Тази Турция не я показват в туристическите брошури

27.08.2026 Кристина Тенева

Забравени градове, манастири в скалите и подземни светове — една друга Турция, далеч от туристическите тълпи

Когато кажем „Турция“, обикновено си представяме Истанбул, джамии, курорти, плажове, Кападокия и претъпкани базари.

Но зад тази туристическа фасада съществува друга Турция.

Тя е по-тиха, по-сурова и понякога направо сюрреалистична — изоставени села, манастири, прилепнали към отвесни скали, подземни градове, каменни руини и цели съвременни квартали, превърнали се в призрачни пейзажи.

Това е Турция, която рядко попада в лъскавите туристически брошури.

1. Каякьой — градът, в който времето е спряло

На няколко километра от Фетхие се намира Каякьой — старият Левиси.

Отдалеч изглежда като каменен хълм. Когато се приближиш, започваш да виждаш стотици празни къщи, разрушени улици, църкви и каменни стени.

Това, което прави Каякьой особено впечатляващ, е, че не става дума за античен град, изчезнал преди две хиляди години.

Това е сравнително „модерен“ град.

Селището е било обитавано от гръцкоезична православна общност. След гръцко-турската война и последвалата размяна на население през 1923 г. Каякьой остава практически без старите си жители.

Днес къщите стоят по склона като застинал кадър от филм.

В някои все още могат да се видят врати, камини, ниши и части от стария интериор.

Най-странното е тишината.

Няма нужда от специални декори, за да изглежда мястото като град-призрак.

То просто е.

2. Сюмела — манастирът, висящ над пропастта

Ако има едно място, което напълно заслужава да бъде в тази статия, това е Сюмела.

В планините южно от Трабзон, сред гъсти гори и стръмни скали, се намира манастир, който изглежда така, сякаш някой е построил цял комплекс върху отвесната стена на планината.

И всъщност почти точно това е направено.

Сюмела е разположен на около 300 метра над долината и приблизително 1150–1200 метра над морското равнище. Ядрото му е естествена пещера, превърната в скална църква.

Манастирският комплекс включва църква, параклиси, кухня, помещения за монаси и ученици, гостни помещения, библиотека и свещен извор.

До него се стига по стръмна пътека и дълго стълбище.

А когато погледнеш надолу, виждаш само гората и долината.

История, обвита в легенди

Произходът на Сюмела е свързан с много легенди.

Според традицията двама монаси от Атина — Барнавас и Софроний — открили пещерата и икона на Богородица. Турските официални исторически източници обаче отбелязват, че легендарното основаване през IV век не е потвърдено с достатъчно археологически доказателства.

Историческият комплекс, който виждаме днес, се развива особено силно през периода на Трапезундската империя и по-късно през османската епоха.

А вътре има нещо още по-впечатляващо — фрески, покриващи стените на скалната църква и прилежащия параклис.

При реставрационните работи са открити и допълнителни пространства, включително параклис, достъпен през таен проход, както и помещения, които дълго време са останали скрити.

Но може би най-впечатляващото нещо е друго: самата планина е част от архитектурата.

3. Деринкую — град под земята

Сега трябва да слезем под земята.

В Кападокия се намира Деринкую — огромен подземен комплекс, издълбан във вулканичната скала.

Той е открит случайно през 1963 г., а през 1967 г. е отворен за посещения. Днес са разкрити и достъпни осем нива, достигащи приблизително 50 метра дълбочина.

И това е само част от него.

Местните власти посочват, че при бъдещо разкриване на целия комплекс дълбочината може да достигне около 85 метра, а броят на нивата да бъде 12–13.

Под земята са създадени помещения, коридори, кладенци и пространства, способни да подслонят големи групи хора.

Особено впечатляваща е системата от тесни проходи и каменни врати, които могат да бъдат използвани за блокиране на достъпа.

Влизаш през малък отвор в земята.

След няколко минути вече си в свят, който изглежда като декор за научнофантастичен филм.

Само че е истински.

4. Софулар — Кападокия без балоните

Кападокия обикновено се продава с една и съща картина: балони по изгрев, цветно небе и туристи, снимащи се пред приказните скални образувания.

Но има и друга Кападокия…По-тиха…По-пуста…По-сурова.

В района на Софулар могат да се видят скални долини, пещери и помещения, издълбани директно във вулканичната скала.

Тук границата между природата и човешкото строителство почти изчезва.

Скалата е едновременно планина, къща, склад, убежище и храм. И когато няма туристи наоколо, пейзажът изглежда почти извънземен

5. Дерейчи — селото, което се връща към природата

В югоизточната част на Турция пейзажът се променя напълно.

Зелените гори около Трабзон и причудливите скали на Кападокия остават назад.

Тук доминират камъкът, сухият пейзаж и широкият хоризонт.

Дерейчи е едно от онези места, където човешкото присъствие постепенно се разтваря в природата.

Старите каменни къщи стоят без обитатели…Прозорците са празни…Покривите са изчезнали. А стените бавно се превръщат в част от хълма. Няма нужда от специални ефекти.

Само една стара каменна къща на фона на небето е достатъчна, за да разкаже история.

6. Бурж ал Бабас — градът на недовършените замъци

Ако предишните места са руини на миналото, Бурж ал Бабас е руина на съвременната мечта.

Представи си стотици почти еднакви миниатюрни замъци, построени един до друг сред зелените хълмове на Турция.

Точно това е Бурж ал Бабас.

Проектът край Мудурну е замислен като луксозен комплекс с множество вили, вдъхновени от европейски замъци. Планът предвиждал 732 къщи, но финансови проблеми и фалит спират развитието на проекта.

Резултатът е сюрреалистичен. Стотици малки замъци. Еднакви кули. Празни улици.

И почти никакъв живот. Това е един от най-странните примери за съвременен град-призрак.

За разлика от Каякьой, тук историята не е започнала преди векове.

Това е руина, която започва да съществува още преди градът да бъде завършен. Интересно е за туристите заради архитектурата и изглежда като декори за снимане на филм.