Тези американски президенти са работили в Русия!
Адамс-младши, Бюканън и Хувър развиват американско-руските отношения и след това стават хазяи на Белия дом.
Джон Куинси Адамс, 6-и президент на Съединените щати, работи в Русия от 1809 до 1814 г.
Музей на изящните изкуства Бостън
За първи път Адамс-младши посещава Русия на 14-годишна възраст. През 1781 г. той придружава като секретар Франсис Дейн, първия посланик на САЩ в Санкт Петербург, който обаче не успява да връчи акредитивните си писма на императрица Екатерина II .
За втори път Джон Куинси идва в страната през 1809 г. – вече като официален дипломатически представител на САЩ в Русия. Той става първият „пълномощен посланик“ в Санкт Петербург. В кореспонденция с майка си се оплаква от високите разходи за живот в руската столица.
„Вие сте запознати с трудността и разходите за формиране на подходящо местно представителство за американски министър в други части на Европа. Те са огромни навсякъде. Тук те са по-големи от където и да е другаде. Все още сме настанени в публична къща и това е много скъпо. Посещенията в съда са чести и най-неотменимото задължение. Могат да бъдат до два пъти на ден. Нито една частица от облеклото, което донесох със себе си, не успях да представя, а цената на дамската рокля е много по-висока и трябва да е по-разнообразна от тази на мъжа. Броят на слугите, които трябва да се поддържат, е най-малко три пъти по-голям от този, който е необходим другаде, а климатът на страната изисква за всеки отделен човек разходи за облекло, непознати в по-южните региони“, пише той през февруари 1810 година.
Адамс работи в Русия до 1814 г. Неговият мандат протича в ерата на Наполеоновите войни и задачата на дипломата е да постигне максимално възможните търговски преференции за Съединените щати. Трудността е, че Щатите са в противостояние с Англия, по това време съюзник на Русия. Въпреки това Адамс бързо изгражда добри лични отношения с император Александър I. Те дори се разхождат заедно по бреговете на Нева.
През 1811 г. на Джон и съпругата му Луиз се ражда дъщеря – Луиз Катрин. За съжаление тя умира година по-късно и става първият гражданин на САЩ, който е погребан в Русия.
По молба на Ноа Уебстър, автор на речник, Адамс му изпраща книги за руската граматика и лексиката на руския език. Това е началото на изучаването на руския език и култура в САЩ.
Джеймс Бюканън, 15-и президент на Съединените щати, работи в Русия през 1832-1834 г.
Национална портретна галерия на САЩ
Благодарение на Бюканън през 1832 г. е подписан руско-американският договор за търговия и корабоплаване. Документът предвижда общи двустранни търговски права и установява условията за голямо облагодетелстване в търговията.
Въпреки краткия срок на служба, Бюканън успява да създаде връзки в Санкт Петербург и да постигне благоволението на император Николай I.
„Императорът е идеалът за суверен на Русия; и от моя гледна точка той е по-способен и добродетелен човек от всички други хора, които го обкръжават. Поласкан съм, че има положителна промяна в отношението му към Съединените щати след пристигането ми. Всъщност в началото към мен се отнасяха с пълно пренебрежение“, пише той на сестра си. „Каквото и да е мнението ни за неговата политика, всички тук признават, че в личните въпроси характерът му дава пример за цялата империя. Като съпруг, баща, брат и приятел той е пример за своите поданици“.
Когато дипломатът напуска Санкт Петербург, Николай I иска да предаде на президента Джаксън, че очаква новият американски пратеник да бъде „същият като Бюканън“.
Хърбърт Кларк Хувър, 31-ви президент на Съединените щати, работи като предприемач в Русия от 1909 до 1913 г., помага в борбата срещу масовия глад от 1921-1923 г.
Universal History Archive/Getty Images
Хувър, минен инженер по образование, работи в Русия от 1909 година. В уралския град Кищим той купува предприятия от наследниците на южноуралския търговец Расторгуев и създава акционерно дружество на Кищимските минни заводи. Тук той се занимава както с финансова реорганизация, така и с модернизация на производството.
„Този успех при Кищим донесе важни последици. Руската индустрия досега често е била доминирана от немски и британски оператори. Руснаците винаги са били подозрителни към тях, страхувайки се от политически последици. Те се възмущаваха от предполагаемото превъзходство на британските и германските служители. Те нямаха такова чувство към американците. Руските инженери бяха най-способните хора технически, но им липсваше административно обучение. Имаше инстинктивно другарство, чрез което руснаците и американците се разбираха“, пише Хувър в мемоарите си.
Хувър, който бързо печели авторитет в Кищим, по-късно е поканен да ръководи разработването на находища в Алтайските планини. Според него това е най-голямото и най-богато рудно находище, известно в света. Американски инженери работят там до революцията от 1917 година.
Самият Хувър напуска Русия през 1913 година. „Ако не беше Първата световна война, щях да имам най-големите инженерни хонорари, познати някога на човека“, споделя той за работата си в Русия. Тук Хувър оглавява и няколко минни и петролни компании.
През 1917 г. САЩ късат дипломатическите отношения с болшевишкото правителство. Въпреки това, когато започва масовият глад в съветска Русия през 1921 г., Хувър, вече като министър на търговията на САЩ и ръководител на Американската администрация за помощ (ARA), изпраща хуманитарни доставки в страната, въпреки факта, че има крайно негативно отношение към болшевизма.
ARA предоставя безвъзмездна помощ на 20 милиона жители на съветска Русия. Тя доставя храна и обувки, селскостопански машини и семена, открива болници и амбулатории.
При Хувър Съединените щати активно развиват търговски отношения със СССР. През 1932 г. с американска помощ е открит автомобилен завод в Нижни Новгород и металургичен завод в Новокузнецк.
автор: ЮЛИЯ ХАКИМОВА
източник: bg.rbth.com
