Общество

Тази жена побеждава престъпността в един от най-опасните райони на Ленинград

Паулина Онушонок става първата началничка на милицията в СССР, превъзпитава бездомниците и ликвидира бандитско гнездо в центъра на бившата руска столица.

Ленинградските бандити, които сеят страх сред гражданите в края на 1920-те, не могат да си представят, че притаената в ъгъла бездомна жена, облечена в дрипи, е предвестник на скорошния им край. Под парцаливите дрехи се крие легендарната началничка на милиционерски отдел Паулина Онушонок. Именно тя слага край на дългогодишната криминална хроника на най-опасния район на бившата столица – Лиговка.

Свободни източници

Бандитите, които бушуват в Ленинград в края на 1920-те, не се свенят да убиват нито граждани, нито представители на правоохранителните органи. Голям отзвук, например, предизвиква жестоката разправа със следователя Александър Скалберг, дело на бандата на Иван Белов, известен като Ванка-Белка. Един от съучастниците на Белов позволил на Скалберг да го вербува, но го примамил в засада. Четирима от главорезите на Белка дълго изтезавали правоохранителя и го убили зверски.

След този епизод между милицията и бандитите започва война: през есента на 1920 г. и началото на 1921 г. в престрелки загиват петима милиционери и четирима бандити, а до пролетта на 1921 г. бандата на Белов вече има в сметката си 27 убийства, 18 ранени и над 200 обира и грабежи, пише журналистът Андрей Константинов в книгата си „Бандитският Петербург“.

Улица

Улица „Лиговска“Архивна снимка

Находчивостта на кралете на подземния свят накърнява репутацията на правоохранителните органи. Например, гражданите просто не могат да повярват, че криминалният „авторитет“ Ленка Пантелеев – бивш сътрудник на милицията, който дълги години граби и убива жители на Петроград, е убит и на властите им се налага да изложат трупа му публично. Пантелеев се „прославя“ не само със своето разбойническо поведение, но и с убийството на началника на 3-и отдел на милицията и с дръзкото си бягство от затвора с помощта на внедрен в органите на реда съучастник.

Ленка Пантелеев

Ленка ПантелеевСвободни източници

Престъпниците от подобен калибър държат много публични домове из целия град; те контролират мащабна подземна мрежа, чиито краища се свързват именно в Лиговка, където при акции в квартирите на престъпниците редовно загиват и милиционери, и бандити.

Именно този район се оказва в обсега на 11-и отдел на милицията на Ленинград, за чийто началник е назначена Паулина Онушонок. Но как така една жена получава толкова висок пост?

От селянка до революционерка

Паулина Ивановна Онушонок

Паулина Ивановна Онушонок“Музейна агенция“ Кингисепски историко-краеведчески музей

Паулина Сеглина е родена през 1892 г. в гр. Билзен в Ливония (днешна Латвия), в семейството на бедния селянин Ян Сеглин, който работи за немски барон. През 1905 г., когато избухва Първата руска революция, братята на Паулина – Антон и Карл, оглавяват работническо въстание: те подпалват и ограбват имения, а взетото раздават на селяните. 13-годишната им сестра им помага, като действа като свръзка. Скоро въстанието е потушено, братята са убити, а бащата е прогонен от собствената му земя. През 1906 г. оцелелите членове на семейството се местят в Рига. Там Паулина започва работа в консервена фабрика, а след това в печатница. Скоро влиза в марксистки кръжок, чийто ръководител – миньорът Дмитрий Онушонок, ѝ става мъж.

Дмитрий Фьодорович, начальник на КПП

Дмитрий Фьодорович, начальник на КПП „Кингисепп“, и Паулина Ивановна ОнушонокАрхивна снимка

В началото на Първата световна война (1914-1918) семейство Онушонок се мести в Петроград. През януари 1917 г. Паулина влиза в партията на болшевиките, а през октомври участва в щурма на Зимния дворец, където заседава Временното правителство. През 1918 г. започва работа в органите на Общоруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа (ВЧК) и служи като разузнавач в Рига, пише Слексей Скилягин в книгата си „Дела и хора от Ленинградската милиция: исторически очерци“.

Отговорник за бездомниците

Пионери в база

Пионери в база „Виктор“ в Кингисеп„Музейна агенция“ Кингисепски историко-краеведчески музей

През 1922 г. Дмитрий Онушонок е пратен в гр. Кингисеп да охранява северозападната граница на съветска Русия, а жена му става ръководител на един от първите пионерски отряди в страната. Тя организира работата на кръжоците, занимава се с деца и им разкрива подробности за работата на граничарите.

За две години, благодарение на успешната си работа като милиционер-възпитател, Паулина Онушонок превръща пионерския отряд в Кингисеп в база, където започват да пращат за превъзпитание и малолетни престъпници от цялата Ленинградска губерния.

През 1928 г. Онушонок оглавява Кингисепския районен отдел на милицията: за първи път в СССР жена е назначена на толкова висока позиция. Година по-късно повереното ѝ звено е признато за най-доброто в Ленинградска област – при това то е гранична територия, където вилнеят контрабандисти и диверсанти. За заслугите си Паулина Онушонок отново е повишена и е назначена за началник на същия този 11-и отдел на милицията в Ленинград.

Чистката на Лиговка

Милиционерски отряд от работници на Петроград

Милиционерски отряд от работници на ПетроградМАММ/МДФ/russiainphoto.ru/

В обхвата на Паулина Онушонок попадат гарата, битпазара, където продават крадените вещи, и много квартири, обитавани от най-закоравелите бандити в града. За борба с тях шефът на отдела на милицията решава да приложи разпространената в онези времена, но много опасна тактика на работа под прикритие. Нощем тя се преоблича като бездомница, прониква в свърталищата им и събира информация за престъпниците. Денем Онушонок планира къде и как да ги залавя. Същевременно нощем и вечер служителите ѝ усилено патрулират района.

Семьон Фридлянд/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru/

Паралелно с това тя инициира организирането на общежития за безпризорни и бездомни и тяхното трудоустрояване, за да отстрани причината за принудителната престъпност. По предложение на Онушонок, която има опит в работата с трудни младежи, в 11-и отдел на милицията е открита първата в страната детска педагогическа стая. Тук безпризорните деца се превъзпитават, за да не стават престъпници.

К. Кузнецов/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru/

Скоро нейният участък става лидер по въвеждане на ред в Ленинград. „За кратко време буйната и шумна Лиговка се превръща в благоустроен работнически булевард и това е огромна Ваша заслуга“, пише в благодарствено писмо до нея работничка в тъкачна фабрика в Лиговка. А през 1933 г. Паулина Онушонок става една от първите жени в страната, на която е присъден Орден на труда „Червено знаме“.

Паулина Ивановна Онушонок, 1937

Паулина Ивановна Онушонок, 1937Архивна снимка

Интересно е, че Паулина и Дмитрий Онушонок нямат собствени наследници, но отглеждат шест приемни деца.

автор: ЮЛИЯ ХАКИМОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest