Темата за храната през очите на руските художници
Какво може да разкаже за действителността един натюрморт с хляб?
Защо сельодката става символ на съветската епоха? И що е то гастрономическа пропаганда? Показваме ви основните образци на темата за храната в руското изкуство.
„Гъби, риба и плодове” (1838), Иван Хруцкий
Киевски национален музей за руско изкуство, Украйна/Свободни източници
Майсторът на натюрморта и академик от Императорската художествена академия Хруцкий не отстъпва от художествените традиции на старите европейски майстори и в типичната си техника и стил е максимално близък до холандския натюрморт от XVII век.
„Закуската на аристократа“ (1849-1850), Павел Федотов
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Самият художник нарича картината си „Неканен гост“, а целият ѝ смисъл се крие в малките детайли – много оскъдна и срамежливо прикрита закуска от къшей черен хляб. Изображението е в силен дисонанс с темата за аристократичния образ, който юношата си гради с голямо упорство.
„Боярски сватбен пир“ (1883), Константин Маковски
Hillwood Estate, Museum & Gardens/Свободни източници
На пировете в чест на сватби и съединяването на два болярски рода – изключително важно събитие за староруския елит – на гостите се поднася сготвен лебед, символ на плодородието и традиционно угощение на болярските сватби.
„Натюрморт“ (1911), Казимир Малевич
Държавен Руски музей/Свободни източници
В период на творческо търсене авангардистът Малевич се пробва във френския стил „клуазоне“, в който големи цветни петна се ограждат с дръзки черни линии.
„На закуска“ (1914), Зинаида Серебрякова
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Серебрякова, една от малкото жени в руската живопис, рисува трогателни портрети на своите деца, на един от които е запечатана семейната закуска. Художничката е от творчески род на бохеми и в дома ѝ е съхранен европейският режим на хранене – сутрин се сервира лека закуска, а на обяд – втора, по-питателна.
„Риба, вино и плодове“ (1916), Константин Коровин
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Като страстен рибар Коровин нееднократно се обръща към темата на „рибния натюрморт“ в любимия му импресионистичен маниер. Това платно се отнася към т.нар. нощни натюрморти на Коровин.
„Жената на търговеца пие чай“ (1918), Борис Кустодиев
Държавен Руски музей/Свободни източници
С идването на болшевиките завършват и годините на търговците. Кустодиев е нарисувал разкошна, пищна дама, заобиколена от самовар, красиви прибори и вкусна храна – като Русия, образа на Русия, останала само в спомените. В онези години бедстващият и обездвижен от тежка болест художник, описва пълната противоположност на онова, което така възхитително изобразява на платното: „Живеем тук дребно, студено и гладно, всички наоколо говорят само за хляба“.
„Сельодка“ (1918), Кузма Петров-Водкин
Държавен Руски музей/Свободни източници
„През лятото много гладувахме – чувстваш се като скот и мислиш само за ядене“, пише художникът през ноември 1918 г., почти в периода, в който създава този натюрморт, отразяващ толкова добре обикновената храна на хората в началото на съветския период – сушена херинга, парче стар хляб и няколко картофа.
„Съветски хлябове“ (1936), Илья Машков
Музей “ И.И. Машков“/Свободни източници
През 1930 г. в натюрморта се завръща живописният илюзионизъм. По онова време, докато заради масов глад в Украйна, Кубан, Поволжието и Казахстан умират милиони, официозният натюрморт изобразява истинска продуктова „утопия“: житни класове от тесто, всякакви печива, поразяващи въображението – и за мнозина съществуващи само в него.
„Паста“ (1919), Давид Щеренберг
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Аскетичните натюрморти на Щеренберг са далеч по-близки до реалността. Тази крехка пастичка, сервирана в несъразмерно голяма чиния, е абсолютен разкош в годините след революцията.
„А.Н. Толстой на гости на художника“ (1941), Пьотр Кончаловски
Лев Иванов/Sputnik
Писателят Алексей Толстой гостува в селския дом на Кончаловски, който го изобразява на щедро подредена руска маса: сочна шунка, нарязана на тънко червена риба, печени яребици, хрупкави краставички, алени домати, ярко-жълт сочен лимон и различни напитки. Отлично пиршество – никой не би отказал да похапне така.
„Съветски консерви“ (1939), Борис Яковлев
Държавна Третяковска галерия/Свободни източници
Друг пример за соцреалистическия натюрморт – „Съветски консерви“. Всички тези солени и сладки консерви са истински рог на изобилието за съвременниците в края на 1930-те, но целта на хората, гледащи картината, да се внуши богатството и ситостта на великата страна.
автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com