Съюза на роднините му им се налага да преживеят множество лишения и трудности след случилото си, за което Корчной си е давал сметка още преди бягството. „Лесно можеше да се пресметне, че за сина ми всичко ще се стече печално. Но опитни хора ми казваха, че когато вземаш подобни решения, съвестта не бива да участва“, казва той.  

Синът му Игор е изключен от института и повикан в армията, за да не напуска страната при никакви условия под предлог, че има достъп до „военни тайни“. Игор разбира за какво става дума и не се отзовава на призовката. Заради това е осъден и изкарва две години в лагер в Урал. Съпругата на Виктор Корчной, Белла, дори не е можела безпрепятствено да продаде колата им: тя била регистрирана на негово име, а пълномощното, постоянно „се губело“ при изпращането от Швейцария. Корчной лично моли Леонид Брежнев семейството му да бъде пуснато, обръща се с тази молба към президента на САЩ Джими Картър и дори към Папата. Властите смекчават позицията си едва през 1982-а, когато издават разрешение за излизане. 

Людмила Белоусова и Олег Протопов: са се криели в швейцарски хотели 

Бягството: септември 1979 г. по време на гастроли в ШвейцарияОлимпийски шампиони по фигурно пързаляне - Людмила Белоусова и Олег Протопопов

Олимпийски шампиони по фигурно пързаляне – Людмила Белоусова и Олег ПротопоповSputnik

Звездната съпружеска двойка завоюва през 1964-а първото в историята злато за съветското фигурно пързаляне на Олимпийските игри и повтаря успеха на следващите Игри в Гренобъл. Между Олимпиадите те успяват да спечелят всички възможни титли на шампионатите в света и Европа. Новината за бягството им смайва дори и Запада, защото двойката членува в компартията, в родината си минава за „образцово-патриотична“, обсипвана е с внимание, народна любов и притежава тристаен апартамент. 

Белоусова и Протопов се обръщат към швейцарската полиция по време на гастроли в състава на Ленинградския балет на леда, докато са в град Цуг, недалеч от Цюрих. По думите им веднага им взели съветските паспорти и след това ги местили от един хотел в друг. Къде точно се намират не са знаели дори самите бегълци, чак докато получават убежище.Людмила Белоусова и Олег Протопопов

Людмила Белоусова и Олег ПротопоповДмитрий Донской/Sputnik

Те решават да предприемат тази отчаяна стъпка, след като от 1970-те в Министерството на спорта преместват фокуса на внимание към млади възпитаници, а легендите на фигурното пързаляне попадат в категорията възрастни и съответно по-малко перспективни спортисти. Фигуристите се оплаквали, че на практика ги пратили в пенсия или да станат треньори, докато те все още са способни да се състезават и искат да го правят. Олег Протопопов видял и друг мотив „грубо да прекъсват“ кариерата им: „Опасяваха се, че ако спечелим и трети Олимпийски игри, ще останем в чужбина. Подъл удар под пояса“. Двойката не приемала и финансовите условия: при гастроли по цял свят почти целият хонорар отивал за организатора на турнето им – съветския Госконцерт. От $10 000 за шоу в Ню Йорк на фигуристите им дали само $53.

Съпрузите чакат 16 години швейцарските паспорти и ги получават вече след разпадането на СССР, през 1995-а. Когато и двама са на 60, те се кандидатират да представляват Швейцария на Олимпиада-98 в Нагано, но, както може да се предполага, не преминават квалификациите.

Александър Могилни: бяга, защото бил бедняк

Бягството: май 1989 г. по време на световния шампионат в ШвецияАлександър Могилни

Александър МогилниФред Гринберг/Sputnik

Олимпийският шампион по хокей и световен шампион е само на 20 години, когато се свързва по телефона с агенти на нюйоркския клуб „Бъфало Сейбърс“ и моли да го изведат от Швеция, където съветският отбор току-що е спечелил световния шампионат. Те пристигат веднага в Швеция още с първия полет и на следващия ден отвеждат в Америка „най-добрия в света 20-годишен играч“.

Могилни обяснява постъпката си първо с държавната политика в спорта: „Виждах какво е тук отношението към по-възрастните другари, разбирах какво ще се случи с мен, когато стигна тази възраст. В края на кариерата си те нямаха нищо. Това не ме устройваше“. По-късно той разказва, че у дома е бил бедняк. „Бях истински бедняк! Бях олимпийски шампион, световен шампион, трикратен шампион на СССР. И при всичко това нямах дори метър жилище. Кому е нужна такъв  живот?“. Александър Могилкин

Александър МогилкинИгор Уткин/ТАСС

Съветската страна обяснява всичко с баналната алчност на Могилни. След като бяга в САЩ, той подписва договор за $630 000, купува си къща, „Ролс-Ройс“ и живее като суперзвезда. В НХЛ получава прякора Александър Велики, става най-резултатният нападател на сезона 1992/1993 и първият руски хокеист капитан от НХЛ.

Сергей Немцанов: бяга заради момиче, но неуспешно 

Бягството: юли 1976 г. по време на Олимпиадата в МонреалСергей Немцанов

Сергей НемцановВ. Кутиров/ТАСС

Не всички бегълци от СССР обаче са имали разбираеми мотиви. Скандален е случаят със 17-годишния шампион на Съветския съюз по скокове във вода Сергей Немцанов през 1976-а. Докато е в Монреал за Олимпиадата, той се обръща към канадската имиграционна служба в олимпийското село с молба за убежище. 

Според версията на Съюза спортсменът не се е представил добре на Игрите и не се класирал за националния отбор на предстоящите съревнования в САЩ. Разстроен, той станал жертва на западната пропаганда и бил съблазнен от предложението да остане. Тогава Съветите дори обвиняват Канада и САЩ в „промиване на мозъците“ и отвличане. После на среща с Немцанов под надзора на канадски адвокати съветската страна твърди, че той бил бледен и със стъклен поглед повтарял фразата „избрах свободата“ като робот. Между друго по време на същите Игри бягат и четирима румънски атлети, но цялото внимание е приковано само към „руския Аполон със златните къдрици“. Сергей Немцанов

Сергей НемцановВ. Кутиров/ТАСС

Западният печат разпространява други слухове: Немцанов се бил влюбил в скачачката Карол Линднер от отбора на САЩ и решил да избяга. 

Само че като непълнолетен той не е можел да претендира за статут на политически бежанец. Съветите си дават сметка, че все още има време и започват кампания „Сергей, върни се у дома!“, за да го убедят да се върне. Един от начините на въздействие става аудиозапис с послание на бабата на Немцанов, която го е отгледала. Тя го умолява да се върне и да не я изоставя сама. Това сработва и Сергей решава да се завърне. Канадците го пускат при едно условие – срещу него да не се прилагат никакви репресии.

Условието е изпълнено, но кариерата на Немцанов приключва. Повече не го пускат в чужбина, а сънародниците му започват да го възприемат като „предател“.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Pin It on Pinterest