Общество

Танцът през очите на руските художници

Руските художници вярват, че танцът е един от най-добрите начини да се покажат националният колорит и разнообразие.

„Вихър“, Филип Малявин. 1906 

Държавна третяковска галерия/Свободни източници

Импресионистът Малявин материализира енергията на танца. Неговият танц на обикновени жени в пронизващо ярки сарафани заема цялото пространство на платното и сякаш напира да се излее извън пределите му.

„На фонтана“, Кузма Петров-Водкин. 1906 

Държавна третяковска галерия/Свободни източници

Авторът на „Къпането на червения кон“ също е заразен от магията на танца и народните хороводи. „На фонтана“ е сравнително малко платно с танцуващи момичето в познатия стил на художника: водни цветове, полупрозрачни текстури и лекота.

„Хоровод“, Наталия Гончарова. 1910

Историко-художествен музей, Серпухов/Свободни източници

Една от ключовите фигури на руския авангард Наталия Гончарова изобразява руската народна култура през призмата на началото на XX век.

„Танц сред мечовете“, Хенрик Семирадски. 1881

Държавна третяковска галерия/Свободни източници

Сътвореният от художника античен сюжет е вдъхновен от едно пътуване в Рим. Стилът е късен академизъм. „Танц сред мечовете“, създадена в края на XIX в., е описана от част от критиците и особено от „скитниците“ като „трън“ в изкуството, който трябва да бъде премахнат. Въпреки това, умалената версия на тази картина е най-скъпото произведение на художника – през 2011 г. Sotheby’s я продава за 2,098 млн. долара.

„Старият балет“, Константин Сомов. 1923

Частна колекция/Свободни източници

В предреволюционна Русия балетът въплътява целият блясък и могъщество на империята и е един от основните активи на руския двор. Сюжетът на спектакъла, изобразен от Сомов – от „Божествената комедия“ на Данте, за трагичната любов на Франческа да Римини към брата на собствения ѝ мъж. След успеха в Ню Йорк тази картина е продадена на аукцион през 1926 г. и се смята за загубена в продължение на над 100 години, чак до 20202 г., докато отново не се появява на търг.

„Хоровод на село“, Алексей Саврасов. 1873-1874 

Свободни източници

Сакралният танц на източните славяни – хороводът, се танцува от цялото село и по всякакви поводи – сватба, сватосване, молитви за дъжд, начало и край на събиране на реколтата и т.н. Саврасов, който възпява руското село, не може да подмине този сюжет.

„Аржентинска полка“, Казимир Малевич. 1911

Частна колекция/Свободни източници

Бързата, жива полка първоначално се танцува само от аристократите. След това полката, както и кадрилът, отива при народа и става едва ли не най-руският танц. Малевич изобразява „народната“ полка в най-народната стилистика – като имитация на фолклорното изкуство.

„Пляска“, Михаил Володин 

„Пляска“, Михаил Володин

Володин, като предан член на КПСС, пренася любимия си сюжет – руската пляска, на най-характерното за следвоенното десетилетие място – на социалистическия строеж при работниците.

„Балетна зала. Снежинки“, Зинаида Серебрякова. 1923 

Държавен Руски музей/Свободни източници

Серебрянова създава цяла поредица от картини, посветени на живота зад балетната сцена, като се фокусира не върху самия танц, а върху празничната и вълнуваща атмосфера в балетната зала. Стилистиката на надникването и документалистиката са любимият ѝ прийом.

„Царицата-жаба“, Виктор Васнецов. 1918 

Държавна третяковска галерия/Свободни източници

Виктор Васнецов е познат в Русия изключително като основния илюстратор на руските приказки. И обратното, руските приказки са познати така, както ги е изобразил Васнецов. Той рисува „Царицата-жаба“  в момента, когато тя престава да е жаба и си възвръща първоначалния облик, танцувайки на празника.

„Селски танци“, Константин Коровин. 1936 

Частна колекция/Свободни източници

Селските си пейзажи Коровин рисува през 1930-те по спомен, докато е извън пределите на Русия по принудителни обстоятелства. Носталгията го подтиква да създаде цяла поредица за руската природа, тройки, празници и, разбира се, селски танци.

„Пляска“, Фьодор Сичков. 1911

Свободни източници

Танците за Масленица – славянският празник в чест на края на зимата – също са неотменен елемент, както яденето на блини и паленето на сламено плашило.

„Бал на търговците“, Иван Куликов. 1899 

Мемориален дом-музей на академика по живопис И.С.Куликов, Муром/Свободни източници

Баловете за търговци през XIX в. са изключително популярни. За разлика от знаменитите аристократични балове по времето на царска Русия, където добре дошли са само благородниците, баловете на търговското съсловие са общодостъпни: те идват тук със специални пропуски, а за всички останали се продават скъпи билети. Заради това баловете на търговците събират разнородна публика – от културни бохеми до заможни чиновници и чужденци – и са къде-къде по-весели.

автор: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА

източник: bg.rbth.com

Интересно от мрежата

Pin It on Pinterest